Разлика между версии на „Подмочани“

м (Замяна на Шаблон:Селище в РМ инфо с Шаблон:Селище инфо|Република Македония)
До [[Балкански войни|Балканските войни]] основен поминък на местните жители е земеделието и гурбета в чужбина. Като градинари подмочанци работят в околностите на [[Цариград]], а като строители - в [[Мала Азия]] и на други места. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]], ''Подгояни'' (Podgoyani) е посочено като в каза Ресен с 61 домакинства и 110 жители мюсюлмани и 62 [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 86-87.</ref> Според българския географ [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“), през 90-те години на [[19 век]] Подмочани има 480 жители [[българи]] християни и 90 [[помаци|българи мохамедани]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_36.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 241.]</ref>
 
Почти всички жители на Подмочани в началото на 20 век са под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] - според статистиката на секретаря на Екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година населението на селото се състои от 688 българи екзархисти и 42 [[албанци]]. В селото има българско училище.<ref>D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905., pр. 170-171.</ref> Българската църква „Св.„[[Свети Георги (Подмочани)|Свети Никола“Георги]]“ е построена през 18011848 година.<ref name="Каталог 44">Македонски{{cite Алманах,book издава|title= Ц.К.Каталог Цркви и Манастири на МПО,Баба редакторПланина Петър Ацев,|last=Палигора издание|first=Ристо |authorlink= |coauthors= |year= |publisher=Центар за развој на "TheПелагонискиот Macedonianплански Tribune",регион Indianapolis,|location= 1940,Битола|isbn= стр.43|pages=44 |url= http://issuu.com/opstinabt/docs/katalog_web_2 |accessdate=2015-07-04}}</ref>.
 
Жителите на Подмочани участват активно в съпротивата на [[ВМОРО]] срещу османската власт и в [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]]. На 24 юли [[1903]] година, след 5-часово сражение турска войска и башибозук нахлуват в селото, ограбват го и изгарят всички християнски къщи. Убити и изклани са 14 души, ранени са седем, а 38 жени са изнасилени.<ref>Македония и Одринско. Мемоар на Вътрешната организация, 1904, стр. 195</ref> Убитите при това нападени са Симо Стоянов, Ристе Настев, Нечо Георгиев, Ноне Янев, Илия Нечов, Кърсте Симов, Нестор Георгиев, Андрея Илиев, Ванча Стефова, Ката Мицева, Динка Трайчева, Зуда Динкина, Сава Евтимова, Ката Илиева, Лена Гошева, Наша Мишева, Никола Митрев, Гошо Цветков и Никола Митов. През август са убити още Трайче Стойчев, Павле Наумов, Нелко Димов, Симо Ристов, Ставре Петрев, Панде Трайчев, Митре Тасев, Яне Иванов, Ламби Илиев и Темелко Танев. Селото дава 70 души четници, от които загиват Кочо Илиев (Кочовски), Раде Стойчев, Коте Радев, Ставре Босилков, Ненчо Стефов и Стоян Николов<ref>Илюстрация Илинден, 1943, бр.143, стр.15</ref>.