Мощи: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Drzewianin (беседа | приноси) без източници |
Добавяне на източници |
||
Ред 1:
'''Мощите''' (на [[латински|лат]]. ''reliquiae'', останки) са [[тяло]]то или нетленна частица от тялото на [[човек]], обявен за [[светец]] от [[църква (институция)|християнската църква]]. Църквата благоговейно почита тези останки на като изпълнени с благодат светини. В християнската теология се смята, че в мощите на светците почива сам Бог и те имат дар да творят чудеса. <ref>[http://www.pravoslavieto.com/rechnik/index.htm#м Православен речник на Българския православен портал "Православието"]</ref><ref>[http://www.bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=235 Св. Юстин Попович, ''Светите мощи'', "Духовна култура", кн. 9/2005 г.]</ref>
== Вярвания и обичаи ==
Още в [[ранно християнство|ранното християнство]] съществуват вярвания, че светите мощи помагат на вярващите в беда и болести. Мощите стават обект на почитание и [[църква (сграда)|църкви]]те, където се намират, стават особени места за поклонение. Прочути са например градовете [[Бари]] и [[Кьолн]] с мощите на [[Свети Николай]] и на [[Тримата влъхви]]. Съхраняват се най-често в [[реликварий]] – специален съд или кутия.
Под „нетленни мощи“ се разбира малко или повече добре запазено тяло на светец. В [[житие|житията]] на някои светци са описани много такива случаи, но намирането на нетленни мощи при откриването на гроба на свят християнин не е задължително условие за [[канонизация]].<ref>[http://www.pravmladeji.org/node/1239 Александра Карамихалева, ''За нетлението и чудотворството на светите мощи'', "Православна младеж"]</ref>
Каноничната православна практика повелява при освещаването на нов или възстановяването на стар храм той да получи мощи от светец. В
Често пренасянето на мощи се чества като църковен празник. На [[9 май]] църквата чества пренасянето мощите на св. Николай от турския гр. [[Мира]] (днес гр. [[Демре]] до курорта [[Анталия]]) в южноиталианския гр. [[Бари]]. На този ден през [[1087]] г. мощите на светеца са посрещнати тържествено и стават цел на поклонници. В църквата Св. Николай в града те се почитат до днес като чудотворни.
Line 57 ⟶ 56:
Особен интерес представлява уникалната гробница в месността Кирека край град [[Каспичан]], част от историко археологическият резерват [[Мадара]]. Тя представлява издялано в скалата помещение с приблизителни размери 4 на 4 м. В стена е съхранен монолитен [[саркофаг]], издялан в самата скала. За това, че в него са съхранявани мощи на светец, свидетелствува улеят за изтичане на сакрални течности, както и изтритият праг на незапазената до днес монолитна врата. Отляво на входа отвън е издялан филигранен кръст с флорални елементи. Някои археелози предполагат, че е възможно там да се покоили мощите на свети цар [[Борис Михаил]]. В близост до гробницата е разкрит, но недокрай проучен, представителен манастир, от който има пряка видимост към Плиска. Други археолози допускат, че е възможно там да е бил погребан духовният вожд на [[готи]]те свети епископ Улфила-Вулфила, създател на готската писменост и преводач на Библията на този език. Съседният манастир е един от малкото раннохристиянски.
== Източници ==
[[Категория:Християнство]]
| |||