Константин Стоилов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
при Стамболов
Редакция без резюме
Ред 96:
{{Вижте също|Правителство на Стамболов|Външна политика на Княжество България (1887–1894)}}
 
Новият княз назначава доскорошния регент [[Стефан Стамболов]] за министър-председател, а Стоилов взима отново министерството на правосъдието. ВСтоилов съдейства за укрепването на властта на Фердинанд и Стамболов, като в края на 1887 година прокарва рестриктивен закон за печата и закон за изтребление на разбойничеството, използван за потушаване на съпротивата срещу Стамболовия режим.<ref name="encbg-k.stoilov"/>
 
През август 1888 Стамболов изпраща Стоилов в Западна Европа, за да убеди [[Великите сили]] да принудят [[Османската империя]] да даде повече права на българите в подвластната ѝ [[Македония (област)|Македония]]. Стоилов се среща последователно с италианския премиер [[Франческо Криспи]] в [[Рим]], с британския – лорд [[Солзбъри]], в [[Диеп]] и с австро-унгарския външен министър граф [[Густав Калноки|Калноки]] във Виена. Резултатът от тези сондажи е негативен за българското правителство и го принуждава да отложи опитите за прокарване на реформи в Македония.{{hrf|Танкова|1994|137-138}}
 
В края на 1888 година Стоилов напуска правителството, недоволен от управленските методи на Стамболов и използването на съда за политически процеси.{{hrf|Стателова|1999|108}}
 
=== Управление (1894–1899) ===
{{Вижте също|Правителство на Стоилов (1894–1899)}}
[[Файл:Konstantin Stoilov's Government Appointment.jpg|дясно|200п|мини|Указ на княз Фердинанд I за назначаване на правителството на Стоилов, 19 май 1894 г.]]
Без да е сред най-активните противници на Стамболовия режим, през 1893 година Стоилов се включва в така наречената „Обединена опозиция“, която разчита на Фердинанд да отстрани Стамболов. През май 1894, когато това става, князът назначава Стоилов за министър-председател начело на [[Правителство на Стоилов (1894)|коалиционен кабинет]] от [[Либерална партия (радослависти)|либерали]], [[Народна партия (Източна Румелия)|съединисти]] и бивши [[Консервативна партия|консерватори]].<ref name="encbg-k.stoilov"/> С част от тези фракции през юни Стоилов създава и оглавява [[Народна партия|Народната партия]] заедно с печатния ѝ орган – вестник [[Мир (вестник)|„Мир“]].<ref name="encbg-k.stoilov"/> Печели парламентарните избори през септември и в края на 1894 съставя чисто [[Правителство на Стоилов (1894–1899)|народняшко правителство]].{{hrf|Стателова|1999|130}}
През [[1888]] Константин Стоилов преминава в опозиция срещу кабинета на Стефан Стамболов и след неговото падане през [[1894]] оглавява временното правителство, натоварено с провеждане на избори. Той оглавява новосъздадената Народна партия, която печели мнозинство. Константин Стоилов е отново министър-председател от 1894 до [[1899]]. При неговото управление продължава икономическият подем на България, започнал при правителството на Стамболов. При това правителство се приема първият закон за покровителстване на родната индустрия. Той е със срок на действие 10 години.
 
== Личен живот ==