Николай Боев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 47:
От първите години на научната си кариера, Н. Боев е ревностен защитник на природата. Той става член на Съюза за защита на родната природа и изготвя неговата емблема - профилното изображение на [[брадат лешояд]], впоследствие превърнало се в символ на българската природозащита. От май 1951 г. Н. Боев е секретар на Съюза за защита на природата с председател д-р Кирил Ризов. По-късно членува и в Комисията по защита на природата при БАН до трансформирането й през 1967 г. По негова инициатива пред Британското посолство у нас в Природонаучния музей се организира изложбата "Защита на природата в Англия", а в Лондон - на "Защита на природата в България". Участва в работата на комисията по изработването на текста на Закона за защита на природата. Боев е инициатор за издаването и съавтор на първият в България учебник по защита на природата<ref>Тошков, М., Н. Боев, Н. Виходцевски 1964. Защита на родната природа. Учебник за техникумите и проф.-техн. у-ща по селско стоп., минно дело, земно строителство и др., С. Земиздат, 1-138.</ref>. Активната популяризация на природозащитните идеи го превръща в един от най-изтъкнатите наши популяризатори на природонаучни и природозащитни знания.
Дванадесетгодишната му дейност като асистент и научен сътрудник в Софийската зоологическа градина при БАН (дн. [[Софийски зоопарк]]) се изразява в подобряване на съществуващите помещения за животните и разширяване на експозиционната площ с нови постройки, определяне на редовни сезонни дажби за животните, както и на специални дажби за млади животни, бременни женски и др., набавяне на нови експонати от местната фауна, комплектуване на сбирките от живи ескпонати
Като млад специалист в БАН той завежда Българската орнитоцлогична централа, отговаря за стопанисването на Мандренското езеро, дн. язовир [[Мандра]], активно сътрудници на тогавашната [[Димитровска пионерска организация "Септемврийче"]], изготвя текстове за всички клетки на животните, води кореспондеция с ловните дружинки и с чуждестранните зоопаркове по различни въпроси на отглеждането на животните и др. През тези години използва възможността да се запознае с дейносттаи устройството на зоологическите градини в бившите източен и западен Берлин, Дрезден, Лайпциг, Хелзинки, Стокхолм, Лондон, Амстердам, Прага, Братислава, Острава, Варшава, Вроцлав, Букурещ, Москва, Санкт-Петербург, Киев, Одеса, Харков, двата зоопарка в Париж, херпетологичната къща в Неапол и др. Всичко това го прави един от най-добрите специалисти и по зоопарково дело в България. През 1951-1953 г. като служител в зоопарка, Боев работи върху 3 научно-изследователски теми: "Очерк върху птиците в Софийско", "Състояние на блатния водоплаващ дивеч и мерки за неговото увеличение" и "Птиците на Добруджа".
| |||