Николай Боев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ZBoev (беседа | приноси)
Редакция без резюме
ZBoev (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 49:
Дванадесетгодишната му дейност като асистент и научен сътрудник в Софийската зоологическа градина при БАН (дн. [[Софийски зоопарк]]) се изразява в подобряване на съществуващите помещения за животните и разширяване на експозиционната площ с нови постройки, определяне на редовни сезонни дажби за животните, както и на специални дажби за млади животни, бременни женски и др., набавяне на нови експонати от местната фауна, комплектуване на сбирките от живи ескпонати чрез набавяне на нови екземпляри чрез обмен с чуждестранни зоопаркове и зоофирми, ежедневен контрол на състоянието на експонатите от поверения му сектор в зоопарка - птиците, изработване на научно верни текстове с информация за животните, съставяне на пътеводител за зоопарка, научно-изследователска дейност, проучване на специалната литература за изграждането на зоопарковете или отделни сектори и клетки за конкретни видове. Цялата тази дейност, проведена с вещината на компетентен специалист, е от изключително значение за твърде обеднялата на видове и екземпляри след войната зоологическа градина. Н. Боев е консултант и на проектите и съпроектант на зоопарковете в [[Хасково]], [[Димитровград]], [[Благоевград]], [[Габрово]], [[Варна]] и др., както и на новия Софийски зоопарк, от който досега е реализиран само първият епат. Най-интересните епизоди от "зоопарковия" период в научното поприще на Н. Боев намират отражение в книгата му "И птиците обичат" <ref>Боев, Н. 1967. И птиците обичат. С., Нар. младеж, 1-170.</ref>
 
Като млад специалист в БАН той завежда Българската орнитоцлогична централа, отговаря за стопанисването на Мандренското езеро, дн. язовир [[Мандра]], активно сътрудницисътрудничи на тогавашната [[Димитровска пионерска организация "Септемврийче"]], изготвя текстове за всички клетки на животните, води кореспондеция с ловните дружинки и с чуждестранните зоопаркове по различни въпроси на отглеждането на животните и др. През тези години използва възможността да се запознае с дейносттаидейността и устройството на зоологическите градини в бившите източен и западен Берлин, Дрезден, Лайпциг, Хелзинки, Стокхолм, Лондон, Амстердам, Прага, Братислава, Острава, Варшава, Вроцлав, Букурещ, Москва, Санкт-Петербург, Киев, Одеса, Харков, двата зоопарка в Париж, херпетологичната къща в Неапол и др. Всичко това го прави един от най-добрите специалисти и по зоопарково дело в България. През 1951-1953 г. като служител в зоопарка, Боев работи върху 3 научно-изследователски теми: "Очерк върху птиците в Софийско", "Състояние на блатния водоплаващ дивеч и мерки за неговото увеличение" и "Птиците на Добруджа".
Най-плодотворнияплодотворният период за Николай Боев като полеви орнитолог е десетилетието 1955-1965 г., когато той съобщава 4 нови вида (тук се нямат предвид 30-те вида птици, съобщени през 1944 г. на П. Патев) за българската орнититофауна - [[среден корморан]] (''Phalacrocorax aristotelis''), [[трипръста чайка]] (''Rissa tridactyla''), [[дългоклюна чайка]] (''Larus gennei'') и [[тънкоклюн листоног]] (''Phalaropus lobatus''), проучва с колеги състава и разпространението на птиците в Тракия, публикува много нови данни за редица слабо известни в страната видове и отпечатва най-пълната за времето си фауна на птиците в България, съдържаща много данни от лични наблюдения и илюстрирана от него с черно-бели щрихови рисунки <ref>Боев, Н. 1962. Птици. - В: Пешев, Ц., Н. Боев 1962. Фауна на България. Кратък определител, С. Нар. просв., 106-455.</ref>. Н. Боев воюва за прекратяване на "пушечния" етап от развитието на българската [[орнитология]]. За установяване на наблюденията той предпочита използването на зрителна тръба и бинокъл, вместо отстрелване на "доказателствения" екземпляр, така както е от десетилетия в по-надпредналите страни в Европа.
 
През 1962 г. Н. Боев води група английски орнитолози по време на 45-дневното им пътуване из страната за извършване на орнитологични наблюдения. Сред тях са бележитият орнитолог [[:en:Guy Mountfort|Guy Mountfort]], световноизвестният фотограф-анималист [[:en:Eric Hosking|Eric Hosking]] и др. Впоследствие д-р Маунфорт написва книга, по-голямата част от която разкрива великолепието на природата на България<ref>Mountfort, G. 1962. Portrait of a river. The Wildlife of the Danube from the Black Sea to Budapest. Hutchinson of London, London, 1-207.</ref>. Оценен високо от английските орнитолози, Н. Боев е поканен лично от секретаря на Международния орнитологичен конгрес в Оксфорд, [[:en:Nikolaas Tinbergen|Nikolaas Tinbergen]] (Нобелов лауреат, 1973) за участие в него. Укрепването на научните контакти между българските и британските орнитолози след 15-ина години изпитва нов тласък с определянето на Н. Боев от [[Държавен комитет за наука и технически прогрес]] при Министерския съвет за научен ръководител на английския орнитолог John Allan Roberts, който в продължение на няколко години публикува редица свои трудове с интересни и нови данни за българската орнитофауна в реномирани британски издания.
Ред 73:
== Популяризиране на природозащитната идея ==
 
Научното творчество на Боев се състои в 50 научни труда, 4 учебника, 29 научно-популярни книги и около 650 научно-популярни и публицистични статии. Сред по-значимите му трудове са тези за бобъра, средния корморан, степния пор, гугутката <ref>Боев, Н. 1963. Материали за разпространението и биологията на гугутката (''Streptopelia decaocto'') в България. - Изв. на ЗИМ-БАН, 13: 5-32.</ref>, за черния щъркел, птиците на Тракия<ref>Боев, Н., Ж. Георгиев, Ст. Дончев 1964. Птиците на Тракия. В: Фауна на Тракия, ч. I, С., БАН, 55-105.</ref>, частта за птиците във "Фауна на България - кратък определител" и др. Някои от научно-популярните му книги<ref>Боев, Н. 1957. Грижи за поколението у животните., ч. I. С., Нар. просв. - Природонаучна библ., год. II, кн. 10, 1-84.</ref><ref>Боев, Н. 1958. Грижи за поколението у животните. ч. II. С., Нар. просв. - Природонаучна библ., год. III, 1-78.</ref>, са преведени на чужди езици и издадени в чужбина - три издания в Германия<ref>Boev, N. 1961; 1965; 1967. Vom leben der Tiere. Wie die Vogel fur ihre Nachkommen Sorgen. Volk und Wissen Volkseigener Verlag, Berlin, 1-48.</ref><ref>Bojev, N. 1968. Jak ptaci pecuji o sva mladata. Praha, St.pedagog. naklad. 1-66.</ref><ref>Boev, N., P. A. Manteufel 1963; 1967. Vom Leben der Tiere. T.2. Wie die Saugetiere fur ihre Nachkommen Sorgen. Volk und Wissen Volkseigener Verlag, Berlin, 1-48.</ref><ref>Bojev, N., P. A. Manteifel 1969. Jak savci peccuji o sva mladata. Praha, St. pedagog. naklad. 1-64.</ref> по едно - в Турция и Чехословакия. Популярните му статии са предимно на зоологична и природозащитна тематика и някои са преведени и издадени в чужбина на английски, френски, италиански, немски, чеtскичешки и други езици. От книгите си, самият Н. Боев определя като по-интересни "Прелета на птиците" <ref>Боев, Н. 1957. Прелет на птиците. С., Наука и изкуство, 1-124.</ref>, "Нашите полезни птици" <ref>Боев, Н. 1958. Нашите полезни птици. С., Наука и изкуство, 1-162.</ref>, "Полска практика по зоология"<ref>Боев, Н., А. Ангелов, Н. Карножицки, Ст. Стоянов, 1957. Полска практика по зоология за учителските институти. С. Нар. просв. 1-248.</ref>.
Книгата му за полската яребица <ref>Боев, Н., Г. Константинов, 1954. Яребицата, С. Физкултура, 1-84.</ref> е отпечатана в съкратен превод на руски език в списанието "Охота и охотничье хозяйство" - едно от най-известните ловни списания, и на хърватски език в списанието "Lovac". Книгата му "Детско букварче за растения и животни" претърпява 5 издания, а преведената от него и Ат. Георгиев книга "Земя отвъд океана" - 3 издания. Най-значимата от популярните му книги обаче, "Декоративни птици", излиза посмъртно, една година след кончината му. Три години по-късно (1988) е създанено (по негова идея) [[Българско дружество за защита на птиците]]. Дванадесет години по-късно излизат и две основни статии за вълка в България - една от последните теми, по които работи <ref>Боев, Н. 1997. Вълкът (''Canis lupus'' L.,1758) в България за 100 години (1878-1978). - Historia naturalis bulgarica, 8: 35-49.</ref><ref>Боев, Н. 1997. Вълкът (''Canis lupus'' L.,1758) във вярванията, фолклора и бита на българина. – Historia naturalis bulgarica, 8: 51-68.</ref>. За научно-популярните си статии той отбелязва: "... за тях нито водя точен списък, нито имам от всички на разположение, а нерядко някои от тях не носят и моето име, а друго или са неподписани." Според него до 1967 г. броят им надхвърля 350.
 
Н. Боев бе инициатор за издаването на "[[Червена книга на Република България]]" в два тома, нейн съавтор и един от главните й редактори. Боев мечтаеше и за издаването на "една модерна тритомна "Птиците на България" от поредицата "[[Фауна на България (монография)]]" и въпреки, че към 1967 г. бе направил доста за подготвянето му, това издание се появява след повече от две десетилетия. Макар и доста закъснял, първият том се появява през 1990 г. Автор е и на повече от 120 статии за птиците в 5-томната "[[Кратка българска енциклопедия]]" (1963-1969)<ref>Боев, Н.1961-1968. (статии за птиците). - В: Кратка българска енциклопедия, тт.1-5, С. БАН.</ref> и на статиите за животинския свят в "Енциклопедия А - Я" (1974)<ref>Боев, Н. 1974. Енциклопедия "А-Я", С., БАН. 1-976. (статии в отдел "Зоология").</ref>, издадени от БАН, част от които са илюстрирани лично от него.
Като един от най-изявените популяризатори на природонаучни знания, Николай Боев е бил член на редакционните колегии на списанията: "Лов и риболов" (от 1955 г.), "Бодра смяна", "Защита на природата" (от създаването му през 1970 г.), "Наука и техника за младежта" (от 1967 г.), "Турист", "Курорти", "Наша Родина", "Природа и знание", "[[Космос]]", на туристическия вестник "Ехо" и вестниците "Вечерни новини" и "Септемврийче". Той е консултант при Държавната кинематография - Студия за научно-популярни филми и е член и на Висшия ловен съвет при Министерствотона горите и горската промишленост. Автор е и на 10 сценария за научно-популярни филми с природозащитна и зоологична тематика. С научната си дейност и огромните му приноси в областта на популяризацията на защитата на природата Николай Боев е смятан за основоположника на съвременната природозащита в България. За него авторитетното британско орнитологично списание "The Ibis" пише: „[Боев] е бащата на съвременната орнитология и природозащита в България. … Беше привилегия да го познаваш.“. <ref>Roberts, J. L. 1986. Nikolai Kroumov Boev, 1922-1985. - The Ibis, vol. 128(3): 457.</ref> 8 май (рождената дата на Николай Боев) е включен в природозащитния „Календар“на„Календар“ на България.<ref> Аладжем, Св. 1998. Алманах природозащитата в дати и факти. Министерство на околната среда и водите. Американска агенция за международно развитие. София, 1-44.</ref>
 
== Източници ==