Мощи: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Drzewianin (беседа | приноси) без източници |
|||
Ред 1:
{{без източници|22:49, 7 юли 2015 (UTC)}}
'''Мощите''' (на [[латински|лат]]. ''reliquiae'', останки) са [[тяло]]то или частица от тялото на [[човек]], обявен за [[светец]] от [[църква (институция)|християнската църква]].
== Вярвания и обичаи ==
Line 11 ⟶ 12:
== Свети мощи в България ==
* В [[Преслав]] са намерени керамични плочки, които доказват, че в един от храмовете са се намирали частици от мощите на Света [[Марина Антиохийска]]. [http://www.ceeol.com/aspx/issuedetails.aspx?issueid=9028a917-304e-4e3f-8946-24d01c9f493f&articleId=a572c312-da7c-49b5-a45b-5c5657c50897]
* При разкопки на църквата „Св. София“ в София е намерен сребърен реликварий.
* Нетленните мощи на [[Света Параскева Българска]] (Петка Епиватска), живяла в [[10 век|X]]-[[11 век|XI век]], от [[1238]] г. до падането под [[турско робство]], почивали в църквата
* През [[2008]] г., по молба на пловдивския митрополит Николай, [[Македонска православна църква|Македонската православна църква]] разрешава част от мощите на [[Свети Климент Охридски]] да бъдат предадени на България. Мощите на светеца се намират в църквата [[Свети Климент и Пантелеймон|Св.Св. Климент и Панталеймон]] на [[хълм]]а Плаощник над [[Охрид]], а главата на Свети Климент е в манастира „[[Берски манастир|Свети Йоан Предтеча]]“ край гр. Верия /Кара Ферия, Бер /, [[Северна Гърция]].
Църковен ритуал за вграждането на мощи на светец в България не е имало до [[2006]] г., т.е. близо 1 век.
* Мощи на [[Света Марина]] са вградени през 2006 г. в олтара на новия православен храм
* Частица от мощите на [[Свети Георги Победоносец]], които [[Ватикан]]ът е дарил през 2006 г. на [[Русе]], е от горната част на главата в областта на [[фонтанела]]та. Тя е донесена за освещаването на новия храм
* Частица от мощите на [[Свети Мина]] е вградена през 2008 г. в новия [[параклис]], който носи името на светеца, във [[Велико Търново]] срещу РДВР.
* Целите мощи на [[Свети Иван Рилски]] се съхраняват в [[Рилския манастир]].Част от дясната му ръка е пренесена в Русия през средновековието.
Line 31 ⟶ 32:
* Частица от светите мощи на [[Свети Иван Рилски]] е пренесена във Велико Търново от есента на 2009 г., след като е измолена от Великотърновския митрополит Григорий. Съхранява се в [[Патриаршеска катедрала "Рождество Пресветая Богородица"]].
* Целите мощи на Свети крал [[Стефан II Милутин]]/без главата / се съхраняват в храма [[Света Неделя (София)|
* В храм [[Свети Седмочисленици (София)|
* Частица от светите мощи на Свети [[Андрей Първозвани]] се съхраняват във Велико Търново.
Line 49 ⟶ 50:
Поради честото отсъствие на свети мощи много църкви в България нямат мощи на своя [[патрон]].
В представителната църква във [[Велики Преслав]], построена лично от ичиргу боила Мостич, който е бил погребан по-късно в нея, са открити керамични плочки с надписи. Те са публикувани преди повече от половин век от проф. Станчо Ваклинов. Плочките свидетелствуват, че в специална ниша в храма са били отдавани почести на мощи (или на части от тях) на високопочитани в православния свят светци
Около най-голямата базилика във Велики Преслав, вероятно посветена на Божията Майка, разкрита в последните няколко години от проф. Маргарита Ваклинова, са открити няколко долепени до кораба външни параклиси или мартирии-мавзолеи. Кой обаче е бил погребан там все още няма писмени данни.
Доцент Павел Георгиев от Шумен има солидно изследване за открития преди повече от 40
Особен интерес представлява уникалната гробница в месността Кирека край град [[Каспичан]], част от историко археологическият резерват [[Мадара]]. Тя представлява издялано в скалата помещение с приблизителни размери 4 на 4 м. В стена е съхранен монолитен [[саркофаг]], издялан в самата скала. За това, че в него са съхранявани мощи на светец, свидетелствува улеят за изтичане на сакрални течности, както и изтритият праг на незапазената до днес монолитна врата. Отляво на входа отвън е издялан филигранен кръст с флорални елементи. Някои археелози предполагат, че е възможно там да се покоили мощите на свети цар [[Борис Михаил]]. В близост до гробницата е разкрит, но недокрай проучен, представителен манастир, от който има пряка видимост към Плиска. Други археолози допускат, че е възможно там да е бил погребан духовният вожд на [[готи]]те свети епископ Улфила-Вулфила, създател на готската писменост и преводач на Библията на този език. Съседният манастир е един от малкото раннохристиянски.
| |||