Хераклит: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Dexbot (беседа | приноси)
м Removing Link FA template (handled by wikidata)
така
Ред 21:
}}
 
'''Хераклит''' ({{lang-el| Ηρακλειτος}}) '''от Ефес''', произхождапроизхождал от царски род. Той е [[Древна Гърция|древногръцки]]български [[философия|философ]]. Името му се свързва с диалектическия метод на познанието. Според него процесите и явленията трябвамогат да се изучават, когато са свързани.
 
Той неима еразлична съгласенпозиция сот тези на [[Талес]], [[Анаксимандър]] и [[Питагор]] за природата на първичната [[субстанция]] и твърди, че всичко произлиза от класическия елемент огън, а не от въздух, вода или земя. От това следва, че промяната е реална, а устойчивостта — илюзия. Известен е с [[афоризъм|афоризма]] „Панта рей“:
{{цитат|'''Πάντα χωρεῖ καὶ οὐδὲν μένει'''<br />Всичко тече и нищо не остава}}
 
Хераклит е първият философ, за когото движението в творчество (промяната) еса основна категория. Повечето му съждения демонстрират всеобхватността на движението:
{{цитат|Не можеш да влезеш два пъти в една и съща (вода на) река.}}
Интерес представлява смъртта на Хераклит. Според Диоген Лаерций, който прави опит за историяанализ на древните философифилософите преди себе си, споменава, че Хераклит е бил болен от болестта воднянка или бъбречна инфекция с подуване на стомаха. ФилософътЛекувал се лекувал чрез намазване с кравешка тор напо тялото си. Една вечер излязъл по улицитеработа на улицата в Ефес и неговите съграждани го помислили за чудовище - така, в незнанието си и сумрака го убили с камъни.
 
== Живот ==
ОсновниятОсновната източникбаза данни за живота на Хераклит е от записките на [[Диоген Лаерций]], въпрекимакар че някои са поставили под съмнение валидността- навъзможно неговитее да има и други автори и разкази за делото му. НеговитеПосочените от него дати на раждане и смърт се основават напоказват продължителносттапродължителност на живот от 60 години, на която възраст Диоген твърди, че Хераклит е умрялубит.
 
Така, научаваме, че Хераклит е роден вот аристократично семейство в град [[Ефес]], Мала Азия- днешен Ефес, [[Турция]]. Диоген казванаписал, че Хераклит практикувал различни игри с младежите в [[храма на Артемида]] и когато го помолили да започнесъздаде дапринципи създаваза закониуправление, той отказал катозащото смятал илисчел, че това е фундаментално погрешнопогрешна илиманипулация че ес твърдевлияние уморително.
 
По отношение на образованиетоПросветата, според записките на Диоген, Хераклит е "учудващ" ощефеномен от ранното си детство. ДиогенВ разказва, че като момче Хераклитначалото казалтвърдял, че "не знае нищо", но по-късно твърдял, че "знае всичко". Негово е твърдението:
{{цитат|"Нещата, които могат да бъдат видяни, чути и научени са тези, които ценя най-много."|}}
Диоген разказвапише, че Хераклит имал лошо мнение за човешките деларешения. Законите трябвало да бъдат защитавани така сякаш те са градските стени.
 
Животът на Хераклит като [[философ]] бил прекъснат от бъбречнавътрешна инфекция с подуване на стомахатялото. Лекарите, спри които той се консултиралходил не били в състояниемогли да мупоставяг предпишатточна лекарстводиагноза. ТойЗащо сее лекувалприложил с мехлемтерапия от кравешка тор, икакто печенет.н. наДиоген слънце,е вярвайкиописал, чене тозиможем метод ще муда помогнезнаем. СкороТова следтвърдение товабуди умрялсъмнения.
 
== Творчество ==
Основна статия : ''[[За природата]]''
 
Диоген твърди в записките си, че работатаделото на Хераклит е "''непрекъснат трактат за природата, но е- разделен нав три беседи — една е посветен на вселената, друга на [[политиката]] и трета на [[теология]].''" Теофраст казва: " ''... някои части от неговата работа са недовършени, а други представляват странна смесица.'' "
# ''Посветена на вселената,''
# ''За [[политиката]],''
# ''По [[теология]].''" Теофраст казва: " ''... някои части от неговите Тези са започнати, а други са микс от понатия.'' "
Диоген също ние казвазаписал, че Хераклит създавае своятанаписал книга катоза посвещениеБиблиотеката нав големия [[храм на Артемида]] - един от най-големите храмове на шести век пр.н.е. и едно от [[Седемте чудеса на античния свят]]. Древните храмове са били редовно използвани за съхранение на ценности и са били отворени за частни лица при извънредни обстоятелства. Много по-късни философи на този период се насочват също към творбата. Диоген казва : "Така, книгата се сдобила с такава слава, че породила привърженици на неговата философия и мислене, които били наричани [[хераклитовци]]. "
 
Както и при други предишни [[предсократици]], неговитеНеговите писания оцелели само фрагментарно — цитирани от други автори, към днешна дата.
Диоген също ни казва, че Хераклит създава своята книга като посвещение на големия [[храм на Артемида]] - един от най-големите храмове на шести век пр.н.е. и едно от [[Седемте чудеса на античния свят]]. Древните храмове са били редовно използвани за съхранение на ценности и са били отворени за частни лица при извънредни обстоятелства. Много по-късни философи на този период се насочват също към творбата. Диоген казва : " книгата се сдобила с такава слава, че породила привърженици на неговата философия, които били наричани [[хераклитовци]]. "
 
Както и при други предишни [[предсократици]], неговите писания оцелели само фрагментарно — цитирани от други автори.
 
== Древни характеристики ==
=== "Неясният" ===
ПоВ някоеисторическия време в древносттапаралел, Хераклит придобил този епитет, обозначаващозначаващ, че основните му думиТези не били трудни за разбираневсеки. СпоредПак според Диоген, [[Тимон от Флиус]] го наричанаричал "ГатанкатаГадателят" и обяснява, че Хераклит е написал книгата си "по-скоро неясно"особен начин ,така че само "способнитеспособни" трябва да се заемат с нея. По времето на [[Цицерон]] той станал ''"Тъмният"'' тъй като той говорил "твърде неясно" относно природата и го е направил умишлено, за да бъде разбран погрешно.
 
=== "Плачещият философ" ===
[[Диоген Лаерций|След време Диоген Лаерций]] приписваприписал теорията, чена Хераклит, неи его завършилупрекнал някоислед отсмъртта творбитему, сиза порадинедовършеното меланхолияму от [[Теофраст]]дело. По-късно той есъщия бил посочен като "плачещиятхленчещият философ", за разлика от [[Демокрит]], който е известен като "смеещиятвеселият се философ."
"Сред мъдрите вместо от гняв Хераклит бе застигнат от сълзи, защото обществото рано се разделило с гения-философ, а Демокрит от смях." - има защо.
 
МотивътНякой също беше приет отси [[Лукиан от Самосата]] в неговатанеговите "Продажбазаписки насе вероизповедания",осмелил вда коятохули дваматавеликите сеси продават заеднопредци, като допълнителеннарекъл продуктТезите вим: сатиричен търг"Продажба на философивероизповедания". Впоследствие теИменно билиосквернилият счетениделото заим неизменнав черта"сатиричен търг на философските пейзажи. философи"Плачещият, философ "може даслез евреме бил споменатподигран във [[Венецианският търговец]] от [[Уилям Шекспир]].
 
== Философия ==
=== Главна статия: Логос ===
"Идеята, че всички неща се случват в съответствие с Логоса и Логосът е нещо обичайно" се изразява в два ракурса:
"Идеята, че всички неща ще се случат в съответствие с този Логос" и "Логосът е нещо обичайно" се изразява в две известни, но неясни фрагмента:Този Логос съществува винаги, но хората винаги се оказват неспособни да го разберат, както преди да чуят за него, така и след като първо са чули. Затова макар и всички неща да бъдат в съответствие с този Логос, хората са като неопитни, когато се сблъскват с такива думи и дела, разграничавайки се всеки от всеки чрез съответствие със своето естество. Но други хора не успяват да забележат това, което правят, докато са будни, точно както те забравят какво са правили по време на съня си.
 
1.Този Логос е съществувал винаги, но малко съвременни умове се оказват способни да го разберат, както преди да научат за него, така и след като учили. Затова макар нещата да са в съответствие с този Логос, хората не винаги приемат неговите знаци и разнообразни дела заради своята индивидуалност. А други хора не забележат това, което правят, докато са будни, точно толкова по време на съня си.
 
Поради тази причина е необходимо да се следва общото2. Но въпреки че Логосът е често срещанежедневен, а повечето хора живеят така и го пренебрегват, сякашкато тего саизопачават ималиспоред своивъзможностите собствениси частниза разбиране.
 
Значението на Логосапонятието Логос също е предмет на тълкуване и дисекция: "дума", "описание", "план", "формула", "мярка", "пропорционалност", "изчисление". Въпреки, че Хераклит "съвсемнарочно избягва съзнателноповтарянето разиграваму няколкос значенияизброяване на Логосанеговите "няма основателна причина да се предполагааспекти, че той я използва в специален технически смисъл, значително по-различно от начина, по който тякакто е билабило използванаприето от обикновените гърци по неговосъвременниците времему.
 
По-късните стоици го разбират като "причинаПървоприпричина, която управлява всичко" ие записал разбралия го [[Иполит]] в- почти хилядолетие след смъртта на Автора. В периода на трети век го определяпроравнява, като християнското Словото на Бога.
 
=== ''Panta rhei'' - "Всичко тече" ===
Πάντα ῥεῖ (PANTA РВМС) "всичко тече" или не е казано и записано от Хераклит или не е оцеляло през годините като негов израз. Този му известен афоризъм е използван зав характеризиранетодиалога на мисълта на Хераклит, идващ от диалогаму нас [[Платон]] Кратилус.
 
Философията на Хераклит за Всемира е обобщенаобобщаваща ви загадъчнитегениално мукратка изказвания:
{{цитат|ποταμοῖσι τοῖσιν αὐτοῖσιν ἐμϐαίνουσιν, ἕτερα καὶ ἕτερα ὕδατα ἐπιρρεῖ.<br />Potamoisi toisin autoisin embainousin, hetera kai hetera hudata epirrei<br />"Все по-нови води се вливат в тези, които вече са се влели в същите реки."}}
Цитатът от Хераклит се появява в Кратилус на [[Платон]] два пъти, а в 401, D като:
Line 79 ⟶ 83:
и в 402, а
{{цитат|"πάντα χωρεῖ καὶ οὐδὲν μένει" καὶ "δὶς ἐς τὸν αὐτὸν ποταμὸν οὐκ ἂν ἐμβαίης"<br />Panta chōrei kai ouden menei kai dis es ton auton potamon ouk an embaies<br />"Всичко се променя и нищо не остава ... и ... ти не можеш да стъпиш два пъти в един и същ поток"}}
Твърденията за потокаЕнергийния поток са съчетани в много фрагменти с енигматично изображение на рекатанеговата безкрайна река: [38]
{{цитат|И двамата стъпваме и не стъпвамстъпваме в едниедна и същатасъща рекитерека. Ние сме и не сме - едновременно.|}}
 
=== ''Hodos аnо Kato'' " По пътя нагоре и надолу " ===
Структурата на Аnо Kato е по-точно преведена като : " Пътят нагоре- и надолу ". Те траятсе случват едновременно и мигновено, икато довеждат до резултат на "скрита хармония" . Един от начините е поредица от трансформации. Трансформацията е заместител на един елемент от друг:
{{цитат|Краят на пожара е началото на въздуха и краят на въздуха е началото на водата.|}}
Тази фразеология допълнително изяснява, че: Всички неща са обменв на огън и огънят е обменвзаимообмен на всички неща, точно като стоки за злато и злато за стокистихиите.
 
Хераклит счита и е записал огънят и неговата светлина за фундаментален елемент. Той вярвал, че той е причина за съществуването другите елементи и това е начина и причината за всички останали негови проявления.
Хераклит счита огъня за най-фундаментални елемент. Той вярвал, че огънят е причина за съществуването другите елементи и по този начин и за всички неща. Той разглежда душата като смес от огън и вода: огънят е най-благородната част на душата, а водата -позорната. Следователно душата трябва да се стреми към огъня и по-малко към водата: ''"сухата" душа е най-добра''. Според Хераклит светските удоволствия направили душата "влажна", и той смята усвояването на нечии светски желания за благороден стремеж, който пречиства огъня на душата. [[Норман Мелчерт]] тълкува Хераклит като използва метафорично "огъня" вместо Логоса като произход на всички неща.
 
Разглежда душата като енергия от огън и вода, като светликът е най-благородната част от нея, а водата - остатък. Следователно духом е нужно усилие към светлината и по-малко към водата. Според Хераклит светските удоволствия правят хората "пияни от вода", и посочва лишаването от нечии светски желания за благороден стремеж, който пречиства огъня и душата.
=== "Следвай обичайното" ===
Хората трябва да " следват обичайното и да нямат изградена "своя собствена преценка " . Той прави разлика между човешките закони и божествените закони.
 
[[Норман Мелчерт]] тълкува Хераклит като използва "огън" вместо Логос за произход на всички неща.
Той премахва човешкото чувство за справедливост от концепцията си за Бога т.е. човечеството не е образ на Бога.
 
=== "СледвайЗащо следваш обичайното?" ===
" За Бога всички неща са честни, добри и прости, но хората правят някои неща погрешно и някои право".
Нужно ли е хората да са без "готова, изградена нагласа"? '''Именно той прави разликата между човешките и божествените закони.'''
 
Той премахваПремахва човешкото чувство за справедливост от концепцията си за Бога т.е. човечеството изобщо не е образ на Бога.
Обичаят на Бога е мъдростта, а този на човека- не и все пак както хората така и Бог е неопитен: " човешките опити са детски играчки" и " царската власт е на детето ".
 
Мъдрост е когато умът и добротата са едно" идеята, чрез която всички неща се насочват към всички неща ", Ум без доброта е хитрост.
Мъдростта е " да се знае мисълта, чрез която всички неща са насочи към всички неща " , което не трябва да означава, че хората са или могат да бъдат мъдри. Само Зевс е мъдър. До известна степен Хераклит изглежда да е в позиция да призовава хората да следват Божия план, без много да е наясно какво може да значи това.
 
{{сродни проекти начало}}