|
Във външната политика правителството се обявява за приемственост с предходните кабинети, като поставя акцент върху добрите отношения със съседните държави, сключили в началото на годината [[Балкански пакт|Балканския пакт]]. Сключен е търговски договор с Югославия, а в края на септември е организирано посещение в България на югославския крал [[Александър I Караджорджевич|Александър I]], приветстван в София от многохилядни тълпи.{{hrf|Недев|2007|302-305}} През юли са установявени дипломатически отношения със [[СССР|Съветския съюз]]. Външните министри на Франция и Съветския съюз Барту и Литвинов на своя среща заявяват доволството си от случващото се в България след 19 май.
Доколкото част от звенарите и техните привърженици във Военния съюз имат републикански убеждения, това придава известна антимонархическа насоченост на извършения от тях преврат. Ето защо тяхната акция не е посрещната добре от цар Борис III. След убийството на Караджорджевич кризата в правителството на Кимон Георгиев става очевидна. С помощта на верни офицери от Военния съюз през януари [[1935]] г. Борис III налага оставката на правителството на Кимон Георгиев и назначава на негово място нов кабинет начело с ген. [[Пенчо Златев]]. От този момент царят става пълен разпоредител със съдбините на страната — положение, което запазва до края на своето царуване (1943), въпреки [[1943Опит за преврат в България (1935)|опита за реванш]]) на Дамян Велчев през есента на 1935 година.
След преврата, за около година в [[период]]а [[юни]] [[1935]] - [[май]] [[1936]], за [[военен аташе]] в югославската [[легация]] [[София]] е назначен [[Дража Михайлович]], който изключително активно работи с българската [[опозиция]] в лицето на различните [[фракция|фракции]] на [[БЗНС]] за единение на България към Югославия под управлението на [[династия]]та [[Александър I (Югославия)|Караджорджевич]].<ref>{{cite book |last= |first= |authorlink= Аврора Котева, Николай Котев |title= Британското разузнаване в България (1939-1945), страница 77 |year= 2003 |publisher= Военно издателство, ISBN 954-509-266-1}}</ref>
Дамян Велчев, най-амбициозният член на групата "Звено", се опитва да върне стария сценарий на преврата. С прякото участие на [[Дража Михайлович]] се сформира група около него, [[Владимир Заимов]] и [[Г. М. Димитров]], комунистическия функционер [[Сава Гановски]] и протогеровистите. Сценарият предвижда сваляне на цар Борис III и установяване на република, управлявана от триумвират в състав: Дамян Велчев, [[Михаил Маджаров]] и софийският митрополит [[Стефан I (екзарх)|Стефан]]. Дамян Велчев, след няколко месечен престой в [[Белград]], на 2 октомври 1935 г. през нощта прекосява пешком българо-югославската граница, но там никой не го очаква. Уплашен от риска превратът да бъде неуспешен, Владимир Заимов дава разпореждане полковете да не излизат от казармите и сам се оттегля от акцията. Дамян Велчев е посъветван да се върне обратно в Югославия, на което той отговаря: "Не мога да го направя. Аз съм поел ангажименти!" На другата сутрин Дамян Велчев е заловен и по-късно осъден на смърт, но след верноподаническо писмо до царя е помилван. Показанията на обвиняемите и свидетелите по време на процеса разкриват цялата схема на преврата. Допълнителни подробности за заговора има в показанията на Дража Михайлович по време на неговия процес през 1946 г.
== Оценки ==
|
