Стокхолмски синдром: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Z.Nenov (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 1:
[[File:Former Kreditbanken Norrmalmstorg Stockholm Sweden.jpg|thumb|Банката ''Kreditbanken ''в [[Стокхолм]], [[Швеция]]. ]]
'''Стокхолмският синдром''' е [[психология|психологически]] [[феномен]], при който заложникът се привързва към похитителя си и изпитва [[съчувствие]] и [[симпатия]] към него, често до такава степен, че да го защитаватзащитава и да се идентифициратидентифицира с него. Тези чувства обикновено се считат за ирационални в светлината на опасността или риска, понесени от жертвите, които бъркат липсата на [[злоупотреба]] от похитителите си акт на доброта. Изследвания на [[Федерално бюро за разследване|ФБР]] показват, че в около 8% от жертвите са открити следи от Стокхолмския синдром.
 
Стокхолмският синдром може да бъде разглеждан като форма на травматично привързване, където заложнически сценарий не е напълно задължителен. Описва се като "силна емоционална връзка между две лица, в които единият е периодично тормозен, бит, заплашван и т.н.". Една често използвана [[хипотеза]] за обясняването на този синдром е основана на [[Зигмунд Фройд|теорията на Фройд]]. В нея се предполага, че тази връзка се изразява в отговора на индивида към травмата, която изпитва, ставайки жертва. Идентифицирайки се с агресора е начин Его-то да се защити.
 
== История ==
Стокхолмският синдром е кръстен на обира в банката ''Kreditbanken ''на площатплощад Нормалмстронг в [[Стокхолм|столицата на Швеция]], в който някои от работниците са били заложници в трезор в същата сграда от [[23 август|23]] до [[28 август]], [[1973]] година, докато похитителите им преговаряли с полицията. По време на този сблъсък, жертвите станали емоционално привързани към похитителите си, отказали помощ от служители и дори ги защитавали.
 
Понятието „Стокхолмски синдром“ е въведено от шведския [[криминалист]] и [[психиатър]] [[Нилс Бейерот]], който го споменава в изявленията си за медиите.