Отваря главното меню

Промени

нови подзаглавия; разместване на картинките; референции; дейност в Учредителното събрание
'''Константин Стоилов Константинов''' е [[България|български]] [[политик]], един от ръководителите на [[Консервативна партия|Консервативната партия]], а по-късно - на основаната от него [[Народна партия]]. Стоилов е 2 пъти [[министър-председател на България]]. Първият път по време на политическата криза – след абдикацията на княз [[Александър I Батенберг|Александър I]] ([[10 юли]] [[1887]] — [[1 септември]] [[1887]]), а вторият – след падането на [[Стефан Стамболов]] ([[19 май]] [[1894]] — [[18 януари]] [[1899]]).<ref name=speaches>Виж "Животописни бележки" в "Д-ръ К. Стоиловъ - Речи", Христо К. Стоиловъ и Борисъ К. Стоиловъ, София, 1939, стр. IХ-ХХI.</ref>
 
== Произход и образование ==
==Биография==
Image[[Файл: Plovdiv-Konstantin-Stoilov-house.jpg|ляво|200п|мини|Родният дом на Стоилов в Стария град в Пловдив.]]
====Ранен живот, образование и работа====
 
Константин Константинов е роден на [[23 септември]]{{дата стар стил}} [[1853]] г. в град [[Пловдив]], [[Османска империя]] (днес [[България]]). Учи в пловдивското епархийско училище и в [[Робърт колеж]] – Цариград през [[1873]]. Стоилов завършва [[право]] в [[Хайделберг]] през [[1877]]. Доктор по право на университета.
Константин Константинов е роден на [[23 септември]]{{дата стар стил}} [[1853]] година в [[Пловдив]].
Баща му е Стоил Константинов от Стара Загора, а майка му Мария Моравенова е от видния копривщенски род [[Моравенови]].<ref name="kokerov">Кокеров, Георги. [http://members.tripod.com/~NIE_MONTHLY/nie6_00/stoilov.htm Създател на българската държавност. Живот и дейност на доктор Константин Стоилов]. Във: Списание „НИЕ“, 2000, №6. Посетен на 06.07.2015.</ref>
 
Учи в пловдивското епархийско училище. През 1871 завършва [[Робърт колеж]] в [[Цариград]]. През 1877 защитава докторат по право в Хайделбергския университет, а след това учи гражданско право в [[Париж]].<ref name="encbg-k.stoilov">Енциклопедия „България“. Том 6. София, Издателство на БАН, 1988, с. 461</ref>
 
==== Политическа кариера==дейност ==
=== Начало ===
[[Файл:Депутати от I ВНС.jpg|мини|ляво|200п|Делегацията от Великото народно събрание, която връчва на Александър Батенберг акта за избирането му за български княз през май 1879. Стоилов е прав, вторият отляво.]]
 
Стоилов се завръща в България скоро след [[Освобождението]]. От август 1878 е назначен от временните руски власти за член в Пловдивския губернски съд. През януари 1879 се премества в [[София]], където оглавява Софийския губернски съд. В качеството си на негов председател става депутат по право в [[Учредителното събрание]], което се събира в [[Търново]], за да изработи конституцията на [[Княжество България]].<ref name="guesheva">Гешева, Йорданка. Д-р Константин Стоилов в Учредителното събрание на нова България, с. 57-58. В: [http://historymuseumplovdiv.org/prodimg/file1284383224.pdf Годишник на Регионален исторически музей – Пловдив, 2009]. Посетен на 06.07.2015.</ref>
 
Въпреки че в по-ранните си години симпатизира на „младите“, в Учредителното събрание Стоилов става един от изявените „стари“ – привърженици на постепенния, легален метод за отмяна на [[Берлинския договор]], и на по-консервативен вариант на основния закон на Княжеството.<ref name="guesheva"/>
 
Ръководи канцеларията (1879-[[1880]]) и политическия кабинет (1880-[[1883]]) на княз [[Александър I Батенберг|Александър I]]. През 1884 става редовен член на [[Българска академия на науките|Българското книжовно дружество]].
 
=== При Режима на пълномощията (1881–1883) ===
 
Активен деятел на [[Консервативната партия]], той подкрепя [[Режим на пълномощията|Режима на пълномощията]] и за кратки периоди заема министерски постове в [[Правителство на България (1881–1882)|правителството без министър-председател]], в [[Правителство на Соболев|това]] на [[Леонид Соболев]] и във [[Правителство на Драган Цанков (1883)|втория кабинет]] на [[Драган Цанков]].
 
След завръщането си в България е [[съдия]] в [[Пловдив]] и [[София]] ([[1878]]-[[1879]]) и ръководи Канцеларията (1879-[[1880]]) и Политическия кабинет (1880-[[1883]]) на княз [[Александър I Батенберг|Александър I]]. През 1884 става редовен член на [[Българска академия на науките|Българското книжовно дружество]]. Активен деятел на [[Консервативната партия]], той подкрепя [[Режим на пълномощията|Режима на пълномощията]] и за кратки периоди заема министерски постове в [[Правителство на България (1881–1882)|правителството без министър-председател]], в [[Правителство на Соболев|това]] на [[Леонид Соболев]] и във [[Правителство на Драган Цанков (1883)|втория кабинет]] на [[Драган Цанков]]. Отбива военната си повинност като „волноопределяющ“ във 2 конен полк в Шумен от началото на октомври 1881 г. до 19.01.1882 г. Изпълнява всичките си задължения и добросъвестно изучава военното дело. След полагане на определените изпити е произведен в чин запасен подпоручик от кавалерията. По време на Сръбско-българската война е мобилизиран в полка и командва 3 взвод от 3 ескадрон. На 11.12.1885 г. е награден с Военния орден „За храброст“ IV степен.
 
=== При Регентството (1886–1887) ===
 
====Политическа кариера====
След завръщането си в България е [[съдия]] в [[Пловдив]] и [[София]] ([[1878]]-[[1879]]) и ръководи Канцеларията (1879-[[1880]]) и Политическия кабинет (1880-[[1883]]) на княз [[Александър I Батенберг|Александър I]]. През 1884 става редовен член на [[Българска академия на науките|Българското книжовно дружество]]. Активен деятел на [[Консервативната партия]], той подкрепя [[Режим на пълномощията|Режима на пълномощията]] и за кратки периоди заема министерски постове в [[Правителство на България (1881–1882)|правителството без министър-председател]], в [[Правителство на Соболев|това]] на [[Леонид Соболев]] и във [[Правителство на Драган Цанков (1883)|втория кабинет]] на [[Драган Цанков]]. Отбива военната си повинност като „волноопределяющ“ във 2 конен полк в Шумен от началото на октомври 1881 г. до 19.01.1882 г. Изпълнява всичките си задължения и добросъвестно изучава военното дело. След полагане на определените изпити е произведен в чин запасен подпоручик от кавалерията. По време на Сръбско-българската война е мобилизиран в полка и командва 3 взвод от 3 ескадрон. На 11.12.1885 г. е награден с Военния орден „За храброст“ IV степен.
[[Image:Депутати от I ВНС.jpg|мини|Делегацията от Великото Народно събрание за връчването на акта за избирането на Александър Батенберг за Български княз. Седнали: главният мюфтия хаджи Мюедзин, [[Тодор Бурмов]], [[Симеон Варненски и Преславски]], д-р [[Васил Караконовски]]. Прави: селянин от Кула, Константин Стоилов, неизвестен, [[Драган Цанков]], Ливадия, Крим, май 1879 г.]]
По време на [[Българска криза|кризата след абдикацията на княз Александър I]] Константин Стоилов подкрепя усилията на [[Стефан Стамболов]] за стабилизиране на страната. Той участва в делегацията, водила преговорите за заемане на българския трон от [[Фердинанд I|Фердинанд Сакс-Кобург-Гота]]. През този период ([[1886]]-[[1888]]) Стоилов участва във временното правителство на [[Петко Каравелов]], в това на [[Васил Радославов]], самият той оглавява за кратко Министерския съвет, а след това е министър на правосъдието в [[Правителство на Стамболов|правителството на Стефан Стамболов]]. Енергично подкрепя строителната политика на правителството, насочена към изграждане на инфраструктурата – шосета, железопътни линии, пощи и телеграфни съобщения – материална основа на националната сигурност и могъщество на държавата.
 
=== Управление (1894–1899) ===
Image[[Файл:Konstantin Stoilov's Government Appointment.jpg|дясно|200п|мини|Указ на княз Фердинанд I за назначаване на правителството на Стоилов, 19 май 1894 г.]]
През [[1888]] Константин Стоилов преминава в опозиция срещу кабинета на Стефан Стамболов и след неговото падане през [[1894]] оглавява временното правителство, натоварено с провеждане на избори. Той оглавява новосъздадената Народна партия, която печели мнозинство. Константин Стоилов е отново министър-председател от 1894 до [[1899]]. При неговото управление продължава икономическият подем на България, започнал при правителството на Стамболов. При това правителство се приема първият закон за покровителстване на родната индустрия. Той е със срок на действие 10 години.
 
== Личен живот ==
==Галерия==
<center>
<gallery>
Image:Konstantin Stoilov's Government Appointment.jpg|Указ на княз Фердинанд I за назначаване на правителството на Стоилов, 19 май 1894 г.
Image: Plovdiv-Konstantin-Stoilov-house.jpg|Родният дом на Стоилов в Стария град в Пловдив
</gallery>
</center>
 
==Семейство==
Константин Стоилов встъпва в брак с Христина Тъпчилещова на [[31 януари]] [[1888]]. Те имат пет деца: Стоил, Христо, Петко, Борис, Марийка.<ref name=speaches>"Д-ръ К. Стоиловъ - Речи", Христо К. Стоиловъ и Борисъ К. Стоиловъ, София, 1939, стр. XVII</ref>
 
Баща му, Стоил Зааралията, е родом от Стара Загора, а майка му Мария Моравенова е от видния копривщенски род [[Моравенови]] преселили се в Пловдив.
 
==Използвана литература==