Таен централен български комитет: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Вътршни препратки
Разширяване
Ред 1:
Таен'''Тайният централен български комитет''' (ТЦБК) е емигрантска политическа организация, създадена в [[Букурещ]], [[Румъния]] през пролетта на [[1866]] година.
 
На 10 срещу [[11 юни]] [[1866]] година в Букурещ е извършен преврат и княз [[Александру Йоан Куза|Йоан Александър Куза]] е свален от престола. С това е нарушено условието на Турция за признаване на извършеното през [[1858]] обединение на [[Влашко]] и [[Молдова]]. Турция настоява за резделяне на двете княжества и започва да трупа войски по Дунав.<ref name="христо македонски">[http://knigite.abv.bg/hm/hm_p5.htm#n.31 Записки на Христо Н. Македонски (1852-1877)]</ref>
Емигрантска политическа организация, създадена в [[Румъния]] през пролетта на [[1866]] г. в [[Букурещ]]. В резултат на преговори между представители на новото румънско правителство и на революционно настроената българска [[емиграция]] е постигнато споразумение за общи действия против [[Османската империя]]. Крайната цел на комитета е освобождението на [[България]]. ТЦБК има [[устав]] и програма, предвиждащи изграждането на широка комитетска мрежа на територията на [[Румъния]], [[Сърбия]], Южна [[Русия]] и [[България]]. ТБЦК разчита на финансовата помощ на румънското правителство, но след преодоляване на възникналите противоречия с [[Високата порта]] румънските представители се оттеглят от съглашението и след кратко прекъсване ТЦБК продължава дейността си като самостоятелна организация. През 1867 г. комитетът става инициатор на няколко шумни пропагандни акции, имащи за цел популяризирането на Българския политически въпрос (брошурата „България пред Европа", мемоара до султан [[Абдул Азис]], мемоарите до Наполеон ІІІ и до Александър ІІ и др.). Издава вестник „Народност" (1867-1869). През [[1868]] г. преустановява дейността си. Приемници на ТЦБК са [[Българското общество (1868)]], [[Млада България (1869)]] и [[Български революционен централен комитет|Българският революционен централен комитет]]
 
Новото румънското правителство търси подкрепата на революционно настроената българска [[емиграция]]. В резултат на преговори е постигнато споразумение за общи действия против [[Османската империя]], подписан е „Акт за свещена коалиция между румъните и българите“, основан е '''Таен централен български комитет'''. За ръководител на комитета е избран [[Иван Касабов]]<ref name="христо македонски"/>. Крайната цел на комитета е освобождението на [[България]]. ТЦБК има устав и програма, предвиждащи изграждането на широка комитетска мрежа на територията на [[Румъния]], [[Сърбия]], Южна [[Русия]] и [[България]]. ТБЦК разчита на финансовата помощ на румънското правителство.
 
След преодоляване на противоречията между Румъния и Турция, румънските представители се оттеглят от съглашението. След кратко прекъсване ТЦБК продължава дейността си като самостоятелна организация. През 1867 г. комитетът става инициатор на няколко шумни пропагандни акции, имащи за цел популяризирането на Българския политически въпрос (брошурата „България пред Европа", мемоара до султан [[Абдул Азис]], мемоарите до [[Наполеон III]] и до [[Александър II (Русия)|Александър ІІ]] и др.). Издава вестник „Народност" (1867-1869). <ref>[http://www.mfa.government.bg/history_of_bulgaria/138.html ТЦБК. По пътя на Мацини и Гарибалди]</ref>
 
Комитет е създаден без знанието и одобрението на [[Георги Раковски]], който има рязко отрицателно отношение към него.<ref name="христо македонски"/>
 
През [[1868]] г. преустановява дейността си. Приемници на ТЦБК са [[Българското общество (1868)]], [[Млада България (1869)]] и [[Български революционен централен комитет|Българският революционен централен комитет]].
 
 
== Източници ==
<references/>
 
{{Български революционни организации}}