Уикипедия

Семьон Будьони: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Добавяне на Категория:Будьонновск, ползвайки HotCat
Редакция без резюме
Ред 19:
}}
 
'''Семьон Миха̀йлович Будьони''' ({{lang-ru|Семён Миха̀йлович Будённый}}) е сталинскилегендарен съветски военачалник, командир на 1-ва конна армия, едингерой от революцията, сред първите маршали на [[Съветския съюз]]., 3 пъти [[герой на СССР]].
 
== Биография ==
Роден е на [[25 април]] [[1883]] г. в бедно селско семейство на територията на днешна [[Ростовска област]]. Член е на [[ВКП(б)]] от [[1919]] г. През [[1903]] г. е призован в армията. Отбива военната си служба в Приморския драгуновски полк, където остава да служи на свръхсрочна служба. Участва в [[Руско-японска война|Руско-японската война]] [[1904]]-[[1905]] г. в състава на Донската дивизия.
 
През 1903 г. е призован в армията. Отбива военната си служба в Приморския драгуновски полк, където остава да служи на свръхсрочна служба. Участва в [[Руско-японска война|Руско-японската война]] 1904-1905 г. в състава на Донската дивизия.
През [[1907]] г. - като най-добър кавалерист на полка, е изпратен в [[Петербург]] във висшата кавалерийска школа за подофицери, която завършва през [[1908]] г. Продължава да служи до 1914 г. в Приморския драгунски полк. Участва в [[Първата световна война]] като унтерофицер в 18-ти северен драгунски полк на Германския, Австрийския и Кавказки фронт. Награден 4 пъти с Георгиевски кръст за храброст и с 4 медала.▼
 
▲През [[1907]] г. - като най-добър кавалерист на полка, е изпратен в [[Петербург]] във висшата кавалерийска школа за подофицери, която завършва през [[1908]] г. Продължава да служи до 1914 г. в Приморския драгунски полк. Участва в [[Първата световна война]] като унтерофицер в 18-ти северен драгунски полк на Германския, Австрийския и Кавказки фронт. Награден 4 пъти с Георгиевски кръст за храброст и с 4 медала.
През лятото на [[1917]] г. пристига в [[Минск]] заедно с Кавказката дивизия. Там е избран за председател на полковия комитет и заместник-председател на дивизионния комитет. През август участва в разоръжаването на [[ешелон]]ите на Корниловските войски в гр. [[Орша]]. След [[Октомврийската революция]] се завръща в родното си място - на [[Дон (река)|Дон]], станция Платовска (днес Будьоновска), където е избран за член на изпълнителния комитет на Селския окръжен съвет и е назначен за завеждащ земеделския отдел.▼
 
▲През лятото на [[1917]] г. пристига в [[Минск]] заедно с Кавказката дивизия. Там е избран за председател на полковия комитет и заместник-председател на дивизионния комитет. През август участва в разоръжаването на [[ешелон]]ите на Корниловските войски в гр. [[Орша]]. След [[Октомврийската революция]] се завръща в родното си място - на [[Дон (река)|Дон]], станция Платовска (днес Будьоновска), където е избран за член на изпълнителния комитет на Селския окръжен съвет и е назначен за завеждащ земеделския отдел.
През февруари [[1918]] г. Будьони създава революционен конен отряд, действащ против белогвардейците на Дон. Отрядът прераства в [[полк]], [[бригада]], а след това в кавалерийска дивизия, действаща успешно през [[1918]]-[[1919]] г.▼
 
▲През февруари [[1918]] г. Будьони създава революционен конен отряд, действащ против белогвардейците на Дон. Отрядът прераства в [[полк]], [[бригада]], а след това в кавалерийска дивизия, действаща успешно през [[1918]]-[[1919]] г.
През [[1919]] г. в младата Червена армия е създадено първото крупно кавалерийско съединение - Конен корпус под командването на Будьони, играещ главна роля в разгрома на Кавказката армия на генерал [[Пьотър Николаевич Врангел]]. Във Воронежко-Касторненската операция с.г. заедно с 8-ма армия разбива Казашката армия на генералите [[Константин Мамонтов]] и [[Андрей Шкуро]]. Победата на Конния корпус над войските на генерал [[Антон Деникин|Антон Иванович Деникин]] при [[Воронеж]] ускорява разгрома на войските при Дон.▼
 
▲През [[1919]] г. в младата Червена армия е създадено първото крупно кавалерийско съединение - Конен корпус под командването на Будьони, играещ главна роля в разгрома на Кавказката армия на генерал [[Пьотър Николаевич Врангел]]. Във [[Воронежко-Касторненската операция]] с.г. заедно с 8-ма армия разбива Казашката армия на генералите [[Константин Мамонтов]] и [[Андрей Шкуро]]. Победата на Конния корпус над войските на генерал [[Антон Деникин|Антон Иванович Деникин]] при [[Воронеж]] ускорява разгрома на войските при Дон.
На [[19 ноември]] 1919 г. командването на Южния фронт, на основание решението на Висшия военен съвет на републиката, решава да преименува Конния корпус в Първа конна армия с командир Будьони, която той ръководи до [[1923]] г. 1-ва конна армия играе важна роля в Гражданската война в Северна [[Таврия]] и [[Крим]]. Претърпява и поражение от генерал [[Юзеф Пилсудски]] в Съветско-полската война.▼
 
▲На [[19 ноември]] 1919 г. командването на Южния фронт, на основание решението на Висшия военен съвет на републиката, решава да преименува Конния корпус в Първа конна армия, с командир Будьони, която той ръководи до [[1923]] г. 1-ва конна армия играе важна роля в Гражданската война в Северна [[Таврия]] и [[Крим]]. Претърпява и поражение от генерал [[Юзеф Пилсудски]] в Съветско-полската война.
[[Image:Vasilevsky Budenny.jpg|thumb|ляво|330п|Маршал Будьони разговаря с началник-щаба на армията маршал [[Александър Василевски]]]]▼
От [[1921]] до [[1923]] г. Будьони е и заместник-командващ Севернокавказкия военен окръг. Помага много в организирането и построяването на много [[кон]]езаводи.▼
 
▲От [[1921]] до [[1923]] г. Будьони е и заместник-командващ Севернокавказкия военен окръг. Помага много в организирането и построяването на много [[кон]]езаводи.
След 1923 г. е назначен за помощник на Главния комисар на Червената армия по кавалерията и е член на Революционния военен съвет на СССР и главен инспектор на кавалерията. През 1932 г. завършва Военната академия „М. В. Фрунзе“ в [[Москва]].▼
 
▲След 1923 г. е назначен за помощник на Главния комисар-главнокомандващ на Червената армия по кавалерията и е член на Революционния военен съвет на СССР и главен инспектор на кавалерията. През 1932 г. завършва Военната академия „М. В. Фрунзе“ в [[Москва]].
На [[22 септември]] [[1935]] г. са въведени нови военни звания. През ноември [[1935]] г. ЦИК и Съветския народен комитет на [[СССР]] дава новото най-висше офицерско звание „маршал на Съветския съюз“ на 5 изтъкнати пълководци. В това число е и Семьон Будьони.▼
 
▲На [[22 септември]] [[1935]] г. в СССР са въведени нови военни звания. През ноември [[1935]] г. ЦИКСъветът и Съветскияна народеннародните комитеткомисари на [[СССР]] давадават новото най-висше офицерско звание „маршал на Съветския съюз“ на 5 изтъкнати пълководци. В това число е и Семьон Будьони.
=== Втора световна война ===
Командва Московския военен окръг и е член на Главния военен комитет на СССР. От ноември [[1940]] г. е заместник-ръководител на Главния комитет по отбраната. По време на [[Втората световна война]] е член на Върховното главно командване и участва в отбраната на [[Москва]].
 
В предвоенните години командва Московския военен окръг и е член на Главния военен съвет на СССР. От 1939 година е заместник на народния комисар на отбраната и негов първи заместник от август 1940 г.
Командващ е Групата армии в резерв през юни [[1941]] г., след това е командващ Севернокавказкия фронт до август [[1942]] г.
 
По време на Втората световна война е член на Върховното главно командване и участва в отбраната на [[Москва]]. Командващ е на групата армии в резерв (юни 1941), след това е командващ на Северно-Кавказкия фронт до август 1942] година.
В сложните условия на оперативно-тактическата обстановка през [[1941]]-[[1942]] година , Будьони за съжаление не проявява достатъчно качества за командващ войските в рязко променящата се обстановка на [[Втората световна война]].
 
От януари [[1943]] г. е командващ [[кавалерия]]та на Съветската армия, а от [[1947]] до [[1953]] г. е заместник-министър на селското стопанство по коневъдството. От 1953 до [[1954]] г. е главен инспектор на кавалерията, а от 1954 г. е член на групата генерални инспектори на Министерството на отбраната на СССР.
 
С укази на Президиума на Върховния съвет на СССР (от [[1 февруари]] [[01.02.1958]], [[24 април]] [[.04.1963]] и [[22 февруари]] [[.02.1968]] г.) е удостоен със званието [[герой на Съветския съюз]]. Член на [[ЦК на КПСС]] от [[1939]] до [[1952]] г. [[Депутат]] във Върховния съвет на СССР.
 
Умира на 91 -годишна възраст на [[26 октомври]] [[1973]] г.
 
Погребан е в Москва в Некропола на [[Московски кремъл|Кремълската]] стена на [[Червения площад]]. На гроба му е издигнат паметник. Бронзов бюст и паметник са поставени и в гр. [[Ростов на Дон]]. В негова чест гр. Прикумск, [[Ставрополски край]] е наименуван [[Будьонновск]].
▲[[ImageФайл:Vasilevsky Budenny.jpg|thumbмини|ляво|330п250п|Маршал Будьони разговаря с началник-щаба на армията маршал [[Александър Василевски]]]]
 
== Награди ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Семьон_Будьони“.