Принцип на относителността: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: „{{редактирам}} '''При́нцип относи́тельности''' ('''принцип относительности Эйнштейн, Альбе...“ |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
'''Принцип на относителността''' ('''принцип на относителността на [[Айнщайн]]''') е фундаментален [[Физика|физически]] принцип, един от принципите на [[Симетрия#Във физиката|симетрия във физиката]], според който всички физически процеси в [[инерциална отправна система]] протичат еднакво, независимо от това, дали системата е неподвижна или се [[равномерно движение|движи равномерно]] праволинейно. Оттук следва, че всички природни закони са еднакви във всички инерциални отправни системи.
Частен случай на принципа на относителност на Айнщайн е '''принципът на относителност на [[Галилео Галилей|Галилей]]''', който твърди същото, но не за природните закони, а само за законите на [[Класическа механика|класическата механика]], като се подразбира приложимост на [[Галилееви трансформации|Галилеевите трансформации]], но остава открит въпросът за приложимост на принципа на относителност към [[оптика]]та и [[електродинамика]]та.
В съвременната литература принципът на относителността, приложен към инерциални отправни системи (най-често при отсъствие на [[гравитация]] или когато тя е пренебрежима), обикновено се разглежда в термините на [[Лоренцова инвариантност|Лоренцовата инвариантност]] (Лоренцова ковариантност).
== Значение ==
В повечето научни дисциплини е разпространено схващането, че природните закони трябва да са едни и същи по всяко време и не трябва да зависят от начина на установяването или от този, който ги установява. Това е едно от фундаменталните понятия в науката.
Всеки принцип на относителност предписва някаква [[симетрия]] в природния закон, т.е. законът трябва да изглежда еднакво на всички наблюдатели. Според теоретично направен извод, наречен [[теорема на Ньотер]], [[закони за запазване|законите за запазване]] са свързани със [[симетрия|симетриите]] на системите. Тази теорема има голямо значение за [[класическа механика|класическата]] и [[квантова механика|квантовата механика]], както и за [[квантова теория на полето|квантовата теория на полето]].<ref>{{икона ru}} „Выдающиеся математики“, А. И. Бородин, А. С. Бугай, „Радянська школа“, Киев, 1987</ref>.<ref>{{икона en}} {{cite book |title=Classical Mechanics: Hamiltonian and Lagrangian Formalism |first1=Alexei |last1=Deriglazov |publisher=Springer |year=2010 |isbn=978-3-642-14037-2 |page=111 |url=http://books.google.com/books?id=zEz5-HEu3D0C}}, [http://books.google.com/books?id=zEz5-HEu3D0C&pg=PA111 Extract of page 111]</ref><ref>{{икона en}} {{cite book |title=The Noether Theorems: Invariance and Conservation Laws in the Twentieth Century |first1=Bertram E. |last1=Schwarzbach |first2=Yvette |last2=Kosmann-Schwarzbach | author2-link = Yvette Kosmann-Schwarzbach |publisher=Springer |year=2010 |isbn=0-387-87868-8 |page=174 |url=http://books.google.com/books?id=e8F38Pu0YgEC}}, [http://books.google.com/books?id=e8F38Pu0YgEC&pg=PA174 Extract of page 174]</ref> Например, ако двама различни наблюдателя по различно време наблюдават едни и същи закони, би трябвало да се запазва една [[физична величина]], наречена [[енергия]] ([[закон за запазване на енергията]]). В тази връзка принципите на относителност позволяват да се правят предсказания, подлежащи на проверка, относно поведението на природата, а не са само указания към учените как да формулират закони.
== Принцип на относителността на Галилей ==
От формулата за [[ускорение]]то следва, че ако една отправна система се движи без ускорение спрямо друга отправна система, т.е. <math>\ a_o = o</math>, то ускорението <math>\vec a</math> на едно тяло спрямо двете отправни системи е еднакво.
Тъй като в [[Закони на Нютон|Нютоновата механика]] от всички кинематически величини именно ускорението играе важна роля (вж. втория закон на Нютон]]), то се оказва, че всички уравнения на механиката се записват еднакво в произволна инерциална отправна система (при предположение, че силите зависят единствено от '''относителното''' положение и скоростите на физическите тела, а не от тяхното положение спрямо някакво абстрактно начало). С други думи, законите на механиката не зависят от това, в коя точно инерциална система ги изследваме. Също така не зависи от избора на системата и наблюдаваното движение на телата (като се отчитат началните им скорости). Това твърдение е известно като '''принцип на относителността на Галилей''' за разлика от принципа на относителността на Айнщайн.
Оригиналната формулировка на Галилей е:
<blockquote>Ако в две затворени лаборатории, едната от които се движи равномерно и праволинейно спрямо другата, се проведе един и същи механически експеримент, резултатът ще е еднакъв.</blockquote>
Постулатът на принципа на относителност заедно с Галилевите трансформации, които го изразяват математически и са интуитивно очевидни, до голяма степен предопределя формата и структурата на Нютоновата механика и исторически оказва съществено влияние на нейните формулировки.
== Източници ==
<references />
{{превод от|ru|Принцип относительности|71290495}}
{{механично движение}}
[[Категория:Физически закони]]
[[Категория:
|