Експозиция (радиология)

Експозицията в радиологията е мерна единица за йонизиращата способност на фотонно лъчение във въздуха.

Показание на дозиметър в рентгени.

Определяне на експозицията

Експозицията се определя като абсолютната стойност „dQ“ на общия електричен заряд на йоните от един и същ знак, които се получават във въздух, когато всичките електрони и позитрони, освободени от фотони в обемен елемент въздух с маса „dm“ са напълно спрени във въздуха:

$X={\frac {dQ}{dm}}$

Системната мярка за експозиция е „Кулон * килограм^–1“ (Cu.kg^–1), а извънсистемната – Рентген (R). Връзката между двете мерни единици е:

• 1 Cu.kg^–1 = 3 876 R
• 1 R = 2,57976.10^–4 Cu.kg^–1

Мощност на експозицията

Мощност е нарастването на експозицията (dX) за интервал от време(dt):

${\overline {X}}={\frac {dX}{dt}}$

Системната мярка за мощност на експозицията е „Ампер * килограм^–1“ (A.kg^–1), а извънсистемната – „Рентген * час^–1“ (R/h).

През 1931 г. Комитетът по защита от рентеново лъчение и гама-лъчението на радия постановява пределно допустима доза (ПДД) за облъчване на хора от 0,2 рентгена на ден. През 1936 г. тя е намалена на 0,1 Р/ден. През 1950 г. Международният конгрес по радиология намалява ПДД на 0,05 Р/ден за гама-лъчение до 3 MeV. През 1959 г. е установена норма от 10 mSv седмично за лица, които работят с радиоактивни материали.