Разлика между версии на „Мощи“

491 bytes added ,  преди 5 години
 
== Свети мощи в България ==
* В [[Преслав]] са намерени керамични плочки, които доказват, че в един от храмовете са се намирали частици от мощите на Света [[Марина Антиохийска]]. <ref>[http://www.ceeol.com/aspx/issuedetails.aspx?issueid=9028a917-304e-4e3f-8946-24d01c9f493f&articleId=a572c312-da7c-49b5-a45b-5c5657c50897 Мая Петрова, ''Бележки върху преславските керамични „етикети“ към мощи на светци (Св. Мария/св. Марина Антиохийска)'', сп. "Старобългарска литература", бр. 35-36, 2006 г.]</ref>
 
* При разкопки на църквата „Св. София“ в София е намерен сребърен реликварий.
 
* Нетленните мощи на [[Света Параскева Българска]] (Петка Епиватска), живяла в [[10 век|X]]-[[11 век|XI век]], от [[1238]] г. до падането под [[турско робство]], почивали в църквата „[[Света Петка Търновска|Св. Петка Търновска]]“ във [[Велико Търново]]. При светите мощи, извадени от гроба, станали много изцеления и били положени по тържествен начин в съборния храм „[[Свети Апостоли|Св. Апостоли]]“ в [[Цариград]]. След вековни странствания ([[Видин]], [[Белград]], Цариград) мощите за последно са положени през [[1641]] г. в катедралата „Сретение Господне“ в гр. [[Яш]] (Северна Румъния), където до ден днешен се стичат поклонници на българската светица. <ref>[http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=54154&edition_id=927&format=html ''Цар Иван Асен поискал мощите на света Петка Българска вместо злато'', в. "Атака", 15 октомври 2008 г.]</ref>
 
* През [[2008]] г., по молба на пловдивския митрополит Николай, [[Македонска православна църква|Македонската православна църква]] разрешава част от мощите на [[Свети Климент Охридски]] да бъдат предадени на България. Мощите на светеца се намират в църквата [[Свети Климент и Пантелеймон|Св.Св. Климент и Панталеймон]] на [[хълм]]а Плаощник над [[Охрид]], а главата на Свети Климент е в манастира „[[Берски манастир|Свети Йоан Предтеча]]“ край гр. Верия /Кара Ферия, Бер /, [[Северна Гърция]].
В представителната църква във [[Велики Преслав]], построена лично от ичиргу боила Мостич, който е бил погребан по-късно в нея, са открити керамични плочки с надписи. Те са публикувани преди повече от половин век от проф. Станчо Ваклинов. Плочките свидетелствуват, че в специална ниша в храма са били отдавани почести на мощи (или на части от тях) на високопочитани в православния свят светци – сред тях е света [[Мария Египетска]].
 
Около най-голямата базилика във Велики Преслав, вероятно посветена на Божията Майка, разкрита в последните няколко години от проф. Маргарита Ваклинова, са открити няколко долепени до кораба външни параклиси или мартирии-мавзолеи. Кой обаче е бил погребан там, все още няма писмени данни.
 
Доцент Павел Георгиев от Шумен има солидно изследване за открития преди повече от 40 г. мартирий в Голямата архиепископска базилика в първопрестолна [[Плиска]]. Според изследователи е възможно в него да се били съхранени мощите на първия български светец [[Боян Енравота]].
1096

редакции