Широка лъка: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 26:
[[Картинка:Shiroka-luka-Exarch-Stefan-house.jpg|мини|ляво|Къщата на [[Стефан I Български|Екзарх Стефан]]]]
== История ==
През последните години бяха публикувани няколко книги за Широка лъка: "Болгарский широколыкский говор" с автор А. Н. Соболев (2001), "Широка лъка и говорът на широколъчани" с автори Р. Радичев, Г. Паликъщов, Г. Радичев (2004), "Широка лъка - огнище на вяра, просвета и култура в Родопите" с автор Р. Радичев (2006), както и книгата на доайена в учителската дейност покойният вече Никола Гьочев.През ония тежки години за нашия народ в китното родопско селце Широка лъка живяла мома Калинка. Тя била от хубава, по хубава. Нейните вити черни плитки се спущали над раменете и стигали чак до петите. Бялото и лице било триж по бяло от снежните преспи на Карлък, а очите и блестели като бистрите води на смолянските езера. Всяка сутрин преди изгрев слънце Калинка ставала от сън, измивала бялото си лице със студена изворна вода и подкарвала стадото на паша. По цял ден тя вардела овчиците си и пеела песни. Послушното куче Карабаш лягало в краката на своята добра стопанка, премигвайки доволно. Заслушано в песента на овчарката в този момент стадото спирало да пасе. Дори малката рекичка, която минавала през селото, намалявала своя ход, за да послуша мелодичните родопски песни.Една сутрин Калинка извела стадото и не се върнала вече в къщи. През тоя ден тя била най-весела и пъргава, пеела най хубавите песни. Овцете от време на време жално поблейвали и не искали да пасат. Карабаш също бил неспокоен. Той скимтял, въртял опашка и постоянно ближел краката на своята стопанка. Изведнъж кучето започнало силно да лае. Песента на овчарката секнала. Когато се обърнала, тя видяла по сипея десетина турци с червени, обвити в бяло чалми. Те бързо се спущали към нея. Калинка останала вцепенена. Не и идвало на ум какво да прави, как да се спаси, а турците били съвсем близо.
Когато дощли, те започнали разярено да викат, да крещят. Калинка разбрала, че ще бъде заловена, и се затичала да се хвърли от близката пропаст, но не успяла. Бедната девойка била обкръжена от развилнялата се банда. Малката рекичка започнала да бушува сърдито в коритото си, клоните на елите засвирили, стадото забляло. А някъде далеч по склоновете на усоите отеквали последните думи от песента на овчарката и лаят на Карадаш. Изправила стройната си като топола снага, Калинка се свърнала крачка назад, оправила дългата си коса и погледнала с насълзени очи спрялото се над нея облаче. Моминските уста тихо изрекли : „Облаче, превърни ме в камък”. След миг на мястото на стадото и Карабаш се появили дребни камъни, а където стояла красивата и родолюбива девойка, като стълб извисил снага камък. Той и до днес се нарича „Момата”.
На 3 октомври 1899 година в Широка лъка се основава дружество на [[Върховен македоно-одрински комитет|Македонската организация]] с председател иконом Никола. Дотогава в селото има дружество на „[[Странджа (организация)|Странджа]]“. В Широколъшкото македоно-одринско дружество влизат и селата [[Стойките]], [[Махмутица]], [[Солища]] и [[Гела]].<ref>Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 - 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 - 1903), Иврай, София, 2003, стр. 301.</ref>
| |||