Теодор II Ласкарис: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 14:
|място на смъртта = [[Магнезия]]
|погребан =
|предшественик = [[Йоан III Дука Ватаци]]
|потомство =
|наследник =
Ред 21:
|трети брак =
|династия = [[Ватаци]], [[Ласкариди]]
|баща = [[Йоан III Дука Ватаци]]
|майка = [[Ирина Ласкарина]]
|герб =
|общомедия =
}}
'''Теодор II Дука Ласкарис''' (декември [[1221]]/януари [[1222]]–18 август [[1258]]) е император на [[Никейска империя|Никейската империя]] от династията Ласкариди в периода ([[3 ноември]] [[1254]]-[[18 август]] [[1258]]). Син е на император [[Йоан III Дука Ватаци]] и на [[Ирина Ласкарина]].
 
ПолучилПолучава много добро образование и се интересувалинтересува от науки и изкуства, но биле болен от [[епилепсия]]. След като Йоан III Дука Ватаци умира през 1254 г. в Никея, синът му Теодор II е коронован за император. В началото, след възкачването му на престола, се смяталосмята, че няма качествата на баща си, поради което никейските владения в Тракия са нападнати от българският цар [[Михаил II Асен]] през 1255 година. Теодор II обаче поема лично командването на войските и показва неочаквано добри резултати като пълководец. След като българите са победени, Михаил II е убит при заговор на приближените му, а в България започва борба за властта. През това време никейският владетел присъединява повечето български територии в Тракия и Македония и овладява [[Епир]] с крепостта [[Драч]].
 
Във вътрешнополитическо отношение, Теодор II Ласкарис фаворизира средната класа и засяга интересите на знатните родове, с което предизвиква тяхната опозиция. В резултат, някои от аристократите са заточени, включително и бъдещият император [[Михаил VIII Палеолог]], обвинен в конспирация със селджуците от Рум.
 
Теодор II е женен за българската княгиня [[Елена Асенина]], дъщеря на цар [[Иван Асен II]] и [[Анна-Мария Унгарска]]. От брака им се раждат шест деца. Една от дъщерите си [[Ирина Ласкарина Асенина]] омъжва през [[1257]] за цар [[Константин Тих Асен]]. През 1258 г. имератораимператорът умира след влошаване на състоянието му.