Теория на относителността: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Dexbot (беседа | приноси)
м Removing Link FA template (handled by wikidata)
разш по рус
Ред 2:
[[Картинка:Spacetime_curvature.png|thumb|right|250px|Двуизмерно представяне на време-пространствено изкривяване]]
 
'''Теория на относителността''' е [[Физика|физическа]] теория на [[Пространство-време|пространство-времeто]], описваща универсалните пространствено-временни свойства на физическите процеси<ref name=FizEnc/>.
'''Теория на относителността''' е събирателен термин, който се отнася за [[специална теория на относителността|специалната]] и [[обща теория на относителността|общата]] теории на относителността на [[Алберт Айнщайн]]. Също така, понятието може да се отнася за [[галилеева относителност|галилеевото]] разбиране за [[относителност]]. Терминът "теория на относителността" е въведен от [[Макс Планк]] през 1908 г.
Терминът е въведен от [[Макс Планк]] през 1906 г. с цел да подчертае ролята на [[Принцип на относителността|принципа на относителността]] в [[Специална теория на относителността|специалната теория на относителността]] (и по-късно на [[Обща теория на относителността|общата теория на относителността]]). Понякога се използва като еквивалент на понятието „релативистка физика“<ref>Релативистката физика е раздел от физиката, изучаващ явленията при движение със скорости, сравними със скоростта на светлината. В такива условия движението се описва според теорията на относителността.</ref>.
 
В по-тесен смисъл това е събирателен термин, който се отнася за [[специална теория на относителността|специалната]] и [[обща теория на относителността|общата]] теории на относителността на [[Алберт Айнщайн]]. Специалната теория на относителността се отнася до процесите, при които може да се пренебрегне гравитацията, а общата теория на относителността е теория на гравитацията, която обобщава Нютоновата<ref name=FizEnc>{{икона ru}} {{cite book |title= Физическая энциклопедия (в 5 томах), том 3|last=Под редакцией |first=А. М. Прохорова |authorlink= Александър Прохоров|coauthors= |year= 1992|publisher= Советская Энциклопедия|location= М. |isbn= 5-85270-034-7|pages= 493—494|url= |accessdate=}}</ref>.
 
В историята на физиката терминът ''теория на относителността'' се използва понякога за разграничаване на възгледите на Айнщайн, Минковски и техните последователи, отхвърлящи концепцията за [[Етер (физика)|етера]] като преносна среда на светлината, от възгледите на някои техни предшественици като [[Хендрик Антон Лоренц]] и [[Анри Поанкаре]]<ref>{{икона ru}} ''Суворов С. Г.'' Эйнштейн: становление теории относительности и некоторые гносеологические уроки // Успехи физических наук. — М., 1979. — Т. 128 (июль). — № 3.</ref>.
 
== Област на приложение ==
Теорията на относителността се прилага във физиката и астрономията от 20 век насам. Това е първата нова теория, заменила 200-годишната [[класическа механика]] на [[Нютон]]. Тя коренно променя възприятията на хората за света. Класическата механика на Нютон се оказва вярна само в земни условия и такива, близки до тях: при скорости на движение, много по-малки от [[скорост на светлината|скоростта на светлината]] и размери, значително превишаващи размерите на [[атом]]ите и [[молекула|молекулите]] и при разстояния или условия, при които скоростта на разпространение на гравитацията може да се приеме за безкрайна.
 
Нютоновите понятия за движение са кардинално коригирани чрез по-дълбоко прилагане на [[принцип на относителността|принципа на относителността]] на движението. [[Време]]то вече не е абсолютно (а според [[Обща теория на относителността|ОТО]] — и равномерно). Нещо повече, Айнщайн изменя фундаменталните възгледи за време и пространство, като въвежда понятието [[пространство-време]], в което времето е равноправна [[координата]], която може да участвува наравно с обичайните пространствени координати в преобразуванията на координатите при смяна на [[Отправна система|отправната система]].
 
Теорията на относителността значително разширява разбирането на физиката като цяло и съществено задълбочава знанията в областта на [[Физика на елементарните частици|физиката на елементарните частици]], като дава мощен импулс и нови теоретични инструменти за развитие на физиката. С нейна помощ [[космология]]та и [[астрофизика]]та съумяват да предскажат такива необичайни явления като [[Неутронна звезда|неутронните звезди]], [[Черна дупка|черните дупки]] и [[гравитационни вълни|гравитационните вълни]].
 
== Основно значение ==
Настоящият [[стандартен модел]] на [[физика]]та се основава на обединяване на специалната теория на относителността и на релативистката квантова теория. А [[квант]]овата теория и общата теория на относителността се вземат предвид и по-нататък в квантовата гравитация.
 
== СпециалнатаСпециална теория на относителността (СТО) ==
{{основна|Специална теория на относителността}}
 
Line 21 ⟶ 32:
* Прецесията на орбитите на движение на планетите не се описва точно от Нютоновата теория на гравитацията (това явление е наблюдавано при изучаване на оа траектория в присъствие на гравитационно поле.
* Вселената се разширява, като отдалечените от нас нейни части се движат спрямо нас със скорост по-голяма от скоростта на светлината. Това не противоречи на СТО, тъй като става дума за разширение на самото пространство.
 
== Източници ==
<references />
 
== Външни препратки ==