Таен централен български комитет: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Разширяване |
Разширяване |
||
Ред 3:
На 10 срещу [[11 юни]] [[1866]] година в Букурещ е извършен преврат и княз [[Александру Йоан Куза|Йоан Александър Куза]] е свален от престола. С това е нарушено условието на Турция за признаване на извършеното през [[1858]] обединение на [[Влашко]] и [[Молдова]]. Турция настоява за резделяне на двете княжества и започва да трупа войски по Дунав.<ref name="христо македонски">[http://knigite.abv.bg/hm/hm_p5.htm#n.31 Записки на Христо Н. Македонски (1852-1877)]</ref>
Новото румънското правителство търси подкрепата на революционно настроената българска [[емиграция]]. В резултат на преговори е постигнато споразумение за общи действия против [[Османската империя]], подписан е „Акт за свещена коалиция между румъните и българите“,
След преодоляване на противоречията между Румъния и Турция, румънските представители се оттеглят от съглашението
Комитетът извършва на няколко пропагандни акции, имащи за цел популяризирането на Българския политически въпрос. През декември 1866 издава брошура „България пред Европа", през март 1867 приготвя и изпраща до султан [[Абдул Азис]] „''Мемоара (Припомнювание) към Н. И. В. Султана''“. В него се съдържа предложение за създаване на българо-турска държава, по подобие на наскоро създадената Австро-Унгария. С някои допълнения мемоара е изпратен и до руския император [[Александър II (Русия)|Александър ІІ]], френския император [[Наполеон III]], пруския крал [[Вилхем I]], пруския канцлер [[Ото фон Бисмарк]] и до редакциите на влиятелни европейски вестници с молба за съдействие за разрешаването на българския въпрос<ref>[http://liternet.bg/publish4/bgyrdev/istoria/dualizam.htm Борислав Гърдев - Несполучилият дуализъм]</ref>. Издава вестник „Народност" (1867-1869).
Комитет е създаден без знанието и одобрението на [[Георги Раковски]], който има рязко отрицателно отношение към него.<ref name="христо македонски"/>▼
▲
През [[1868]] г. преустановява дейността си. Приемници на ТЦБК са [[Българското общество (1868)]], [[Млада България (1869)]] и [[Български революционен централен комитет|Българският революционен централен комитет]].▼
▲През [[1868]] г. преустановява дейността си. Приемници на ТЦБК са [[Българското общество (1868)]], [[Млада България (1869)]] и [[Български революционен централен комитет|Българският революционен централен комитет]].
== Източници ==
|