Риба: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Removing Link GA template (handled by wikidata) |
Termininja (беседа | приноси) форматиране: 2x 6lokavica, дв. интервал, нов ред (ползвайки Advisor.js) |
||
Ред 61:
При изкопаемите и съвременните [[Кистепёрые рыбы|кистеперых]], и [[двойнодишащи риби|двойнодишащите риби]] се срещат космоидни люспи. Вътрешната им повърхност е обазувана от пласт космин (оттук идва и наименованието им), а върху него има дентин. Под космина се намира пласт гъбовидна кост. При съвременните видове риби с космоидни люспи дентиновия и костния слой постепенно се редуцират.
Люспите при същинските костни риби се наричат еласмоидни и се делят на ктеноидни (зъбчати) и циклоидни (закръглени). За разлика от плакоидните и ганоидните люспи еласмоидните са разположени така, че
=== Окраска ===
Ред 86:
=== Отделяне ===
Следствие на живота във водна среда възникват редица проблеми свързани с осморегулацията при рибите. Проблемът е еднакъв както при пресноводните, така и при соленоводните риби. За всички риби е присъщо [[осмотично налягане|осмотичното налягане]], показатела на който е по-нисък (соленоводни риби) или по-висок (пресноводни риби), отколкото осмотичното налягане във външна среда. Хрущялните риби имат изоосмотично налягане, но за сметка на това концентрацията на солите е малко по-ниска от тази в окръжаващата среда. Изравняването на осмотичното налягане се достига благодарение на повишеното съдържание на [[урея]] и [[триметиламиноксид]]
Костните риби за разлика от хрущялните не са изоосмотични. Поради тази причина те са изградили еволюционни механизми, които позволяват да се задържат или отделят йони. Така например морските костни риби, които имат ниска концентрация на йони спрямо окръжаващата ги среда непрекъснато отделят вода. Тези загуби на вода се компенсират от пиенето и филтрацията на солена вода. Йоните на натрия и хлора се извеждат с помощта на кръвта през хрилете. В същото време йоните на [[магнезий]] и сулфатните анйони се изхвърлят от организма през бъбреците. Пресноводните риби се сблъскват с противоположен проблем, поради по-ниската концентрация на соли във водата. Осмотичното налягане при тях се изравнява благодарение на залавянето на йони от водата посредством хрилете и отделянето на повече амоняк от организма.
Ред 137:
==== Партеногенеза ====
Макар и крайно рядък при гръбначните този начин на размножаване се среща при няколко вида риби. При него се развиват яйца, които
==== Форми на размножаване ====
Ред 158:
== Начин на живот ==
=== Среда на живот ===
Водната [[среда]] има някои особености, които са се отразили върху строежа и живота на рибите. Повечето животни от този клас се придържат към вода с определена соленост. Изключение правят някои видове, например представителите на семейство [[Есетрови]] —
те периодично сменят местообитанието си, като преминават от сладка в солена вода и обратно, при което могат да понасят големи промени в солеността на водата. Такива риби се наричат проходни. Освен солите, важни за живота на рибите са различните количества на разтворените във водата органични вещества. Сладките води са винаги по-богати на органични вещества, но ако концентрацията им надхвърли определена граница, започват процеси, които водят до намаляване концентрацията на [[кислород]]а (О<sub>2</sub>), а после и до образуване на [[сероводород]] (Н<sub>2</sub>S) и водата става негодна за обитаване. Друго важно качество на водата е съдържанието на газове и най-вече на О<sub>2</sub>, което е необходим за дишане. Водата поема кислород от [[атмосфера]]та и от водните [[растение|растения]], когато те [[Фотосинтеза|фотосинтез]]ират. Количеството на газовете зависи и от [[температура]]та. [[Пъстърва]]та и [[мряна]]та живеят в горните течения на [[река|реки]]те, където температурата е по-ниска и водата е по-богата на О<sub>2</sub>. В средното течение се срещат [[кефал]], [[скобар]] [[уклей]], а в долното — [[шаран]], [[сом]]. В прибрежната зона на [[море]]тата се срещат морски риби с вретеновидно тяло, силни перки, плавателен мехур. Те са добри плувци, окраската им е най-често тъмна на гръбната и млечно бяла на коремната страна.
| |||