Кубер: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Премахната редакция 6789725 на 212.5.158.169 (б.)
(резюмето е премахнато)
Ред 1:
{{Монарх|име=канкняз Кубер
| описание=български владетел в Македония
| изображение за личността=
Ред 7:
| обкръжение=
| пълно име=
| други титли= [[княз]], [[архонт]], [[патриций]]
| кръщене=
| роден= преди [[650]] г.
Ред 21:
| трети брак=
| династия=[[Дуло]]
| баща= Княз[[Кубрат]]
| майка=
| герб=
}}
 
'''[[Кан (титла)|Ханкняз]] Кубер''' е български владетел в [[Панония]] и [[Македония (област)|Македония]]. Смята се, че е син на ханкняз [[Кубрат]], брат на ханкняз <ref> http://www.protobulgarians.com/Statii%20ot%20drugi%20avtori/K%20Gerbov%20-%20KANAS%20-%20KNYAZ.pdf „Канасубиги” е „княз”, а не „хан ” или „кан” (“Kanasubigi” means “Knyaz from the God”, not “chan” or “khan”</ref> [[Аспарух]] (Испор – цар) и член на рода [[Дуло]].<ref>[http://books.google.bg/books?id=JE_0KvfOP1YC&pg=PA77&lpg=PA77&dq=%D0%BA%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%80++%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%8F&source=bl&ots=zUNywMKOv1&sig=1w1rK0U8EQtbXGrMl_mZY-r4VyA&hl=bg#v=onepage&q=%D0%BA%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%80%20%20%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82&f=false Българите, автор Пламен Петков, Издател TRUD Publishers, 2007, ISBN 9545287691, стр. 77.]</ref> Създател на [[Куберова България]] в област [[Македония]].
 
След разпадането на [[Кубрат]]овата [[Велика България]], намирала се на територията на днешна [[Украйна]], Кубер с част от "прабългарите" се заселва в бившата римска област (провинция) [[Панония]], около [[Срем (област)|Срем]]. Той признава властта на [[Аварски хаганат|Аварския каганат]], ставайки негов [[васал]]. Тук се смесва с поданиците на аварския каган, сред които има доста византийски пленници и славяниславо-българи, част от които са някогашни изселници от област [[Македония]].
Управлявал племената сикели ([[сигел]]и, [[есегел]]и) и [[маджари]]те.
Присъединява се към племенното обединение, образуващо [[Аварския хаганат|аварското царство]] и заедно с тях ведно с есегелите се оказал на бреговете на [[Дунав|Дунава]] (Истър) и [[Тисса|Тиса]]<ref>Rasonyi L. Tuna kopruleri, s. 18 </ref>.
 
Куберовите българи се опитват чрез въстание да извършат преврат и да завземат централната власт. След неуспешния бунт срещу аварската власт Куберовите [[българи]] заедно с пленените от [[авари]]те ромеи се насочват на юг, към земите на [[Византия]], като по време на бягството си нанасят 6 последователни поражения на преследващите ги авари.<ref>[http://www.promacedonia.org/vz1a/vz1a_b1_1.html Златарски, Васил. История на Първото българско Царство. т. I. Епоха на хуно-българското надмощие (679—852), София 1970, с. 205-207.]</ref>
Кубер сключва мирно споразумение с [[Византия]] и се заселва в Керамисийското поле ([[Прилеп (град)|Прилепско поле]]), намиращо се в днешната [[Република Македония]]. През [[680]] г., той прави опит за превземане на [[Солун]] и завземане на византийските земи около него. За това свидетелства и [[Печат на Мавър|печатът на Мавър]] — оловен печат, посветен на ''„архонта и патриций на керамисиани и българи“''. След неуспешния опит за основаване на държава с център Солун, според проф. [[Васил Златарски]] около [[687]] г., някои от тях се преселват в земите на изток от [[Струма]]. За споменатите в [[Мадарски надписи|Мадарските надписи]] към [[705]] г.''„чичовци“'' на кан [[Тервел]] ''„от долната земя“'' се приема, че са хан Кубер и неговите прабългари. След това писмените източници не споменават за Кубер.
 
[[File:Bulgaria of Kuber.gif|thumb|right|250px|Куберова България]]Археологическите проучвания на територията на днешна Република Македония показват солидно прабългарско присъствие. Куберовите българи възстановяват старите разрушени и полуразрушени от варварскитет.н. „варварски” нашествия римски и византийски градове. Строят и нови селища и ауликрепости. В [[808]] г. при управлението на канкняз [[Крум]], който според някои се приема за потомък именно на Куберовия клон на рода [[Дуло]]<ref>Йордан Андреев, Милчо Лалков, Българските ханове и царе от хан Кубрат до Цар Борис III, Велико Търново 1996 г., стр. 45</ref> (през част от 20-ти век, владетелите на старите българи, са били погрешно наричани „ханове” или „канове”) българските войски достигат [[Сяр]]. Cлед похода на [[Пресиян|ханкняз Пресиян]] в [[836]] г., когато българите завладяват и [[Беломорие|беломорския град]] [[Кавала]], Куберовите български земи са напълно интегрирани в [[България]]. През [[930]] г. наследниците на Кубер се присъединяват към съзаклятието на [[Михаил (Симеонов син)|Михаил]], най-големият син на [[Симеон I|Симеон Велики]] срещу брат му [[Петър I (България)|Петър]], но Михаил умира и голяма част от тях, като помни как е потушен бунтът от [[Борис I]], се вижда принудена да напусне държавните граници и да завоюва нова територия при град Никопол, недалеч от [[Арта]] в днешната област [[Превеза (ном)|Превеза]] в Южен [[Епир]] на [[Адриатическо море|Синьо море]]<ref>[http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_5_1.html Златарски, Васил. История на Първото българско Царство. т. II. От славянизациятат.е. „славянизация” на държавата до падането на Първото царство (852—1018), София 1971, с. 515.]</ref>
Съкровището от с. Врап и Ерзеке в днешна [[Албания]], е българско и се свързва с Кубер. Находките и предметите в него приличат на другите български съкровища от Дунавска България и Стара Велика България, вкл. и тези, свързани с Кубрат и Аспарух, съответно в украинските села [[Малая Перешчепина]] и [[Вознесенка]], с [[Златно съкровище от Над Сент Миклош|Наги Сент Миклош българско златно съкровище]], с [[Преславско съкровище|Преславското златно съкровище]] и находки от районаоколностите на Плиска-Мадара-Шумен, с Добруджа и т.н.<ref>[http://books.google.bg/books?id=xB4XAQAAIAAJ&q=%D0%92%D1%80%D0%B0%D0%BF++%D0%95%D1%80%D0%B7%D0%B5%D0%BA%D0%B5++%D0%92%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B5%D1%80&dq=%D0%92%D1%80%D0%B0%D0%BF++%D0%95%D1%80%D0%B7%D0%B5%D0%BA%D0%B5++%D0%92%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B5%D1%80&source=bl&ots=yVkuA961-h&sig=TXvXH5akhdH6JENa5VY9W-sJ26M&hl=bg История на България, Том 1, Автори Иван Ангелов Божилов, Васил Тодоров Гюзелев, Цветана Георгиева, Николай Генчев, Стойчо Гръвчаров, Издател Анубис, 1999, стр. 96.]</ref>
 
Съкровището от с. Врап и Ерзеке в днешна [[Албания]], е българско и се свързва с Кубер. Находките и предметите в него приличат на другите български съкровища от Дунавска България и Стара Велика България, вкл. и тези, свързани с Кубрат и Аспарух, съответно в украинските села [[Малая Перешчепина]] и [[Вознесенка]], с [[Златно съкровище от Над Сент Миклош|Наги Сент Миклош българско златно съкровище]], с [[Преславско съкровище|Преславското златно съкровище]] и находки от района на Плиска-Мадара-Шумен, с Добруджа и т.н.<ref>[http://books.google.bg/books?id=xB4XAQAAIAAJ&q=%D0%92%D1%80%D0%B0%D0%BF++%D0%95%D1%80%D0%B7%D0%B5%D0%BA%D0%B5++%D0%92%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B5%D1%80&dq=%D0%92%D1%80%D0%B0%D0%BF++%D0%95%D1%80%D0%B7%D0%B5%D0%BA%D0%B5++%D0%92%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B5%D1%80&source=bl&ots=yVkuA961-h&sig=TXvXH5akhdH6JENa5VY9W-sJ26M&hl=bg История на България, Том 1, Автори Иван Ангелов Божилов, Васил Тодоров Гюзелев, Цветана Георгиева, Николай Генчев, Стойчо Гръвчаров, Издател Анубис, 1999, стр. 96.]</ref>
 
== Бележки ==
Line 47 ⟶ 48:
* [http://www.archivesforbalkans.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0018&n=5&g= Разказ за заселване на българите, начело с кан Кубер, в Македония през 680-те год. в „Деянията на Св. Димитър Солунски“]
* [http://avtorski.pogled.info/article/42866/Vtorata-Balgariya-v-dneshna-Makedoniya-prez-VII-IX-vek Пламен Павлов. Втората България в днешна Македония през 7 - 9 век]
* [http://www.protobulgarians.com/Statii%20ot%20drugi%20avtori/K%20Gerbov%20-%20KANAS%20-%20KNYAZ.pdf „Канасубиги” е „княз”, а не „хан ” или „кан” (“Kanasubigi” means “Knyaz from the God”, not “chan” or “khan”]
 
{{Синове на кан Кубрат}}