Уикипедия

Константин Стоилов: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
корекции в инфокутията
уводът - без дати, които са в инфошаблона
Ред 25:
}}
 
'''Константин Стоилов Константинов''' е [[България|български]] [[политик]]държавник, един от ръководителите на [[Консервативна партия|Консервативната партия]], ав по-късноборбите - на основаната от негосрещу [[НароднаТърновската партияконституция]]. Стоиловпрез епървите 2години пътина [[министър-председател наКняжество България]]. Първият път по време на политическата криза – след абдикацията на княз [[АлександърМинистър-председател Iна БатенбергБългария|Александър IМинистър-председател]] ([[10през юли]] [[1887]] —и [[11894–1899 септември]]година. [[1887]]),Основател аи вторият – след паданетолидер на [[СтефанНародната Стамболовпартия]] ([[19от май]] [[1894]] —до [[18смъртта януари]]си [[1899]]).<refпрез name=speaches>Виж1901 "Животописни бележки" в "Д-ръ Кгодина. Стоиловъ - Речи", Христо К. Стоиловъ и Борисъ К. Стоиловъ, София, 1939, стр. IХ-ХХI.</ref>
 
== Произход и образование ==
[[Файл:Plovdiv-Konstantin-Stoilov-house.jpg|ляво|200п|мини|Родният дом на Стоилов в Стария град в Пловдив.]]
 
Константин Константинов е роден на [[23 септември]]{{дата стар стил}} [[1853]] година в [[Пловдив]].
Баща му е Стоил Константинов от Стара Загора, а майка му Мария Моравенова е от видния копривщенски род [[Моравенови]].<ref name="kokerov">Кокеров, Георги. [http://members.tripod.com/~NIE_MONTHLY/nie6_00/stoilov.htm Създател на българската държавност. Живот и дейност на доктор Константин Стоилов]. Във: Списание „НИЕ“, 2000, №6. Посетен на 06.07.2015.</ref>
 
Ред 38:
=== В Учредителното събрание (1879) ===
[[Файл:Депутати от I ВНС.jpg|мини|ляво|200п|Делегацията от Великото народно събрание, която връчва на Александър Батенберг акта за избирането му за български княз през май 1879. Стоилов е прав, вторият отляво.]]
{{стар стил}}
 
Стоилов се завръща в България скоро след [[Освобождението]]. От август 1878 е назначен от временните руски власти за член в Пловдивския губернски съд. През януари 1879 се премества в [[София]], където оглавява Софийския губернски съд. В качеството си на негов председател става депутат по право в [[Учредителното събрание]], което се събира в [[Търново]], за да изработи конституцията на [[Княжество България]].<ref name="guesheva">Гешева, Йорданка. Д-р Константин Стоилов в Учредителното събрание на нова България, с. 57-58. В: [http://historymuseumplovdiv.org/prodimg/file1284383224.pdf Годишник на Регионален исторически музей – Пловдив, 2009]. Посетен на 06.07.2015.</ref>
Line 48 ⟶ 49:
{{Вижте също|Режим на пълномощията}}
 
Привърженик на засилването на монархическата власт и ограничаването на парламента и избирателните права, Стоилов подкрепя суспендирането на [[Търновската конституция]] през юли 1881, като закратко изпълнява длъжността на външен министър в [[Правителство на България (1881–1882)|новото правителство]].<ref>{{cite book | last = Радев | first = Симеон | year = 1990 | title = Строителите на съвременна България. Том 1 | publisher = Български писател | location = София | url = http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=101&WorkID=2842&Level=1 | accessdate = 06.07.2015 | pages = 301-302}}</ref> От октомври 1881 до януари 1882 отбива военната си служба във 2-и конен полк, базиран в [[Шумен]]. Излиза в запаса като подпоручик.<ref name="kokerov"/> В края на 1882 година поема отново ръководството на [[Министерство на външните работи и изповеданията|Министерството на външните работи и изповеданията]] в [[правителство на Соболев|правителството на Соболев]], раздирано от остър конфликт между руските генерали, които държат армията и вътрешното министерство, и министрите-консерватори. Задържа се на поста малко повече от два месеца, принуден от [[Леонид Соболев|Соболев]] да го напусне заради заточаването на [[Мелетий Софийски]].<ref> {{cite book | last = Димитров | first = Илчо | year = 1972 | title = Князът, конституцията и народът. Из историята на политическите борби в България през първите години след Освобождението. | publisher = Издателство на ОФ | location = София | pages = 149-152}}</ref>
 
Като представител на България подписва [[Четворна конвенция (1883)|железопътната конвенция]], с която България се задължава да построи отсечката от жп линията [[Виена]] – Цариград през [[Вакарел]], София и [[Цариброд]].{{hrf|Радев|1990|400-401}}
Line 60 ⟶ 61:
След оставката си от кабинета Цанков, Стоилов се оттегля закратко от политическия живот и започва адвокатска практика.{{hrf|Радев|1990|425}} През 1884 година той става действителен член на [[Българското книжовно дружество]].<ref name="encbg-k.stoilov"/> През същата година е избран за депутат в [[IV Обикновено народно събрание]]. Един от водачите на парламентарната опозиция срещу [[Правителство на Каравелов (1884–1886)|правителството на Петко Каравелов]]. Оспорва като нереалистични законопроектите на [[Петко Каравелов|Каравелов]] за финансиране на жп линията Вакарел – Цариброд и експлоатиране на железниците от държавата, приети от мнозинството през януари 1885 година.{{hrf|Радев|1990|440-441}}
 
ОтСлед октомвриизбухването 1881на до януари 1882 Стоилов отбива военната си служба във 2[[Сръбско-ибългарската конен полк, базиран в [[Шуменвойна]]. Излизапрез в1885 запасаСтоилов катое подпоручик. Взима участиемобилизиран в [[Сръбско-българскатаармията. война]]Участва презвъв 1885войната като командир на конен взвод. Награден е с орден „За храброст“ IV степен.<ref name="kokerov"/>
 
=== При Регентството (1886–1887) ===
Line 79 ⟶ 80:
В края на 1888 година Стоилов напуска правителството, недоволен от управленските методи на Стамболов и използването на съда за политически процеси.{{hrf|Стателова|1999|108}}
 
=== УправлениеКато министър-председател (1894–1899) ===
{{Вижте също|Правителство на Стоилов (1894–1899)}}
[[Файл:Konstantin Stoilov's Government Appointment.jpg|дясно|200п|мини|Указ на княз Фердинанд I за назначаване на правителството на Стоилов, 19 май 1894 г.]]
Line 91 ⟶ 92:
 
== Личен живот ==
Константин Стоилов встъпва в брак с Христина Тъпчилещова на [[31 януари]] [[1888]]. Те имат пет деца: Стоил, Христо, Петко, Борис, Марийка.<ref name=speaches>"Д-ръ К. Стоиловъ - Речи", Христо К. Стоиловъ и Борисъ К. Стоиловъ, София, 1939, стр. XVII</ref>
 
{{commonscat-inline|Konstantin Stoilov}}▼
 
==Бележки==
{{бел2}}
 
▲{{commonscat-inline|Konstantin Stoilov}}
 
{{Navboxes
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Константин_Стоилов“.