Пьотър Кропоткин: Разлика между версии

| починал-място=[[Дмитров]], [[Русия]]

}}

 

Кропоткин е роден на [[9 декември|27 ноември (9 декември)]] [[1842]] г. в [[Москва]]. Произхожда от княжески род. Баща му, княз Алексей Петрович Кропоткин, е крупен земевладелец, притежаващ близо 1200 работници ([[крепостен селянин|крепостни селяни]]) в три различни губернии. Майка му, Екатерина Николаевна Сулима, е дъщеря на генерал от руската армия.

 

Пьотър учи у дома, след което в гимназия в [[Москва]], и е сред първите випускници на Пажеския корпус (1862). Отказва се от придворна кариера и по собствена воля е изпратен на военна служба в [[Сибир]]. Там се запознава с революционната теория на [[Александър Херцен]] и с друга социалистическа литература.

 

В периода от 1863 до 1866 Кропоткин осъществява няколко експедиции в Източен [[Сибир]] и [[Далечен Изток|Далечния Изток]] на [[Русия]], публикувайки резултатите в научни трудове, които по-късно му носят световна известност като учен. Извършва физико-географски и геоложки изследвания на реките [[Амур]], [[Сунгари]] и [[Усури]] и [[Саян|Саянските планини]] и планината [[Голям Хинган]].

 

През 1864 изследва северната част на [[Голям Хинган]] (2034 м), на 51º с.ш., в хребета [[Илхури-Алин]] (1290 м) открива група изгаснали вулкани, а в края на лятото изследва река [[Сунгари]] ( десен приток на [[Амур]]) от устието ѝ до [[Гирин]] (около 1100 км).

 

През 1865 пътешества в [[Източен Саян]], като изследва цялото течение на река [[Иркут]] (488 км, ляв приток на [[Ангара]]), в т.ч. Тункинската котловина и горното течение на река [[Ока (река, басейна на Ангара)|Ока]] (ляв приток на [[Ангара]]), където открива признаци от неотдавнашен вулканизъм – значителни [[Лавов поток|потоци от лава]] и малки [[кратер]]и.

 

През 1866 възглавява голяма експедиция, организирана от Сибирския отдел на Руското географско дружество със средства на златотърсачи, за търсене на път между Ленските златодобивни рудници и град [[Чита]].

 

През май 1866 експедицията потегля от [[Иркутск]], достига до река [[Лена]] и се спуска по нея на 50 км надолу от устието на десния ѝ приток [[Витим]]. От там завива на юг и навлиза в [[Патомско плато|Патомското плато]] (1771 м), пресича го до горното течение на река [[Жуя]] (337 км, от басейна на [[Ольокма]]), където се намират Ленските златодобивни рудници и продължава на юг. В района на рудниците Кропоткин открива ледникови наноси, което му дава основание да докаже, че в миналото Сибир е бил обхванат от мощна ледникова покривка. Експедицията пресича хребета [[Кропоткин (хребет)|Кропоткин]] (открит от него, 1647 м, вододел между [[Жуя]] и [[Витим]]) и хребетите Делюн-Урански (2287 м) и Северо-Муйски (2561 м), между 55º 30` и 57º с.ш. и достига до река [[Муя]] (288 км, ляв приток на [[Витим]]). Продължава на юг и завършва откриването на Южно-Муйския хребет, пресича [[Витимско плато|Витимското плато]] (1200-1600 м) и [[Яблонови планини|Яблоновите планини]] (1680 м) и и по река [[Чита (река)|Чита]] се спуска до град [[Чита]]. Покрай левия бряг на реката открива североизточните части на [[Черски хребет|Черския хребет]].

 

През [[1867]] г. Кропоткин напуска армията и започва да следва във физико-математическия факултет на [[Санктпетербургски университет|Петербургския университет]]. През [[1870]] г. е избран за секретар на Руското географско дружество.

 

През 1871 изследва ледниковите наноси в [[Швеция]] и [[Финландия]]. Теоретично доказва наличието на архипелага [[Земя на Франц Йосиф]].

 

През [[1872]] г. заминава за [[Швейцария]], където се запознава с деятелите на [[Първи Интернационал|Първия Интернационал]]. След завръщането си в Русия се отдава на писателска дейност, публикувайки своите възгледи и формулирайки в тях своята [[анархизъм|анархическа]] програма. За тази му дейност е арестуван през [[1874]] г. и прекарва две години в [[Петропавловска крепост|Петропавловската крепост]] като затворник. Успява да избяга по време на превозването му до затворническата болница и да емигрира.

 

 

През [[1881]] г. [[Швейцария]] изгонва Кропоткин по настояване на руското правителство. Така той се установява във [[Франция]], където през [[1883]] г. е осъден на 5 години затвор за проповядване на анархизъм. През [[1886]] г. Кропоткин е амнистиран и заминава за [[Англия]]. Там той написва голям брой трудове, преведени и издадени в много страни на света, сред които са:

* ''“Великата френска революция. 1789-1793”'',

* ''“Записки на революционера”'',

* ''“Съвременната наука и анархията”'' и др.

 

През юни [[1917]] г., след 40-годишна емиграция, Кропоткин се завръща в Русия. Там отказва предложението на [[Александър Керенски]] да стане министър във Временното правителство. Поради липса на средства се премества да живее в град [[Дмитров]], продължавайки да работи над труда си “Етика”. През периода 1918-1920 г. има няколко срещи с [[Владимир Ленин]], а по-късно многократно му пише и критикува [[Червен терор|червения терор]].

 

 

== Памет ==

* връх Кропоткин ({{coord|71|51|S|6|35|E|}}) на Брега Принцеса Астрид в [[Антарктида]];

* връх Кропоткин ({{coord|78|08|N|17|46|E|}}) на остров [[Западен Шпицберген]] в архипелага [[Шпицберген]];

* леден купол Кропоткин ({{coord|80|43|N|48|20|E|}}) на остров [[Земя Александър (остров)|Земя Александър]] в архипелага [[Земя на Франц Йосиф]];

* ледник Кропоткин ({{coord|78|23|N|101|20|E|}}) в югоизточната част на остров [[Болшевик (остров)|Болшевик]] в архипелага [[Северна земя]];

* ледник Кропоткин ({{coord|75|28|N|61|44|E|}}) на източното крайбрежие на [[Северен остров (Нова земя)|Северния остров]] на [[Нова земя]];

* станция "Кропоткинская" на Московското метро;

* улица "Кропоткин" — 6 улици в различни градове на [[Украйна]];

 

* Кропоткин, П. А. Анархия (сборник). Сост. и предисловие Р. К. Баландина. М., Айрисс-пресс, 2002 (Библиотека истории и культуры).

* Кропоткин, П. Взаимопомощь как фактор эволюции и другие работы (фрагменты). - http://www.krotov.info/libr_min/11_k/ro/potkin_1.htm

* Кропоткин, П. А. Анархия, ее философия, ее идеал. М., Эксмо, 2004.

 

* Cahm, C. Kropotkin and the Rise of Revolutionary Anarchism, 1872-1886, Cambridge, Cambridge University Press, 1989.

* Сухов, Андрей Д. П. А. Кропоткин как философ. М., ИФ РАН, 2007.

* Ермаков, В. Д. Анархизм в истории России. От истоков к современности. Библиографический словарь-справочник. СПб., Соларт, 2007.

 

* Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики. http://www.gpavet.narod.ru/

* Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001, 226-228; http://www.ozon.ru/context/detail/id/2789255/.

 

{{СОРТКАТ:Кропоткин, Пьотър Алексеевич}}

[[Категория:Руски географи]]

[[Категория:Руски анархисти]]

[[Категория:Изследователи на Азия]]

[[Категория:Личности (Московска област)]]