Бунд: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
махам твърдения без източник; факт
махам твърдения без източник; факт
Ред 25:
Бундът също така иска съботата ([[шабат]]а) да е неработен ден, а не неделята. В по-голямата си част бундистите са застъпници на т.нар. [[австро-марксизъм]].
 
{{факт|Избухването на Първата световна война води до разцепление в организацията на франкофили и германофили. Ръководството на Бунда е на дясноцентристки позиции, а по-голямата част от еврейската общност застава в подкрепа на руската външнополитическа линия срещу Централните сили. Конференциите на Бунда от юни 1915 г. в Киев, и от май 1916 г. в Харков призоват еврейските работници да действат в защита на родината си. Февруарската революция разширява влиянието на Бунда и еврейското градско население нараства с 34 хиляди души - основно в Петроград, Москва и в другите центрове, като бундистите се включват активно в създадените градски провинциални съвети на работниците и войниците. Бундистите през този период изцяло подкрепят меншевиките и поддържат Временното правителство на Керенски, което до месец март 1917 г. премахва всички 140 закони и други [[Нормативен акт|нормативни актове]], ограничаващи евреите да участват под една или друга форма в отделни сфери на обществения живот в Руската империя.|2015|7|3}}
 
{{факт|Същевременно Бундът, подкрепяйки Временното правителство, призовава за защита интересите на потиснатите народи в борбата им за икономическа еманципация и срещу имотните аристократско-дворянски и други прослойки в тогавашното руско царско-имперско общество. Бундът води политически диалог с кадетите, но не сътрудничи на болшевиките, тъй като отрича възможността за незабавно преминаване към социализма, и смята, че е за предпочитане една буржоазно-демократична алтернатива за страната.|2015|7|3}}
 
[[Файл:Ac.manif1917.jpg|right|thumb|300px|Демонстрация на Бунда в [[1917]] г.]]
{{факт|Бундът посреща негативно Октомврийската революция, следваща Февруарската, и обвинява болшевиките в "узурпиране на народната воля". Стратегията на Бунда се насочва към признаването и свалянето от власт на болшевиките, като предприема активни действия срешу тях.|2015|7|3}}
 
{{факт|След разпускането на Учредителното събрание и подписването на [[Брест-Литовски мирен договор|Брест-Литовския мир]] (3 март 1918 г.) Бундът се обявява открито за свалянето на съветската власт (през май 1918 г.), но в крайна сметка надделява сред членовете му по-умерена линия за "борбата срещу болшевизма в Съвета и от Съвета". Причината за това е приетата и подкрепена от [[Антанта]]та [[Балфурска декларация]], а в случай на една германска победа на Западния фронт след Брест-литовското споразумение, корекцията на тази декларация е сигурна с оглед участието на Османската империя в Четворния съюз.|2015|5|20}}
 
{{факт|До края на 1918 г. в Бунда се формират три основни направления: ляво - на защитниците на участието в работата на Съвета, и за борба за свикване на Учредително събрание, дясно - на привържениците на активната борба срещу болшевиките и за непризнаване на новата съветска власт, и центристко - на привържениците на парламентарната опозиция на болшевиките.|2015|5|20}}
 
== Край на дейността на Бунда ==
{{факт|Някои бундисти се пробват да опазят своята организационна самостоятелност, но не успяват да удържат на натиска на болшевиките. Някои от несъгласните със своя край и курс видни бундисти емигрират създавайки в изгнание свой ЦК на Бунда. През 1920-те - 1930-те год. по времето на [[сталинските чистки]] много членове и лидери на бунда са преследвани, а приелите новата съветска власт в [[РСФСР]] бундисти през март 1921 г. разпускат организациите си, вливайки се в редовете на болшевиките.|2015|5|20}}
 
[[Файл:Marek Edelman by Kubik.JPG|left|thumb|250px|[[Марек Еделман]] - довоенен член на Бунда, участник във [[въстание във Варшавското гето|въстанието във Варшавското гето]]]]