Омуртаг: Разлика между версии

| други титли=Княз

| предшественик= Княз [[Крум]]

| наследник= Княз[[Маламир]]

Има мнение, поддържано от покойния професор [[Рашо Рашев]], че името на канаКняза не е добре разчетено от преводача. Името също така е засвидетелствано и като ''Муртагон''.<ref>http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=15&WorkID=99&Level=2 </ref> Едноименен връх се намира в планината [[Тян Шан]] в днешен [[Китай]].<ref>http://www.geo-bg.bg/chovek-i-kultura/prirodnata-istoriya-na-drevnite-b-lgari?page=3</ref>

Смъртта на канКняз Крум и личността на неговия наследник са будили в историографията различни спорове и интерпретации на събитията. Счита се, че настъпва кратък период от няколко месеца на политическа нестабилност. Изворите споменават за трима български управници за периода 814-816 г. – [[Дукум]], [[Диценг]] и [[Цог]]. Има няколко хипотези за ролята на тези велможи: Крумови военачалници с важна роля в развоя на събитията, но без да владеят трона, кратко последователно управлявали България кановеКнязове<ref>'''Павлов, Пл.''' - „Бунтари и авантюристи в средновековна България“, [http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/index.html ел. издание], ЕИ "LiterNet"

Ненадейната смърт на канКняз Крум оставя множество български войски в [[Тракия]], защитаващи важни стратегически позиции. Българите продължили бойните действия през 814 - 815 г., като отхвърлили византийското предложение за мир. Това принудило византийският император [[Лъв V Арменец]] през зимата на [[815]] - [[816]] г. да организира морски десант, при който византийците дебаркирали край [[Несебър]] и го превзели, като с това отворили фронт в тила на българите <ref>Гюзелев, Васил, история на Средновековна България VII  — XIV век, Том I, Дял втори : Езическа България, Анубис, С., 1999, стр. 145</ref>. Със следващите си действия византийците успели да си възвърнат по-важните крепости в Източна Тракия.

Освен гореспоменатото нападение, византийците предприемат и други мерки срещу българите. В началото на [[814]] г. византийско пратеничество е прието от франкския владетел [[Лудвиг Благочестиви]]. Според западните летописци, целта е съюз между двете държави, насочен срещу [[България]]. Не се знае дали се стига до съюз, но се предполага, че франкският император не се ангажира с конкретни действия. Въпреки това, новината за преговорите между двете империи стига до [[Плиска]]. Така през 815  г. е сключен мирен договор, части от него намираме в [[Сюлейманкьойски надпис|Сюлейманкьойския надпис]] (на старото име на село [[Сечище (Област Шумен)|Сечище]], Шуменско). Договорът се е състоял от 11 клаузи, като до нас са достигнали първите четири:

* Първата клауза уточнява границата в Тракия. Тя започвала от Черноморското крайбрежие при [[Дебелт|Девелт]], минавала по окопа, известен с османо-турското име [[Еркесия]], продължавала към Макри Ливада ([[Хасково|Хасковско]]) на река [[Марица]] и оттам — към [[Родопите]] и [[Стара планина]], но без да включва [[Пловдив]] и областта му;

Този договор се оказва изключително полезен за България, тъй като страната се нуждаела от мир. Войската била изморена, столицата Плиска — в развалини, а и Империята вече не била заплаха за българите. Договорът е сключен за период от 30 години и е спазван и от двете страни, като е подновен при идването на новия византийски император [[Михаил II (Византийска империя)|Михаил II Балба]]. Това може би е продиктувано от размяната на клетвени ритуали между двамата владетели (Лъв V трябвало да се закълне по езическите обичаи, а Омуртаг — по християнските). През [[823]]  г. избухва бунтът на византийския пълководец [[Тома Славянина]], който обсажда [[Константинопол]] с войските си с цел да се възкачи на императорския престол. Омуртаг оказва военна помощ на император Михаил II Балба и удря бунтовническите войски в гръб. Действията на българския владетел са или в съответствие с клауза от сключения през 816 г. мирен договор, или по лична инициатива на канаКняза.

[[Image:Omurtag10 svik.jpg|thumb|200п|Каменен надпис, в който се споменава името на канКняз ювиги Омургаг]]

В продължение на три години ([[824]]-[[826]] г.) Омуртаг се опитва да реши спора с мирни средства, изпращайки пратеници при Лудвиг Благочестиви. След като този подход не помага, канътКнязът изпраща войската си по поречието на р. [[Драва]] и покорява славяните в земите на Долна [[Панония]]. Франките се опитват да противодействат, но не се стига до сериозни сражения. След този краткосрочен конфликт отношенията между двете държави се подобряват, а Омуртаг поставя на мястото на славянските князе в района свои наместници. Подобни събития се разиграват и през [[829]] г. със същия резултат. За тези събития научаваме доста от възпоменателен надпис в чест на [[ТарканТарКняз (титла)|зера-таркантарКняз]] [[Онегавон]], който се удавил в [[Тиса]]. Освен това между двете държави се простирала обширна [[буферна зона]], простираща се между реките Дунав и Тиса. По-важното в случая е желанието на славянските племена да извоюват по-голяма автономност, а това е в разрез с политиката на централизация и приобщаване на славянските племена.

Освен това е намерен още един възпоменателен надпис на копан Окорис, удавил се в [[Днепър]]. Той свидетелства за военни действия по североизточната граница на страната, които се датират от преди [[824]] г. Не е сигурно обаче с кого са воювали българите. В историята е залегнала тезата, че това са били [[маджари]]те, но в последно време все по-голямо одобрение печели мнението на професор Иван Божилов, че това са били [[хазари]]те. Въпреки че няма свидетелства за крайния изход от войната, може да се предположи, че тя завършила успешно за българите, вследствие на бързите и своевременни действия на канКняз Омуртаг.

Във вътрешната си политика Омуртаг успява да довърши административната реформа, започната от канКняз [[Крум]]. С това окончателно е сложен край на двойнствеността в държавата и на автономията на славянските племена.

Под влияние на [[Византия]] Омуртаг извършва и една сакрализация на властта. Това показва, че ролята на канаКняза като самодържец се утвърждава допълнително.

Преди всичко канКняз Омуртаг ще остане в българската история със строителната си дейност, допринесла за развитието на [[Плисковско-Преславска култура|Плисковско-Преславската култура]]. Съхранени са редица извори ([[Чаталарски надпис|Чаталарски]] и [[Търновски надпис на ханКняз Омуртаг|Търновски надписи]]) и паметни надписи, свидетелстващи за възстановяването на [[Плиска]], както и построяването на нов канскиКняжески дворец с тронна зала.

Построени са дворци и крепости. Омуртаг оставя [[Търновски надпис на ханКняз Омуртаг|знаменития надпис]]<ref>[http://www.promacedonia.org/vb/vb_10.html Бешевлиев, Веселин, Прабългарски епиграфски паметници, Издателство на Отечествения фронт, С., 1981, стр. 123]</ref>:

{{цитат|''Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го я направил. А името на архонта е Омортаг ханКняз ювиги. Нека Бог да го удостои да преживее сто години.”''}}

{{цитат|КанКняз сюбигиот Бога Омортаг, обитавайки в стария си дом, направи преславен дом на Дунав и по средата на двата всеславни дома, като измерих (разстоянието), направих на средата могила и от самата среда на могилата до стария ми дворец има 20&nbsp;000 разтега и до Дунав има 20&nbsp;000 разтега. Самата могила е всеславна и след като измериха земята, направих този надпис. Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил. А името на архонта е Омортаг, канКняз от сюбигиБога. Нека Бог да го удостои да преживее сто години.}}

{{цитат|Великият канКняз Омуртаг е княз от бога в земята, дето се е родил. Като остая [да пребъдва] в лагера на Пл(и)ска, той построи аул [дворец] на Туца [Туча] и уголеми силата спроти гърци и славяни. И построи изкусно мост на Туца [Туча] зад аула [двореца]; а в самата крепост постави четири стълба и между стълбовете два медни лъва. Нека бог удостои божествения княз да натиска с ногата си императора, докато тече Туца и докато тя задържа многото български противници, и покорявайки враговете си, да преживее в радост и веселие сто години. А времето, когато [дворецът или крепостта] биде построен, беше по български сигор елем, а по гръцки 15-и индиктион.}}

Обособено е развитие на културните традиции на славяни и прабългари по време на езичеството в България! Прабългарските културни достижения имат официален характер и дават облика на столицата Плиска. Поставя се начало на каменните релефи  — Мадарския конник. Създава се строителство на владетелски резиденции ( водопроводи, мостове и др.) Инициират се многобройни каменни надписи (гръцка азбука).

Омуртаг умира през [[831]]  г. и е наследен на престола от третия си син [[Маламир]] († 836), понеже първородният му син [[Енравота]] (или Боян) е лишен от трона поради увлечението си по християнската вяра, а вторият му син - [[Звиница]], умира много млад. Причините за смъртта на Омуртаг са неясни. След неочакваната му кончина се появил слух, според който владетелят бил убит от един свой велможа. Някои учени, като полският византолог Т. Вашилевски, са склонни да приемат това за вярно, като намират потвърждения в последвалата скоро екзекуция на Енравота, съдбата на непълнолетния Маламир, който умира твърде млад и засилването на ролята в политическия живот на кавкансъвладетел Съ-Княз [[Исбул]]. Именно той се сочи като организатор на заговора. От друга гледна точка би могло в основа на съзаклятиеото да е стоял Енравота, а Исбул да го е потушил, утвърждавайки властта на законния престолонаследник<ref>'''Павлов, Пл.''' - „Бунтари и авантюристи...“, [http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/index.html ел. издание]</ref>. Всички тези хипотези не могат да бъдат напълно доказани. Така повечето изследователи считат, че канътКнязът почива от ненасилствена смърт или просто не обръщат внимание на проблема.

{{Дцитат|right|''КанаКняза сюбигиот Бога Омортаг, обитавайки в стария си дом, направи преславен дом на Дунав и по средата на двата всеславни дома, като измерих (разстоянието), направих на средата могила и от самата среда на могилата до стария ми дворец има 20&nbsp;000 разтега и до Дунав има 20&nbsp;000 разтега. Самата могила е всеславна и след като измериха земята, направих този надпис. Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил. А името на архонта е Омортаг, канКняз от сюбигиБога. Нека Бог да го удостои да преживее сто години.'' '''- Търновски надпис на Омуртаг'''<ref>[http://www.promacedonia.org/vb/vb_10.html '''Бешевлиев, В.''' - Прабългарски епиграфски паметници, Издателство на Отечествения фронт, С., 1981, стр. 123]</ref>}}

В продължение на близо столетие в историческата наука се води спор за мястото на погребението на канКняз Омуртаг. Това води до възникването на редица хипотези. Първите от тях възникват във връзка с [[Търновски надпис на канКняз Омуртаг|Търновския надпис на владетеля]] и предположението, че гробницата на му е била съградена още преди неговата смърт. Там е описано, че е бил построен „преславен дом“, като по средата на разстоянието между него и Плиска е издигната „преславна могила“. Проф. [[Васил Златарски]] съобразява, че гръцката дума „τουμβαν“ от надписа съответства не само на „могила“, но и на „гробница“<ref>'''Златарски, В.''' - „История на България през средните векове, Т. 1, Ч. 1 Епоха на хуно-българско надмощие“, АИ "проф. Марин Дринов", С., 2002, с. 327, 447</ref>. Започва археологическото търсене на могилата, което се основава на посочените разстояния в надписа. Руският учен Фьодор Успенски излага хипотеза, още преди Златарски, че тя е една от могилите в землището на село Свещари. Сред посочените една е с особено големи размери (височина от 20 метра), което я прави най-голямата могила в Източна България<ref>'''Овчаров, Д.''' - „Човек дори добре да живее умира“, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Наука и изкуство, С., 1992, с. 42</ref>. По тази причина днес същата могила се нарича "Омуртагова". След разкопки, извършени през 2012 г., обаче се доказа, че могилата е свързана с погребението на гетския владетел [[Котела]]<ref>[http://culture.actualno.com/Unikalno-trakijsko-zlatno-sykrovishte-nameriha-v-Sveshtari-news_406267.html Уникално тракийско златно съкровище намериха в Свещари]</ref>.

По-късно учителят и археолог [[Анани Явашов|Анание Явашов]] изказва мнение, че могилата от Търновския надпис е казълбашкото теке [[Демир баба теке|Демир баба]], намиращо се близо до споменатата Омуртагова могила. Авторът на хипотезата счита, че в сградата е погребан владетелят, а векове по-късно тя става [[теке]]<ref>Хипотезата е изложена в '''Явашов, Ан.''' - „Текето Демир баба“, Разград, 1934</ref>. Археологическите проучвания обаче показват, че сградата е построена около XVI  — XVII в. и не може да има връзка с канКняз Омуртаг. Под основите ѝ няма останки от старобългарски строежи. Поради белези от вторично използване на някои от градивните елементи на постройката има възможност тя да е била построена от материали, получени след разрушаване на гробницата на канаКняза.Тази вероятност не е проучена<ref>'''Овчаров, Д.''' - „Човек дори добре да живее...“, с. 48</ref>.

В по-ново време проф. [[Стефан Бояджиев]] излага становище, че погребението на канаКняза се е състояло в столицата Плиска.Там под основите на [[Голяма базилика в Плиска|Голямата базилика]] са открити останките на кръстовидна постройка със заоблени стени. Според споменатия изследовател, тя е представлявала езически [[мавзолей]], в който са били погребвани българските кановеКнязове. Подкрепа твърдението намира в обстоятелството, че планово аналогични сгради с такава цел са били откривани в [[Средна Азия]]. И при тях както и в други старобългарски строежи се откриват отгласи на древна източна култура. Друго доказателство за тази хипотеза са откритите в близост каменни саркофази, върху капака на един от които е изсечен възпоменателен надпис на канКняз Омуртаг, посветен на [[кандидатКняздидат]]а [[Турдачис]]. Счита се, че вероятността за съществуването на този мавзолей е реална, тъй като сгради с такава функция присъстват в погребалните обичаи и на други народи.Тази хипотеза обаче все още не е доказана<ref>'''Бояджиев, Ст.''' - „Мавзолей на първите български хановеКнязове?, В: сп. „Музеи и паметници на културата“, 1986 г., кн. 2</ref>.

Така въпросите около гроба на канаКняза сюбигиот Бога Омуртаг остават открити.

* [[Търновски надпис на канКняз Омуртаг]]

* [[Николай Овчаров|Николай Димитров Овчаров]], „Омортаг КанаКняза Сюбигиот Бога - от Бога владетел на българите“, „Тангра ТанНакРа“, [[София]], 2002

* [http://historyexam.hit.bg/2.htm Политическо издигане на Българското ханствоКнязство през първата половина на IX в.]{{ref-bg}}

{{сродни проекти Уикицитат|ХанКняз Омуртаг}}

* [http://historyexam.hit.bg/2.htm Политическо издигане на българското ханствоКнязство през първата половина на IX век].

* [http://www.st40martyrs.org/index2.php?option=com_content&task=view&id=104&Itemid=60&pop=1&page= Първобългарски надписи, свързани с ханКняз Омуртаг]

* [http://chronicles.actualno.com/Senzacionno-otkriha-dvoreca-na-kan-Omurtag-news_408652.html При Силистра откриха двореца на ханКняз Омуртаг]

{{пост|[[Файл:Coat of Arms of the Bulgarian Empire.PNG|center|40px|Герб на Първото българско царство]][[Български владетели|канКняз на България]]|[[814]]|[[831]]|[[Крум]]|[[Маламир]]}}