Роман III Аргир: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 34:
 
===Вътрешна политика===
Роман III Аргир се стреми към компромис между всички съсловия и търси, най-вече, одобрение и подкрепа от страна на малоазийската военно-земевладелска провинциална аристокрация, чиято опозиция би могла да бъде фатална за императора. Сам член на тази аристокрация, Роман III отхвърля ограничаването на техните привилегии, предприети от предшествениците му, и намалява данъците им. При липсата на силен и авторитетен владетел, като Василий II, висшите прослойки отново развихрят своите претенции. За да избегне конфликт с тях, слабохарактерният Роман Аргир премахва една след друга всички законови пречки пред амбициите им, пренебрегвайки нуждите на обикновените поданици.
 
Отменен е закона ''„алеленгион“'', въведен от Василий II, който задължавал едрите собственици да плащат дължимият данък от изоставените земи, вместо парите да се изискват от селската община. По-рано тази далновидна мярка не само предпазвала от обедняване дребните селски собственици, но и гарантирала редовни данъчни постъпления за държавата, а освен това отнемала от финансовата мощ на богатите, с което се възпрепятствало прекомерното им засилване за сметка на масата от населението и централната власт.
 
Проаристократичната политика при Роман III, и повечето от следващите императори, води до нарушаване на социалното равновесие. Задействат се процеси, които подкопават военно-икономическата опора на империята – а именно, селските дребни собственици, осигуряващи масата от държавния данъчен приход и, заедно с това, съставляващи основната част от армията (т.нар. [[акрити]] - военизираното селско население, т.е. полу-професионални наборници, или [[акрити]]). Така, в течение на няколко десетилетия, постепенното разоряване и закрепостяване на селяните лишава империята от вътрешния потенциал, с който разполага по време на Македонската династия.
 
За да спечели симпатиите на Църквата, Роман Аргир похарчва големи суми по строене на нови сгради и в дарение на манастири, премахва забраната за разширяване на манастирските имоти. Започва гонение на [[павликяни]]те и [[Монофизитство|монофизитите]] пазещи границата в Сирия, които заради това преминават на страната на арабите. В старанието си да облекчи облагането с данъци разстройва финансите на страната. Напразно опитвайки се да намали финансовия дефицит, Роман ограничава разходите на съпругата си, което само увеличава напрежението в императорското семейство.