Реция: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 1:
[[Image:Roemischeprovinzentrajan.png|thumb|300px|Карта на Римската империя през 117 г. от .н.е.]]
[[Image:REmpire_Rhetia.png|thumb|300px|Реция на картата на Римската империя]]
'''Реция''' или '''Ретия''' ({{lang-la|Raetia, Rhaetia}}, е римска прокураторска провинция, влизаща в състава на [[Римска империя|Римската империя]] в продължение на няколко столетия. Тя е била едновременно гранична (limes)провинция, която е осигурявала сигурността на държавната граница по дунавското поречие, в същото време е играела важна комуникационна, боеприпасна и разпределителна роля по отношение на съседните провинции - по поречието на източен Дунав и над река Рейн. Реция е била също така буферна зона, предпазваща Италия и италийските градове, в частност столицата Рим от варварските нашествия.
Точната дата на провъзгласяването на провинция Реция не е известна, но от някои писмени и епиграфски извори става ясно, че в края на 1-ви век пр.н.е. тя вече е била възприемана от римляните като своя територия.(Светоний, Нерон,18; Тацит, Анали, 2, 42,4; 14,31,2; CIL III 14149, 21). Успешният военен поход през 15 г. пр. н.е. организиран от доведените синове на Окавиан Август (Тиберий и Друз) и т. нар. реителна битка - (grave proelium) е събитието, което създава предпоставки за политическото присъединяване на територията към очертанията на Римската империя. Археологическите извори потвърждават римското военно присъствие по това време. Но за трайно установяване на римляните в Реция, като господари и население артефактите сочат едва средата на 1-ви в. н.е.
Географски Реция е обхващала голяма част (общо около 80000 кв. км) от централните алпийски и предалпийски райони, областта Тирол, Bodensee, цялата територията между предалпийската падина и поречието на река Дунав. Съпоставяйки с днешната политическа карта, Реция е лежала частично в северна Италия, южна Германия (провинция Бавария, провинция Баден Вюртенберг) и Швейцария. В древността Реция е граничела с провинция Noricum (от изток), с Italia(от юг) с горна Германия (Germania Superior)(от запад), а на север с Germania Magna и Agri Decumatis.
За първоначална столица на Реция (caput provinciae) хипотетично се смята Cambodunum (днешен Кепмтен). В началото на 2-ри век н.е. столицата е пренесена в Augusta Vindelicum (днешният град Аугсбург в Бавария. През 4-ти в.н.е. Реция е поделена на две части - Реция прима (Raetia prima) и Реция секунда (Raetia secunda), със столици съответно Curia Raetorum (днешният град Chur) и Augusta Vindelicorum (днешния Augsburg).
Сред по-значимите и добре проучени населени места в провинция Реция трябва да изброим:
Castra Regina (Regensburg),
Brigantium (Bregenz)
Germanicum (Kösching),
Guntia (Günzburg,
Castra Vetoniana (Pfünz),
Sorviodurum (Straubing),
Phoebiana (Feimingen),
Pons Aeni (Rosenheim),
Biriciana (Weißenburg) и др.
Реция преживява сътресения по време на гражданските войни през 69 г. н.е, по време на Маркомаските нашествия в средата на 2-ри век н.е. и по време на Алеманските нашествия през втората полувина на 3-ти в.н.е. През 6 в.н.е. тук нахлуват остготите и байоварите.
Краят на Реция като римска провинция теоретично съвпада с рухването на Западната римска империя пре 476 г.н.е
| |||