Николай Боев: Разлика между версии

През 1943 г. започва следването си по естествена история в Природоматематическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1943-1947 г.). За началото на следването си той пише: ... Но почнаха бомбардировките и едва изкарахме първия семестър. За целия втори семестър бяхма разпуснати. През това време писах едно обширно писмо до [[Павел Патев]] (тогава директор на Зоологическата градина и единствения наш орнитолог), с което му пратих списък на нови за нашата фауна 30 вида птици според литературни данни и проучванията ми от сбирката птици в музея (като войник). През целия този свободен от занятия втори семестър аз правех наблюдения върху птиците на гр. Айтос, четях специална литература ..." В обширното си писмо-отговор, П. Патев потвърждава неговите издирвания по отношение на състава на нашите птици и му благодари за някои нови данни, които бил пропуснал. Патев му изпратил и пръстени за маркиране на птиците, с които Николай опръстенил стотина лястовици. По-късно Патев включва в монографията си "Птиците в България" (1950) данните от неговия "Списък на нови за нашата страна 30 вида птици", което е и първият сериозен научен принос на Боев в изучаването на българската орнитофауна.

 

През студентските си години Н. Боев се заема с опръстеняването на птици с увлечение. Той е доброволен сътрудник на [[Българска орнитологическа централа]] при Царския Естествено-историческия музей в София. Като студент във II курс д-р [[Иван Буреш]] му предлага да подреди орнитологичните сбирки в музея след бомбардировките през март 1944 г. Тази задача за него е въпрос на чест и той я изпълнява блестящо "... безплатно и с удоволствие." И по-късно като лаборант, Н. Боев доброволно помага за подреждането на колекциите от гръбначни животни (и особено от птици). Първоначално това става под ръководството на акад. д-р Иван Буреш и Павел Патев, когото нарича "моя учител". Силно пострадалите от бомбардировките сбирки се нуждаели от реставриране, почистване и подреждане, което Боев прави с желание и интерес. Тази дейност съвпада с цялостното ремонтиране на музея, организирано и проведено от д-р Кръстю Тулешков и по-късно довършено от д-р Нено Атанасов. По политически съображения след 9 септември 1944 г. за Николай Боев настъпват трудни години. Той е лишен от право на стипендия и е принуден да следва и завърши образованието си на собствена издръжка.

Като студент, по повечето дисциплини Николай показва задълбочени знания и отличен успех. Почти всички от преподавателите му, видни наши естественици (проф. Георги Паспалев, проф. [[Николай Стоянов]], проф. Даки Йорданов, доц. Пенчо Дренски, доц. [[Александър Вълканов]], проф. [[Петър Бакалов]]), са възхитени от знанията на Николай. През тези години по молба на свои колеги, Николай често пише лозунги и рисува плакати, стенвестници и агиттабла и така участва активно в различни студентки прояви. Д-р Д. Костов, си спомня: "Кольо още от малък имаше тази природна дарба да рисува много хубаво. За възрастта му това бяха отлични рисунки." Тази му способност е оценена и от Павел Патев, който му предлага да изготви щриховите рисунки в монографията му за българските птици<ref>Патев, П. 1950. Птиците в България. БАН, София, 1-364.</ref> - задача, която Н. Боев блестящо изпълнява. През този период при всяка възможност младият Николай трупа знания, почерпени от неговите преподаватели и по-възрастни колеги в столицата. Заедно с това вече публикува и редица статии по интересни за него теми. Като студент отпечатва 20 научно-популярни статии, а до 25-ата си година има вече над 40 статии в десетина столични списания и вестници.