Пърл (език за програмиране): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 100:
* '''Масив''' - използва сиджил <nowiki>'</nowiki>'''@'''<nowiki>'</nowiki>, представлява списък от скалари, означавани (т.е. номерирани) последователно, като масивите в Perl са 0-ла базирани, но това може да бъде променияно, но е силно непрепоръчително. Поредният номер на даден елемент от масива се нарича ''индекс''. Достъпът до отделни елементи от масива използва подобен на езика [[C_(език_за_програмиране) | C]] синтаксис: '''$<'''име_на_масив'''>[<'''индекс>''']'''.
* '''Хеш''' - използва сиджил <nowiki>'</nowiki>'''%'''<nowiki>'</nowiki>, (наричан още хеш-таблица или асоциативен масив) е ''множество'' от подредени двойки скалари. Като двойките помежду си нямат подредба или номерация, т.е. образуват математическо множество. Елементите на една конкретна двойка обаче са подредени, т.е. има първи и втори: Първият се нарича ключ (на англ. ''key''), а вторият стойност (на англ. ''value''). И двата скалара могат да бъдат произволни и няма нужда да са от един и същи тип. Достъпът до отделни стойности от хеша става чрез ключовете. В известен смисъл ключовете при хеша съответстват на индексите при масива. В това отношение хешът може да се разглежда като по-обща форма на масив, при която индексите не са ограничени до числа, а могат да бъдат произволни скалари. Тъй като ключовете се използват за идентификация на стойностите в хеша, те трябва да са уникални, т.е. да няма повторения. За разлика от тях, стойностите могат да се повтарят — на различни ключове могат да съответстват едни и същи стойности.
* '''Файлов манипулатор''' - няма определен сиджил, наричан още файлов дескриптор (от англ. ''file descriptor'' или '' file handle''), този тип променливи предоставя достъп до файл или друго поточно устройство, като например мрежова връзка, тръба (от англ. ''pipe''), и т.н. Файловият дескриптор може да бъде отворен за писане, четене или и за двете.
| |||