Отваря главното меню

Промени

дипломатически мисии 1886/87, избирането на Фердинанд
На 9 август 1886 година княз Александър е [[Деветоавгустовски преврат|арестуван и изведен насила от България]]. Извършителите на преврата канят Стоилов да влезе в обявеното от тях [[Правителство на митрополит Климент (1886)|правителство]]. Той отказва, но съдейства на Каравелов за преодоляване на конфронтацията между привърженици и противници на Батенберг. В новото [[Правителство на Каравелов (1886)|Каравелово правителство]], което трае само четири дни (12–16 август) Стоилов е министър на външните работи. След краткотрайното завръщане на Батенберг и окончателния му отказ от престола (26 август), Стоилов влиза и в [[Правителство на Радославов (1886–1887)|правителството на Радославов]], като поема министерството на правосъдието.{{hrf|Стателова|1999|91-93}}
 
Във вътрешнополитическата и международна криза, предизвикана от овакантяването на българския престол, Стоилов изпълнява редица дипломатически мисии. През ноември 1886 година е избран от [[III Велико Народно събрание|III Велико народно събрание]] в състава на 3–членна делегация (заедно с [[Димитър Греков]] и [[Константин Хаджикалчов]]), която в края на същата и началото на следващата година посещава Виена и останалите столици на големите европейски държави (без [[Петербург]]) в опит да намери приемлив за силите кандидат за български княз.<ref>{{cite book | last = Танкова | first = Василка | coauthors = Радослав Попов, Елена Стателова | title = История на Българската дипломация 1879–1913 г. | publisher = Фондация „Отворено общество“ | year = 1994 | location = София | isbn = 954-520-038-3 | pages = 105, 112-116 | url = http://lib.sudigital.org/record/19693 | accessdate = 06.07.2015}}</ref> Преди завръщането си в Княжеството, Стоилов спира в Цариград, където представлява [[Регентски съвет на Княжество България 1886-1887 година|Регентството]] в безуспешните преговори с оглавилия русофилската опозиция Драган Цанков.{{hrf|Танкова|1994|116-118}}
По време на [[Българска криза|кризата след абдикацията на княз Александър I]] Константин Стоилов подкрепя усилията на [[Стефан Стамболов]] за стабилизиране на страната. Той участва в делегацията, водила преговорите за заемане на българския трон от [[Фердинанд I|Фердинанд Сакс-Кобург-Гота]]. През този период Стоилов оглавява за кратко Министерския съвет, а след това е министър на правосъдието в [[Правителство на Стамболов|правителството на Стефан Стамболов]]. Енергично подкрепя строителната политика на правителството, насочена към изграждане на инфраструктурата – шосета, железопътни линии, пощи и телеграфни съобщения – материална основа на националната сигурност и могъщество на държавата.
 
През март 1887 заминава отново (този път сам) за Виена. В продължение на два месеца преговаря първо с [[Александър Батенберг|Батенберг]] за завръщането му на престола, а после с [[Фердинанд Сакскобургготски]], [[Йохан Салватор]] и други кандидати.{{hrf|Танкова|1994|119-121}} След оставката на [[Васил Радославов|Радославов]] (юни 1887), Стоилов оглавява преходното правителство, което дочаква пристигането и коронясването на Фердинанд през август.{{hrf|Стателова|1999|103-104}}
 
По време на [[Българска криза|кризата след абдикацията на княз Александър I]] Константин Стоилов подкрепя усилията на [[Стефан Стамболов]] за стабилизиране на страната. Той участва в делегацията, водила преговорите за заемане на българския трон от [[Фердинанд I|Фердинанд Сакс-Кобург-Гота]]. През този период Стоилов оглавява за кратко Министерския съвет, а след това е министър на правосъдието в [[Правителство на Стамболов|правителството на Стефан Стамболов]]. Енергично подкрепя строителната политика на правителството, насочена към изграждане на инфраструктурата – шосета, железопътни линии, пощи и телеграфни съобщения – материална основа на националната сигурност и могъщество на държавата.
 
=== Управление (1894–1899) ===