Роналд Рейгън: Разлика между версии

Рейгън описва себе си като икономически либертианец, подкрепящ намалението на данъците, по – малкотопо–малкото правителство и дерегулациите, освен това е за „твърда ръка” срещу престъпността.

Краят на кризатаКризата със заложниците в Техеран /Иран/ дава най-сериозния коз за победата на Рейгън над Джими идваКартър, когатоа американцитеизчакалите 444 дни в плен дипломати в мисията на САЩ в Техеран са освободени няколко минути след встъпването в длъжност на Рейгън.

Съществуват твърдения, че решението на кризата е забавено посредством незаконна сделка между правителството на Иран и най – близкитенай–близките съветници на Рейгън, за да се избегне т.нар. „октомврийска изненада” т.е. освобождаването да стане малко преди изборния ден и така да себъде повлияе наповлиян резултатарезултатът в полза на Картър.

Първата стъпка, която Рейгън предприема като държавен глава, е да отмени контролътконтрола на цените върху петрола и така да стимулира развитието на икономиката .

През лятото на 1981 г. президентът уволнява по–голямата част от въздушните диспечери, понежетъй започнатакато започната от тях стачка е незаконна. Тъй като профсъюзът на диспечерите е един от двата, които са подкрепили Рейгън по време на изборите, този негов ход е забележителен и дава знак на бизнеса , че може да предприеме по–твърда политика спрямо профсъюзите.

Основен фокус на политиката му по време на първия мандат е съживяването на икономиката , която той заварва в състояние, наречено „стагфлация” (стагнация, комбинирана с висока инфлация). Администрацията му подкрепя решението на председателя на [[Федерален резерв|Федералния резерв]] – Пол Волкър да затегне достъпа на пари чрез повишаване наповиши лихвите. Нобеловият лауреат - икономистът [[Милтън Фридмън]], го поздравява за това, че „'' съзнателно е предизвикал рецесия , за да спре инфлацията''” , а през 2004 г. каза „''По мое мнение никой друг президент след Втората световна война не би подкрепил решението на Волкър в тежката ситуация на 1981– 821981–82г. Мога да свидетелствам от първа ръка, че Рейгън знаеше какво прави. Той разбираше , че няма друг път за спиране на инфлацията, освен чрез монетарни ограничения и временна рецесия. Във всяка своя област той стоеше зад своите принципи и имаше поглед върху бъдещето. ''” Рейгън има за цел прокарването на политика, основаваща сеоснована на строга монетарна дисциплина, със значително намаление на данъците, и такакоето да се стигнедоведе до окуражаване на инвестициите. Макар и програмата му да е осмивана от опонентите му като „вуду икономика” и „рейгономиика”„рейгономика”, той успява да прокара през 1981 г. впечатляващи намаления на данъците в Конгреса. По същото време администрацията успява да намали харчениятаразходите, свързани със социални и здравни плащания, и товакоето предизвиква яростните протести на демократите.

След рецесията от 1981 – 821981–82 г., икономиката се насочва към драматично подобрение в началото на 1983 г. Администрацията на Рейгън твърди,че намалението на данъците е довело до това и до повишаването на заетостта., което от своя страна води до повишаване на приходите от федералните данъци. , като вВ началото на 80-те години на ХХ в. тези приходи са 517 милиарда долара, а след товапромените стигатдостигат до 1 трилион долара на година.

Въпреки това, увеличаването на разходите за армията, поради новиятновия курс за водене на Студената война, е една от причините дефицитът да достигне до нива, които не са виждани от години. Камарата на представителите , в коятокъдето доминират демократите, се противопоставя на забавянето на увеличението на разходите за социалните програми. За да покрие дефицитътдефицита, администрацията заема значителни суми от вътрешни и външни заемодатели и така в края на втория мандат на Рейгън националният публичен дълг се увеличава от 26% от БВП (19801980г.) до 41% през (1989 г.) – най -високото ниво от 1963 г.

По време на президентството на Рейгън инфлацията спада от 13,6% през 1980г. до 4,1% през 1988 г. , икономиката добавя 16 753 000 нови работни места, безработицата намалява от 7,5% до 5,3% , в допълнение нивото на бедните граждани спада от 14% до 12,8 %. Докато критиците на Рейгън твърдеяттвърдят, че икономическата му политика води дадо задълбочаване на разликата между бедните и богатите, трябва да се отбележи , че по време на двата му мандата всички икономически групи повишават приходите си , включително и тези с най – нискинай–ниски доходи.

Президентът Рейгън е критикуван от активистите на гей движението, а и от други групи, за това, че администрацията му не е направила достатъчнонеобходимото и не е реагирала достатъчно бързо срещу разпространението на [[СПИН]]. Първото официално съобщение за болестта от страна на Белия дом е на [[15 октомври]] [[1982]] г. , когато прес-секретарясекретарят на рейгън ,Рейгън Лари Спийкърс, в отговор на репортерски въпрос за „чумата по гейовете”, казва „'' Аз я нямам, а вие? ''” , което води до смях. (''Бележка: репортерът използва израза „чума по гейовете” , защото [[ХИВ]] не е бил идентифициран до 1984 г. , а терминът СПИН не е популяризиран към момента ''). Самият Рейгън дискутира проблемите на болестта и участието на правителството за третирането й по време на прес-конференцияпресконференция през 1985 г.

Въпреки популярните критики , администрацията на Рейгън изразходва 5,6 милиарда долара за борба със СПИН и ХИВ. Ресурсите за изследвания се увеличават с 450% през 1983 г, ., 134% през 1984 г. , 99% следващатапрез година1985 г. и с още 148 % напрез другата1986 година. През [[септември]] 1986 г. Рейгън казва „'' Към това , което имаме в бюджета за 861986 г., трябва да се добавят и половината милиард долара , които сме предоставили за изследване на СПИН и всичко това към действията, които други медицински групи правят. В бюджета за тази година имаме 100 милиона долара, а за следващата година ще заделим 126% милиона. Така че това е топ приоритет за нас. И да, няма съмнение, ,че разбираме сериозността на ситуацията и нуждата за намиране на решение. ''”

Рейгън има и друга роля в проблемите на СПИН. . Противоречията, заобикалящи откриването на вируса ХИВ, се засилвазасилват, след като американскияамериканският изследовател [[Роберт Гало]] и френскияфренският учен [[Люк Монтание]] твърдят , че всеки от тях е откривателяоткривателят. ТеДвамата учени дават на вируса различни имена. Противоречията най – накраянай–накрая са разрешени чрез договор между Рейгън и френския президент [[Франсоа Митеран]] , според който се дава еднаква заслуга на двамата откриватели и техните помощници. Това е изключително събитие , което пренебрегва научните реалности и за първи път се стигаводи до разрешаване на спор в биологията на толкова най-високо политическо ниво.

Рейгън прави център на политиката си борбата с комунизма и налагането на пазарната икономика , но заема и твърда позиция срещу [[аборт|абортите]]. Много консерватори твърдят , че Рейгън е президентът с най – силнинай–силни позиции срещу абортите. Въпреки това двама от тритетримата съдии , които той назначава във Върховния съд – [[Сандра Дей О’Конър]] и [[Антъни Кенеди]], гласуват за запазването на правото на аборт , прокламирано в решението [[Роу с/у Уейд]].

Въпреки , че вторият мандат на Рейгън се свързва преди всичко с външната политика, неговата администрация прокарва значителни законодателни промени в местните регулации. През 1982 г. Рейгън подписва подновяването на Закона за правата на избирателите от 1965 г. , за нови 25 години. С удължаването се дава защита на слепите, инвалидите и неграмотните избиратели.

Други значими закони са свързани с промените в Данъчния кодекс, както и Законътв Закона за гражданските свободи от 1988 г. , който предоставя компенсации на японците от американски произход, които са държани в лагер по време на [[Втората световна война]]. Рейгън подписва закон , с който се въвежда [[смъртно наказание]] за убийство , свързано с трафик на наркотици.