Черепово: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Addbot (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q4512949
Ред 14:
 
== География ==
Черепово е разположено в малка падина на западните склонове на [[Сакар]] планина. Селото лежи на пътя [[Харманли]]-[[Тополовград]], който свързва [[Област Кърджали|Кърджалийски]]Пловдивска и [[Област Хасково|Хасковски области]] с Черноморието и [[Бургас]]. Основният поминък на населението е [[тютюнопроизводство]]тоземеделието и животновъдството -зърнопроизводство , зеленчукопроизводство , лозарство и все по малко тютюнопроизводство . Ж[[животновъдство|ивотновъдство]]то - предимно овцевъдство.
 
Селото е в пределите на България от 1885 г., и до 1906 г. е носело името Гюдюлери. Смята се, че иметоИмето е превод от турски, и трябва да означава „място, където има много че(и)репи”чирепи”, т.е. парчета от керамични съдове.От там селото е именувано неправилно на Черепово , вместо по по-правилната форма '''"Чирепово"'''
 
== История ==
Селото е в пределите на България от 1885 г., и до 1906 г. е носело името Гюдюлери. Смята се, че името е превод от турски, и трябва да означава „място, където има много че(и)репи”, т.е. парчета от съдове.
 
'''Праисторически паметници , Античност и Средновековие'''
Според преданието селото било разположено на "Голямото гробе" в местността "Сованлъка". Старото име на селото било Карач. През кърджалийския период [[Индже войвода|Индже]] нападнал селото и изклал всички скрили се в църквата хора, след което я запалил заедно с цялото село. Спасили се само хората, които са били по къра и на кошарите. След погрома и унищожението на селото останалите живи се приютили във вековна гора, намираща се на мястото на днешното село. Там изградили ново село. Името Черепово произхожда от множеството намерени човешки черепи, открити след много години при подновената обработка на земите, принадлежали на унищоженото от Индже село.
 
В землището на селото има следи от активен живот от хилядолетия. Съществуват множество мегалитни паметници, повечето от които долмени, могилни гробници, кромлехи, останали от времето на траките. През 1903 г. полският пазач Ст. Табака показва на учените над 28 долмена и кромлехи — в м. Чаушев кладенец, Нейчова кория и др. Някои от тях били и в самото село — близо до двора на Кр. Братанов и в двора на Н. Тъпчигръков. Днес са се запазили около 18 долмена — в м. БелекетБерекет баир, в м. Голям баир и един кромлех в м. Моллова кория. Над високите скали при Каракольовата дупка се издига и Калето, която представлява тракийска крепост от предримската епоха. Намерени са и доказателства, че живот в землището на Черепово е имало и по времето на Римската и Византийска империя, както и през българското средновековие.
 
В м.Голям баир , в съседство с долмена се забелязват следите на селище от Ранно желязната епоха .На други места в селото се откриват останки на селища и останки от по късните епохи , почти без прекъсване до наши дни.
 
Може със сигурност да се каже , че животът на територията на с.Черепово не е прекъсвал от тъмните времена на неолита насам, та до наши дни . В тежки времена са се сменяли селищата , от една местност в друга , но поне една малка част от жителите на тези селища и техните потомци - не са напускали родните си места за дълго.
 
=== Османско време ===
 
'''<u>Старо Черепово</u>'''
 
Според местни хора и изследванията на местния краевед от втората половина на 20-ти век даскал Грозьо Шопов , археолози и други изследвачи на селото :
 
Първите предания са за жителите на неголямото с.Карач , които преди около 300-350 г. , при една лоша реколта ,отказали да платят годишния данък на селото на османските власти и убили изпратения турски данъчен агент .Уплашени от ответните мерки на турците се укрили в недалечна местност защитени от гъстите и дъбови гори. . Минали години ,успокоили се времената , дъбовата гора постепенно изчезнала за да отвори място за дворове , градини и мери.Така именно на това "ново"място възниква днешното с. Черепово.
 
Незначителните останки на изчезналото с.Карач се намират в днешната м."Софтови чаири",на два километра югозападно от Черепово.
== Древни паметници ==
В землището на селото има следи от активен живот от хилядолетия. Съществуват множество мегалитни паметници, повечето от които долмени, могилни гробници, кромлехи. През 1903 г. полският пазач Ст. Табака показва на учените над 28 долмена и кромлехи — в м. Чаушев кладенец, Нейчова кория и др. Някои от тях били и в самото село — близо до двора на Кр. Братанов и в двора на Н. Тъпчигръков. Днес са се запазили около 18 долмена — в м. Белекет баир, в м. Голям баир и един кромлех в м. Моллова кория. Над високите скали при Каракольовата дупка се издига и Калето, която представлява тракийска крепост от предримската епоха. Намерени са и доказателства, че живот в землището на Черепово е имало и по времето на Римската и Византийска империя, както и през българското средновековие.
 
През турската епоха селото обитавали както българи, така и турци. Турците живеели в горния край на селото, в Читашката махала и юртлуците, около разрушената турска джамия, чиито развалини още личат.
В землището на селото са известни четири гробища, някои от които очевидно са свързани с по-старо християнско селище в м. Юрти дере, където през 1903 г. Ст. Стратиев открива останки от стара църква, вероятно разрушена при нашествието на турците.
 
През турската епоха селото обитавали както българи, така и турци. Турците живеели в горния край на селото, в Читашката махала и юртлуците, около разрушената турска джамия, чиито развалини още личат. В това време селотоСелото било нападано три пъти от кърджалиите, като особено жестоко било третото, при Карлъшката река, което било отблъснато от общите усилия на българи и турци. С това време е свързана и легендата за хайдутина [[Кара Кольо]], който кръстосвал горите и [[Сакар]]. Тук, край Черепово, той имал скривалище, наричано и днес Каракольовата дупка, където останал да се крие, защото заболял, и бил наглеждан от череповци.
== Османско време ==
През турската епоха селото обитавали както българи, така и турци. Турците живеели в горния край на селото, в Читашката махала и юртлуците, около разрушената турска джамия, чиито развалини още личат. В това време селото било нападано три пъти от кърджалиите, като особено жестоко било третото, при Карлъшката река, което било отблъснато от общите усилия на българи и турци. С това време е свързана и легендата за хайдутина [[Кара Кольо]], който кръстосвал горите и [[Сакар]]. Тук, край Черепово, той имал скривалище, наричано и днес Каракольовата дупка, където останал да се крие, защото заболял, и бил наглеждан от череповци.
 
== Църквата ==
Line 36 ⟶ 49:
 
== Празници ==
Като остатък от вековната гора в селото все още има огромни дъбове. Най-известни са "Гурльовите дъбици", намиращи се в югоизточния край на селото, до двора на фамилията Албаневи. Под тези дъбове навремето се провеждали празници и ритуали. На [[Гергьовден]] всеки приготвял закланото агне, след което всички излизали на височината "ГергьофГергьов черква", разположена южно над селото. Там свещеникът четял молитва, след което всички сядали на гощавка. Всеки род седял отделно, като на точно определни места за всеки род имало наслагани камъни като седалки.
 
Под сем. Маджарови днес се намира "Хорището" /старият център на селото/. На него се отбелязват празниците, свързани с приготвяне и ядене на курбан и играене на народни танци - право хоро, ситната /сиромашко/, бавната /чорбаджийско/, посеница /ръченица/.
 
== Родове ==
От Черепово са произлезли много хайдути, потомци на стари родове. Знае се, че Маджарови, Базъкови, Бозалъкови, Вълеви и Станеви са родове от напуснатото село Карач, създали Черепово. Младите череповци не прекланяли лесно глава и много често турците били наказвани. Според преданията кърджалийският главатар Кара Фейзи бил убит от Марко КулаксъзовКолаксъзов, от Черепово. Много известен бил Недьо Капелата или бозаджи Недьо, който живеел в Одрин. Той бил неоспорим авторитет за турците и често ставал гарант на провинили се българи. По негово настояване през 1845 г. била построена Хаджиевата чешма, която стои и днес, с парите на хаджи Иван от Одрин, като "себа", благодеяние за жителите на Черепово.
 
Не по-малко известни родове били Шопови (защото са от „шоплука”, родом от [[Копривщица]]) и Попови (от [[Щип]], [[Македония]]). Разположено близо до тогавашната българо-турска граница, в Черепово винаги е имало отворени врати за четниците на [[Михал Сидеров]] и бежанците.