Експозиция (радиология): Разлика между версии
Нова страница: „200п|мини|дясно|Показание на [[дозиметър в рентгени.]]...“ |
(Няма разлика)
|
Версия от 11:19, 6 юли 2015
Експозицията в радиологията е мерна единица за йонизиращата способност на фотонно лъчение във въздуха.
Определяне на експозицията
Експозицията се определя като абсолютната стойност „dQ“ на общия електричен заряд на йоните от един и същ знак, които се получават във въздух, когато всичките електрони и позитрони, освободени от фотони в обемен елемент въздух с маса „dm“ са напълно спрени във въздуха:[1]
Системната мярка за експозиция е „Кулон * килограм–1“ (Cu.kg–1), а извънсистемната – Рентген (R). Връзката между двете мерни единици е:
- 1 Cu.kg–1 = 3 876 R
- 1 R = 2,57976.10–4 Cu.kg–1
Мощност на експозицията
Мощност е нарастването на експозицията (dX) за интервал от време(dt):[1]
Системната мярка за мощност на експозицията е „Ампер * килограм–1“ (A.kg–1), а извънсистемната – „Рентген * час–1“ (R/h).
През 1931 г. Комитетът по защита от рентеново лъчение и гама-лъчението на радия постановява пределно допустима доза (ПДД) за облъчване на хора от 0,2 рентгена на ден. През 1936 г. тя е намалена на 0,1 Р/ден. През 1950 г. Международният конгрес по радиология намалява ПДД на 0,05 Р/ден за гама-лъчение до 3 MeV. През 1959 г. е установена норма от 10 mSv седмично за лица, които работят с радиоактивни материали.[1]