Тюркски езици: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 212.5.158.226 (б.), към версия на Vodnokon4e
Премахната редакция - не, това не може да бъде! Пък и не е било!
Ред 7:
| сем1 = [[Алтайски езици|Алтайски]]
| ниво = 2
| дете1 = [[Болгарски езици|Болгарски ({{източникОгурски_езици|Огурски|2015|06|21}})]]
| дете2 = [[Източнотюркски езици|Източнотюркски]]
| дете3 = [[Севернотюркски езици|Севернотюрски]]
Ред 35:
*[[кашкайски език|кашкайски]]ят - 1,5 милиона в иранските области Фарс и Хузестан.
 
[[хазарски език|Хазарският]], [[тюрко-аварски език|тюрко-аварският]] и [[прабългарски език|прабългарският език]] са мъртви езици. Поради липса на езиков материал от хазарски и тюрко-аварски те биват причислени към огурската група. Прабългарският език засега е с неустановена граматика, понеже запазените надписи и имена могат да бъдат тълкувани нееднозначно.
Някои тюркски езици са застрашени от изчезване, понеже се говорят предимно от възрастни хора. Пряко застрашени от изчезване са [[долгански език|долганският]] и [[тофаларски език|тофаларският]] в Сибир, [[или-тюркски език|или-тюркският]] и [[айнски език|айнският език]] в Китай, [[чулимски език|чулимският език]] в Алтай.
Ред 45:
{| class="prettytable"
|-bgcolor='#COFOFO'
!български
!пратюркски
!турски
Line 105 ⟶ 104:
#[[Огурски езици|Огурски тюркски]]
#*[[чувашки език]]
#*[[прабългарски език]]
#[[Халаджски език]]
 
Line 114 ⟶ 112:
==Фонетична класификация==
Освен географска класификация, има и фонетична класификация на тюркските езици:
*[[Огурски езици|Огурските езици]] се различават от останалите по употребата на [р] вместо [з] и [л] вместо [ш] (ротацизъм/зетацизъм и ламбдаизъм/сигматизъм). Това се наблюдава в единствения жив език от този клон, чувашкия, напр. ''хĕр'' вм. пратюркски ''*kyz'' (дъщеря), както и в някои прабългарски думи ''шаран'' вм. тур. ''sazan''. Съществуват и български думи, които са по-близки до чувашкия, отколкото до общотюркския вариант напр. ''корем'', чувашки ''хырăм'', пратюркски ''*qaryn'', което дава [-n] в останалите езици. Трябва да се отбележи обаче, че и в турския има следи от ротацизъм, т.е. редуване на [з] и [р], напр. ''göz'' (око) - ''görmek'' (виждам).
*Междинната съгласна в пратюркската дума ''*adaq'' (крак) се запазва в източния клон: ''adaq'' (тувински), ''ataχ'' (якутски), но дава [j] във останалите езици ''ayaq''. Халаджкият (''hadaq'') е изключение и се причислява към групата [[аргу]].
*[[Огузски езици|Огузските езици]] се различават по загубата на начално [γ] в сричката, напр. тур. ''kalan'' вм. ''*qalγan'' (останал).