Разлика между версии на „Омуртаг“

Премахната редакция 6788460 на Сале {{subst:П-вандал1|}} ~~~~
м (Премахнати редакции на 212.5.158.224 (б.), към версия на Сале)
(Премахната редакция 6788460 на Сале {{subst:П-вандал1|}} ~~~~)
| обкръжение=
| пълно име=
| други титли=Княз
| кръщене=
| роден=VIII век
| място на смъртта=
| погребан=
| предшественик= Княз [[Крум]]
| потомци=[[Енравота]]<br />[[Звиница]]<br />[[Маламир]]
| наследник= Княз[[Маламир]]
| съпруга=
| втори брак=
 
[[Картинка:EmperosEnvoyByMourtagon.jpg|right|мини|250п|Българските вестители се завръщат при Омуртаг с отговор на Михаил II<ref name="Scy">Миниатюра от хрониката на [[Йоан Скилица]], 11 век.</ref>]]
[[Image:ThomasTheRebelAndMourtagon.jpg|right|мини|250п|Омуртаг преследва [[Тома Славянина]]<ref name="Scy" />]]<gallery>
'''Кан Омуртаг''' ({{lang-gr|Μορτάγων <ref>[[Теофан Продължител]], p.64; [[Георгий Кедрин]]
.jpg
</ref>, Ομουρτάγ <ref>[http://mandara.narod.ru/nadpisi.htm Мадарски надписи, Inscriptions of Madara", Inscription No.64. Retrieved 10 April 2012.]</ref>}}, {{lang-la|Omurtag, Omortag}}) е [[България|български]] владетел, син на кан [[Крум]]. Управлява [[Първо българско царство|България]] от [[814]] до [[831]] г. <ref>[http://www.history.kemsu.ru/oldversion/ISV/1bolg.htm Търновски надпис на хан Омуртаг]</ref>
</gallery>'''КанКняз Омуртаг''' ({{lang-gr|Μορτάγων <ref>[[Теофан Продължител]], p.64; [[Георгий Кедрин]]
</ref>, Ομουρτάγ <ref>[http://mandara.narod.ru/nadpisi.htm Мадарски надписи, Inscriptions of Madara", Inscription No.64. Retrieved 10 April 2012.]</ref>}}, {{lang-la|Omurtag, Omortag}}) е [[България|български]] владетел, син на канКняз [[Крум]]. Управлява [[Първо българско царство|България]] от [[814]] до [[831]] г. <ref>[http://www.history.kemsu.ru/oldversion/ISV/1bolg.htm Търновски надпис на ханкняз Омуртаг]</ref>
 
 
Има мнение, поддържано от покойния професор [[Рашо Рашев]], че името на канаКняза не е добре разчетено от преводача. Името също така е засвидетелствано и като ''Муртагон''.<ref>http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=15&WorkID=99&Level=2 </ref> Едноименен връх се намира в планината [[Тян Шан]] в днешен [[Китай]].<ref>http://www.geo-bg.bg/chovek-i-kultura/prirodnata-istoriya-na-drevnite-b-lgari?page=3</ref>
 
==Възкачване на престола==
Смъртта на канКняз Крум и личността на неговия наследник са будили в историографията различни спорове и интерпретации на събитията. Счита се, че настъпва кратък период от няколко месеца на политическа нестабилност. Изворите споменават за трима български управници за периода 814-816 г. – [[Дукум]], [[Диценг]] и [[Цог]]. Има няколко хипотези за ролята на тези велможи: Крумови военачалници с важна роля в развоя на събитията, но без да владеят трона, кратко последователно управлявали България кановеКнязове<ref>'''Павлов, Пл.''' - „Бунтари и авантюристи в средновековна България“, [http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/index.html ел. издание], ЕИ "LiterNet"
Варна, 2005</ref>, [[регент]]и на малолетния Омуртаг, узурпатори на трона, които го владеят общо. Тъй като е невъзможно да се определи точно какво е станало, като компромисно решение се приема възгледът на професор [[Васил Гюзелев]], че Омуртаг наследява баща си след кратки смутове в държавното управление.
 
==Външна политика==
===Първи години от управлението на Омуртаг===
Ненадейната смърт на канКняз Крум оставя множество български войски в [[Тракия]], защитаващи важни стратегически позиции. Българите продължили бойните действия през 814 - 815 г., като отхвърлили византийското предложение за мир. Това принудило византийският император [[Лъв V Арменец]] през зимата на [[815]] - [[816]] г. да организира морски десант, при който византийците дебаркирали край [[Несебър]] и го превзели, като с това отворили фронт в тила на българите <ref>Гюзелев, Васил, история на Средновековна България VII  — XIV век, Том I, Дял втори : Езическа България, Анубис, С., 1999, стр. 145</ref>. Със следващите си действия византийците успели да си възвърнат по-важните крепости в Източна Тракия.
 
Освен гореспоменатото нападение, византийците предприемат и други мерки срещу българите. В началото на [[814]] г. византийско пратеничество е прието от франкския владетел [[Лудвиг Благочестиви]]. Според западните летописци, целта е съюз между двете държави, насочен срещу [[България]]. Не се знае дали се стига до съюз, но се предполага, че франкският император не се ангажира с конкретни действия. Въпреки това, новината за преговорите между двете империи стига до [[Плиска]]. Така през 815  г. е сключен мирен договор, части от него намираме в [[Сюлейманкьойски надпис|Сюлейманкьойския надпис]] (на старото име на село [[Сечище (Област Шумен)|Сечище]], Шуменско). Договорът се е състоял от 11 клаузи, като до нас са достигнали първите четири:
 
* Първата клауза уточнява границата в Тракия. Тя започвала от Черноморското крайбрежие при [[Дебелт|Девелт]], минавала по окопа, известен с османо-турското име [[Еркесия]], продължавала към Макри Ливада ([[Хасково|Хасковско]]) на река [[Марица]] и оттам — към [[Родопите]] и [[Стара планина]], но без да включва [[Пловдив]] и областта му;
* Втората клауза урежда въпроса за [[славяни]]те, които живеят в пределите на [[Византия]].
* Третата клауза урежда въпроса за славяните от крайморската област.
* Четвъртата клауза урежда размяната на пленници.
 
Този договор се оказва изключително полезен за България, тъй като страната се нуждаела от мир. Войската била изморена, столицата Плиска — в развалини, а и Империята вече не била заплаха за българите. Договорът е сключен за период от 30 години и е спазван и от двете страни, като е подновен при идването на новия византийски император [[Михаил II (Византийска империя)|Михаил II Балба]]. Това може би е продиктувано от размяната на клетвени ритуали между двамата владетели (Лъв V трябвало да се закълне по езическите обичаи, а Омуртаг — по християнските). През [[823]]  г. избухва бунтът на византийския пълководец [[Тома Славянина]], който обсажда [[Константинопол]] с войските си с цел да се възкачи на императорския престол. Омуртаг оказва военна помощ на император Михаил II Балба и удря бунтовническите войски в гръб. Действията на българския владетел са или в съответствие с клауза от сключения през 816 г. мирен договор, или по лична инициатива на канаКняза.
 
===Отношения с Франкската империя===
[[Файл:EuropaZurZeitDerKarolinger.jpg|thumb|270px|Българското царство и Европа през 814 г.]]
[[Image:Omurtag10 svik.jpg|thumb|200п|Каменен надпис, в който се споменава името на канКняз ювиги Омургаг]]
През [[818]] г. по неизвестни причини славянското племе [[тимочани]] (населяващи земите по средното течение на [[Дунав]], бившите територии на [[Аварски хаганат|Аварския хаганат]]) изпращат пратеничество до [[Лудвиг Благочестиви]] с молба да преминат в състава на Франкската империя. Не се знае какъв е последвалият отговор на императора, но на следващата година същите племена преминават в състава на [[Хърватия|Хърватското княжество]]. Това не се понравило на [[франки]]те и посочените племена остават под властта на Лудвиг.
 
В продължение на три години ([[824]]-[[826]] г.) Омуртаг се опитва да реши спора с мирни средства, изпращайки пратеници при Лудвиг Благочестиви. След като този подход не помага, канътКнязът изпраща войската си по поречието на р. [[Драва]] и покорява славяните в земите на Долна [[Панония]]. Франките се опитват да противодействат, но не се стига до сериозни сражения. След този краткосрочен конфликт отношенията между двете държави се подобряват, а Омуртаг поставя на мястото на славянските князе в района свои наместници. Подобни събития се разиграват и през [[829]] г. със същия резултат. За тези събития научаваме доста от възпоменателен надпис в чест на [[ТарканТарКняз (титла)|зера-таркантарКняз]] [[Онегавон]], който се удавил в [[Тиса]]. Освен това между двете държави се простирала обширна [[буферна зона]], простираща се между реките Дунав и Тиса. По-важното в случая е желанието на славянските племена да извоюват по-голяма автономност, а това е в разрез с политиката на централизация и приобщаване на славянските племена.
 
Освен това е намерен още един възпоменателен надпис на копан Окорис, удавил се в [[Днепър]]. Той свидетелства за военни действия по североизточната граница на страната, които се датират от преди [[824]] г. Не е сигурно обаче с кого са воювали българите. В историята е залегнала тезата, че това са били [[маджари]]те, но в последно време все по-голямо одобрение печели мнението на професор Иван Божилов, че това са били [[хазари]]те. Въпреки че няма свидетелства за крайния изход от войната, може да се предположи, че тя завършила успешно за българите, вследствие на бързите и своевременни действия на канКняз Омуртаг.
 
==Вътрешна политика==
===Административна реформа===
Във вътрешната си политика Омуртаг успява да довърши административната реформа, започната от канКняз [[Крум]]. С това окончателно е сложен край на двойнствеността в държавата и на автономията на славянските племена.
 
Под влияние на [[Византия]] Омуртаг извършва и една сакрализация на властта. Това показва, че ролята на канаКняза като самодържец се утвърждава допълнително.
 
===Строителна дейност===
[[File:Pliska - Gate.JPG|thumb|Врата на крепост Плиска]]
Преди всичко канКняз Омуртаг ще остане в българската история със строителната си дейност, допринесла за развитието на [[Плисковско-Преславска култура|Плисковско-Преславската култура]]. Съхранени са редица извори ([[Чаталарски надпис|Чаталарски]] и [[Търновски надпис на ханКняз Омуртаг|Търновски надписи]]) и паметни надписи, свидетелстващи за възстановяването на [[Плиска]], както и построяването на нов канскиКняжески дворец с тронна зала.
 
Построени са дворци и крепости. Омуртаг оставя [[Търновски надпис на ханКняз Омуртаг|знаменития надпис]]<ref>[http://www.promacedonia.org/vb/vb_10.html Бешевлиев, Веселин, Прабългарски епиграфски паметници, Издателство на Отечествения фронт, С., 1981, стр. 123]</ref>:
 
{{цитат|''Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го я направил. А името на архонта е Омортаг ханКняз ювиги. Нека Бог да го удостои да преживее сто години.”''}}
 
Строителство в такива размери може да бъде осъществено единствено от икономически силна държава, каквато България очевидно е по онова време.
Възстановена е Плиска, столицата на България, разрушена в 811 г. от император [[Никифор]]. Там е построен нов дворец, езически храм, обновени са градските укрепления. Построява се нов дворец на Дунав, за който се съобщава на надпис, изсечен на колона. Надписът гласи <ref>[http://www.promacedonia.org/vb/vb_10.html Бешевлиев, Веселин, Прабългарски епиграфски паметници, Издателство на Отечествения фронт, С., 1981, стр. 123]</ref>:
 
{{цитат|КанКняз сюбигиот Бога Омортаг, обитавайки в стария си дом, направи преславен дом на Дунав и по средата на двата всеславни дома, като измерих (разстоянието), направих на средата могила и от самата среда на могилата до стария ми дворец има 20&nbsp;000 разтега и до Дунав има 20&nbsp;000 разтега. Самата могила е всеславна и след като измериха земята, направих този надпис. Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил. А името на архонта е Омортаг, канКняз от сюбигиБога. Нека Бог да го удостои да преживее сто години.}}
 
Той поставя и друг надпис за моста на Туца и поставя [[Чаталарски надпис|Чаталарския надпис]] <ref>[[Васил Златарски]], ''История на Първото българско Царство''</ref>:
 
{{цитат|Великият канКняз Омуртаг е княз от бога в земята, дето се е родил. Като остая [да пребъдва] в лагера на Пл(и)ска, той построи аул [дворец] на Туца [Туча] и уголеми силата спроти гърци и славяни. И построи изкусно мост на Туца [Туча] зад аула [двореца]; а в самата крепост постави четири стълба и между стълбовете два медни лъва. Нека бог удостои божествения княз да натиска с ногата си императора, докато тече Туца и докато тя задържа многото български противници, и покорявайки враговете си, да преживее в радост и веселие сто години. А времето, когато [дворецът или крепостта] биде построен, беше по български сигор елем, а по гръцки 15-и индиктион.}}
[[File:KoutragonChristiansBGhistory.jpg|thumb|Гонение на християните, [[Йоан Скилица]], Мадрид ''Skylitzes, fol. 82ra'']]
 
 
===Култура на езическа България===
Обособено е развитие на културните традиции на славяни и прабългари по време на езичеството в България! Прабългарските културни достижения имат официален характер и дават облика на столицата Плиска. Поставя се начало на каменните релефи  — Мадарския конник. Създава се строителство на владетелски резиденции ( водопроводи, мостове и др.) Инициират се многобройни каменни надписи (гръцка азбука).
 
==Смърт==
Омуртаг умира през [[831]]  г. и е наследен на престола от третия си син [[Маламир]] († 836), понеже първородният му син [[Енравота]] (или Боян) е лишен от трона поради увлечението си по християнската вяра, а вторият му син - [[Звиница]], умира много млад. Причините за смъртта на Омуртаг са неясни. След неочакваната му кончина се появил слух, според който владетелят бил убит от един свой велможа. Някои учени, като полският византолог Т. Вашилевски, са склонни да приемат това за вярно, като намират потвърждения в последвалата скоро екзекуция на Енравота, съдбата на непълнолетния Маламир, който умира твърде млад и засилването на ролята в политическия живот на кавкансъвладетел Съ-Княз [[Исбул]]. Именно той се сочи като организатор на заговора. От друга гледна точка би могло в основа на съзаклятиеото да е стоял Енравота, а Исбул да го е потушил, утвърждавайки властта на законния престолонаследник<ref>'''Павлов, Пл.''' - „Бунтари и авантюристи...“, [http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/index.html ел. издание]</ref>. Всички тези хипотези не могат да бъдат напълно доказани. Така повечето изследователи считат, че канътКнязът почива от ненасилствена смърт или просто не обръщат внимание на проблема.
 
===Омуртаговият гроб===
{{Дцитат|right|''КанаКняза сюбигиот Бога Омортаг, обитавайки в стария си дом, направи преславен дом на Дунав и по средата на двата всеславни дома, като измерих (разстоянието), направих на средата могила и от самата среда на могилата до стария ми дворец има 20&nbsp;000 разтега и до Дунав има 20&nbsp;000 разтега. Самата могила е всеславна и след като измериха земята, направих този надпис. Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил. А името на архонта е Омортаг, канКняз от сюбигиБога. Нека Бог да го удостои да преживее сто години.'' '''- Търновски надпис на Омуртаг'''<ref>[http://www.promacedonia.org/vb/vb_10.html '''Бешевлиев, В.''' - Прабългарски епиграфски паметници, Издателство на Отечествения фронт, С., 1981, стр. 123]</ref>}}
 
В продължение на близо столетие в историческата наука се води спор за мястото на погребението на канКняз Омуртаг. Това води до възникването на редица хипотези. Първите от тях възникват във връзка с [[Търновски надпис на канКняз Омуртаг|Търновския надпис на владетеля]] и предположението, че гробницата на му е била съградена още преди неговата смърт. Там е описано, че е бил построен „преславен дом“, като по средата на разстоянието между него и Плиска е издигната „преславна могила“. Проф. [[Васил Златарски]] съобразява, че гръцката дума „τουμβαν“ от надписа съответства не само на „могила“, но и на „гробница“<ref>'''Златарски, В.''' - „История на България през средните векове, Т. 1, Ч. 1 Епоха на хуно-българско надмощие“, АИ "проф. Марин Дринов", С., 2002, с. 327, 447</ref>. Започва археологическото търсене на могилата, което се основава на посочените разстояния в надписа. Руският учен Фьодор Успенски излага хипотеза, още преди Златарски, че тя е една от могилите в землището на село Свещари. Сред посочените една е с особено големи размери (височина от 20 метра), което я прави най-голямата могила в Източна България<ref>'''Овчаров, Д.''' - „Човек дори добре да живее умира“, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Наука и изкуство, С., 1992, с. 42</ref>. По тази причина днес същата могила се нарича "Омуртагова". След разкопки, извършени през 2012 г., обаче се доказа, че могилата е свързана с погребението на гетския владетел [[Котела]]<ref>[http://culture.actualno.com/Unikalno-trakijsko-zlatno-sykrovishte-nameriha-v-Sveshtari-news_406267.html Уникално тракийско златно съкровище намериха в Свещари]</ref>.
[[Image:Omurtag's Tarnovo Inscription.jpg|left|thumb|170px|Омуртаговият надпис от колоната в църквата „[[Свети Четиридесет мъченици (Велико Търново)|Св. Четиридесет мъченици]]“ във [[Велико Търново]]]]
Според мнението на Васил Златарски, могила няма, а само гробница, която се намира до с. Ташлъ Махле (несъществуващо днес), в близост до гр. [[Дулово]], където се намира старинната крепост Ташлъ Махле калая. Професорът предполага, че колоната с Търновския надпис се е намирала при входа на крепостта, край пътя до нея<ref>Златарски, В. - „История на България..., с. 329</ref>. Тази хипотеза досега не е била обстойно археологически проучена, но науката счита, че аргументацията ѝ е несъстоятелна, тъй като местоположението на крепостта я свързва по-скоро с ранновизантийската отбранителна система, а също липсват следи от монументални строежи в и около нея<ref>'''Овчаров, Д.''' - „Човек дори добре да живее...“, с. 44-45</ref>.
 
По-късно учителят и археолог [[Анани Явашов|Анание Явашов]] изказва мнение, че могилата от Търновския надпис е казълбашкото теке [[Демир баба теке|Демир баба]], намиращо се близо до споменатата Омуртагова могила. Авторът на хипотезата счита, че в сградата е погребан владетелят, а векове по-късно тя става [[теке]]<ref>Хипотезата е изложена в '''Явашов, Ан.''' - „Текето Демир баба“, Разград, 1934</ref>. Археологическите проучвания обаче показват, че сградата е построена около XVI  — XVII в. и не може да има връзка с канКняз Омуртаг. Под основите ѝ няма останки от старобългарски строежи. Поради белези от вторично използване на някои от градивните елементи на постройката има възможност тя да е била построена от материали, получени след разрушаване на гробницата на канаКняза.Тази вероятност не е проучена<ref>'''Овчаров, Д.''' - „Човек дори добре да живее...“, с. 48</ref>.
 
Според проф. [[Веселин Бешевлиев]], гробницата на Омуртаг се намира в старобългарското укрепено селище, в близост до с. [[Кладенци (Област Добрич)|Кладенци]], [[Добричка област|Добричко]]. Други учени обаче считат, че то е селище от най-обикновен тип, а описаното в надписа съоръжение е характеризирано като „всеславно“, поради което отхвърлят тази версия<ref>'''Овчаров, Д.''' - „Човек дори добре да живее...“, с. 48-49</ref>.
 
В по-ново време проф. [[Стефан Бояджиев]] излага становище, че погребението на канаКняза се е състояло в столицата Плиска.Там под основите на [[Голяма базилика в Плиска|Голямата базилика]] са открити останките на кръстовидна постройка със заоблени стени. Според споменатия изследовател, тя е представлявала езически [[мавзолей]], в който са били погребвани българските кановеКнязове. Подкрепа твърдението намира в обстоятелството, че планово аналогични сгради с такава цел са били откривани в [[Средна Азия]]. И при тях както и в други старобългарски строежи се откриват отгласи на древна източна култура. Друго доказателство за тази хипотеза са откритите в близост каменни саркофази, върху капака на един от които е изсечен възпоменателен надпис на канКняз Омуртаг, посветен на [[кандидатКняздидат]]а [[Турдачис]]. Счита се, че вероятността за съществуването на този мавзолей е реална, тъй като сгради с такава функция присъстват в погребалните обичаи и на други народи.Тази хипотеза обаче все още не е доказана<ref>'''Бояджиев, Ст.''' - „Мавзолей на първите български хановеКнязове?, В: сп. „Музеи и паметници на културата“, 1986 г., кн. 2</ref>.
 
Така въпросите около гроба на канаКняза сюбигиот Бога Омуртаг остават открити.
 
==Вижте също==
* [[Търновски надпис на канКняз Омуртаг]]
* [[Чаталарски надпис]]
 
* [[Веселин Бешевлиев]], ''Die protobulgarische Periode der bulgarischen Geschichte''. Amsterdam 1981.
* Mark Whittow: The Making of Byzantium. Berkeley 1996, S. 278ff.
* [[Николай Овчаров|Николай Димитров Овчаров]], „Омортаг КанаКняза Сюбигиот Бога - от Бога владетел на българите“, „Тангра ТанНакРа“, [[София]], 2002
* [[Николай Овчаров|Николай Димитров Овчаров]], „Човек дори добре да живее умира“, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Наука и изкуство, София, 1992, с. 42
* [[Станчо Ваклинов]], [http://www.kroraina.com/knigi/sv/ Формиране на старобългарската култура VI-XI век]. Българско Историческо Дружество, Издателство Наука и изкуство, София 1977. ''Kultura starobułgarska'', Państwowy Instytut Wydawniczy, Warszawa 1984, ISBN 83-06-01043-4
* [http://historyexam.hit.bg/2.htm Политическо издигане на Българското ханствоКнязство през първата половина на IX в.]{{ref-bg}}
* J. Henning et al. ''Khan Omurtag's stone palace of AD 822: a "modernized" eighth century timber fort''. Post-Roman Towns, Trade and Settlement in Europe and Byzantium. Vol. 2. Byzantium, Pliska, and the Balkans. Ed. Joachim Henning. Berlin/New York, 2007 (Millennium-Studien, 5/2), 433-440.
* R.J. Crampton, ''A concise History of Bulgaria'', 2ª ed., Cambridge Concise History, Cambridge University Press, 2005.
==Външни препратки==
{{сродни проекти начало}}
{{сродни проекти Уикицитат|ХанКняз Омуртаг}}
{{сродни проекти Общомедия|Category:Omurtag}}
{{сродни проекти край}}
 
* [http://historyexam.hit.bg/2.htm Политическо издигане на българското ханствоКнязство през първата половина на IX век].
* [http://www.st40martyrs.org/index2.php?option=com_content&task=view&id=104&Itemid=60&pop=1&page= Първобългарски надписи, свързани с ханКняз Омуртаг]
* [http://chronicles.actualno.com/Senzacionno-otkriha-dvoreca-na-kan-Omurtag-news_408652.html При Силистра откриха двореца на ханКняз Омуртаг]
* [http://fmg.ac/Projects/MedLands/BULGARIA.htm#_Toc359577754 OMURTAG ''(-831), Khan of the Bulgars''], fmg.ac
 
{{пост начало}}
{{пост|[[Файл:Coat of Arms of the Bulgarian Empire.PNG|center|40px|Герб на Първото българско царство]][[Български владетели|канКняз на България]]|[[814]]|[[831]]|[[Крум]]|[[Маламир]]}}
{{пост край}}
 
[[Категория:Крумова династия]]
[[Категория:Първа българска държава]]
[[Категория:Родени през 8 век]]
[[Категория:Починали през 830-те години]]
Анонимен потребител