Стефан Попов (актьор, 1846): Разлика между версии

| портрет = BASA-75K-1-5-7-Stefan Popov.JPG

| размер на портрета = 250px

| обяснение = Портретна снимка на Стефан Попов. Източник: ДА „Архиви“

'''Стефан Петков Попов''' е български драматичен [[актьор]] и [[режисьор]].<ref name="ебт">{{Ебт|367}}</ref> Брат е на драматичния актьор и режисьор [[Антон Попов (актьор)|Антон Попов]].<ref name="геб">{{геб|9|3520}}</ref>

Роден е през [[1846]] г. в [[Казанлък]]. Първоначално учи в Казанлък, а след това в Католическата гимназия в [[Одрин]], където баща му е преподавател. Получава стипендия и заминава за [[Рим]], където изучава [[богословие]]. Там пребивава 10 години, проявява интерес към [[театър]]а и [[живопис]]та. В [[1875]]-[[1878]] г. е служител в компанията „[[Източни железници]]“ в [[Истанбул]]. След [[Освобождението]] се установява в [[Пловдив]], където се занимава с търговия, а след това е съдебен чиновник. През [[1882]]-[[1883]] г. е редактор във вестник „[[Кукуригу (вестник)|Кукуригу]]“. От [[Дирекция на народното просвещение|Дирекцията на народното просвещение]] му е възложено да организира трупата на първия български субсидиран професионален театър в Пловдив. Взима участие в [[Сръбско-българската война]] от [[1885]] г. като локомотивен [[машинист]]. В периода [[1886]]-[[1892]] г. живее със семейството си в Истанбул и [[Егио]], [[Гърция]]. След завръщането си в [[България]] постъпва като актьор в театър „[[Сълза и смях]]“. Напуска театъра около [[1894]] г. Почива на [[27 февруари]] [[1920]] г.<ref name="геб"/><ref name="ебт"/>

Стефан Попов е автор на драматургични произведения и преводач на едноактни комедии.<ref name="геб"/>