Деветоавгустовски преврат: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м по-малко раздели |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
[[Файл:Palace of prince Alexander of Bulgaria (engraving).jpg|мини|400п|Дворецът на княз Александър I Батенберг, където е арестуван (гравюра от неизвестен автор)]]
'''Превратът в България през 1886''' г. е неуспешен опит за детрониране на [[България|българския]] княз [[Александър I Батенберг]] на [[9 август]] ([[21 август]] [[нов стил]]) [[1886]] г., все пак довел в крайна сметка до неговата [[абдикация]] и до тежка политическа криза в страната, продължила повече от година.
== Предпоставки и подготовка
Предпоставка за преврата е прогресивното влошаване на отношенията между Батенберг и руския император [[Александър III (Русия)|Александър III]] след провала на [[режим на пълномощията|режима на пълномощията]] и [[Съединение на България|Съединението на Княжество България и Източна Румелия]], извършено без съгласието на Петербург. Недоверието към княза намира отражение и в руската политика спрямо Княжеството.<ref>{{Харв|Стателова|1999|loc=36, 59-60, 65, 89}}</ref> Това дава повод за яростни нападки срещу Батенберг от страна на проруските политически групи ([[Прогресивно-либерална партия|цанковисти]] и [[Народна партия (Източна Румелия)|лъжесъединисти]]), които разглеждат покровителството на Русия като ключово условие за осъществяването на [[Санстефански мирен договор|Санстефанска България]]<ref>{{Харв|Радев|1990|loc=716-722, 732-734 (т. 1)}}</ref>. Слуховете, че [[Сърбия]] готви ново нападение, което България – отслабена материално и финансово от [[Сръбско-българска война|войната през 1885 г.]] – няма да може да отрази, убеждава част от българските офицери през лятото на 1886 г. в необходимостта от спешно отстраняване на всички пречки за разбирателство с Русия. Допълнителен мотив за недоволството им дава кадровата политика в армията.<ref name="radev765">{{Харв|Радев|1990|loc=740-742, 753-765 (т. 1)}}</ref>
Line 12 ⟶ 13:
== Детрониране на княза ==
В нощта на [[8 август|8]] срещу 9 август части на Струмския полк и юнкери от Военното училище влизат в София, неутрализират останалите в града части и обкръжават [[Царски дворец (София)|княжеския дворец]]. Александър I е арестуван и принуден да подпише указ, с който се отказва от трона<ref>{{Харв|Радев|1990|loc=768-771 (т. 1}}</ref>. Още същата сутрин е отведен към [[Оряхово]] и оттам с кораб по [[Дунав]] до руското пристанище [[Рени (Украйна)|Рени]]<ref>{{Харв|Радев|1990|loc=157-165 (т. 2}}</ref>.
Организаторите на преврата нямат ясни планове за следващите си стъпки. Те се надяват да съставят правителство, включващо всички политически партии, но се сблъскват с отказа на Каравелов и други водещи политици. Привечер, след консултации с руското външно министерство, е обявен съставът на [[Правителство на България (11)|временно правителство]] от русофили, начело с митрополит [[Климент Търновски]]<ref>{{Харв|Радев|1990|loc=18-22 (т. 2}}</ref>.
| |||