Разлика между версии на „Велико Търново“

м
редакция без резюме
м
Хълмовете, върху които е разположен град Велико Търново, имат варовиков състав с прослойка от пясък, глина и сив мергел, натрупани като утайка от [[креда|кредното]] море, което преди милиони години е заливало нашите земи.
 
Климатът е умереноконтинентален – с горещо лято (средна юлска температура 21,8 °C и абсолютен максимум 41,1 °C) и студена зима (средна януарска температура –0,6 °C и абсолютен минимум –28,1 °C). Средногодишната температура е 11,5 °C.
 
Поради географското положение на Велико Търново преобладават западните, северозападните и североизточните ветрове, ориентирани главно по речните долини. Средната скорост на вятъра е около 1,3 m/s.
*'''Столица на България'''
[[Картинка:Medieval Tarnovo map BG.svg|upright|мини|вляво|Средновековният Търновград]]
През 1185 г. братята [[Иван Асен I|Асен]] и [[Теодор-Петър|Петър]] обявяват в [[Свети Димитър Солунски (Велико Търново)|църквата „Св. Димитър“]] края на [[Византийско владичество над българските земи|византийското господство]], което продължило 167 години и провъзгласили Търново за столица на [[Втора българска държава|новото българско царство]]. Средновековният град се разраства бързо и се развива като най-непревземаемата българска крепост през 12-14 век. Превръща се в най-значимия политически, икономически, културен и религиозен център на България. Като столица по време на [[Второ българско царство|Второто българско царство]] (1187&nbsp;&nbsp;1393), той е разположен на 4 хълма – [[Царевец]], [[Трапезица]], [[СветъСветa гора (хълм)|Света гора]] и Девинград. Според съвременници, през [[средновековие]]то Търново е бил ''новият [[Йерусалим]], [[Рим]] и [[Константинопол]], и то взети заедно.''<ref>Gerhard Podskalsky: ''Theologische Literatur des Mittelalters in Bulgarien und Serbien 815-1459'', München, Beck, 2000, S. 74, ISBN 3-406-45024-5</ref>
 
В българската светска и църковна книжнина от XII-XIV в. се срещат различни хвалебствия и названия на града: Царевград Търнов, Великият град Търново, Големият град Търново, Богоспасителният град Търново.
 
Хълмът Царевец е заобиколен от три страни от река [[Янтра]]. По време на Втората българска държава е обитаван от царския двор, [[болярин|болярите]] и патриарха. Опасан е от крепостна стена, построена върху естествени отвесни скали. [[Крепост]]та имала три входа. Главният вход почвал с подвижен мост над пресечената скала и имал три последователни врати, вторият (Малката порта) свързвал [[Царевец]] с [[Квартал Асенов|Асенова махала]], а третият – с [[Френкхисар]]. В средата на [[Царевец]] се издигал [[дворец]]ът, който се състоял от тържествена зала, църквата ''„Св. Петка“'', жилищни и стопански сгради, водохранилища и помещения за стражата. Защитен бил с яки каменни стени и бойни кули.
 
На най-високата част на [[Царевец]] се намирала патриаршеската църква ''„Възнесение Христово“'' с четвъртита [[Камбанария|звънарна]] до нея и резиденция на [[патриарх]]а. Откриването на голям брой основи на жилищни и други сгради по целия терен на хълма както в двореца, така и покрай крепостните стени, дава основание да се направи изводът, че [[Царевец]] не е бил тясно затворена крепост, а истински средновековен град, гъсто застроен с жилищни и други сгради.
 
==== Под османска власт и през Възраждането ====
През 1598 г. избухва голямото [[Първо Търновскотърновско въстание]] и за цар е коронясан [[Шишман III]]. Само след няколко месеца въстанието е потушено, а много от водачите му загиват или намират спасение на север от [[Дунав]]. През 1686 г. градът става център и на [[Второ Търновско въстание|Второто Търновско въстание]], начело с [[Ростислав Стратимирович]], но и това въстание бързо е потушено.
 
==== След Освобождението ====
След Освобождението и подписания [[Берлински договор]] тук се свиква [[Учредително събрание]] на 10 февруари 1879 г. от руския комисар в България княз [[Александър Дондуков-Корсаков]] <ref> Guide de l'ancienne capitale de la Bulgaria, с.50, ''„Въ Търново на 10 февруарий 1879 г. е било открито Учрѣдително народно събрание отъ Императорския руски комисарь князъ Дондуковъ Корсаковъ“''</ref>, на което се приема действалата до 1947 г. [[Търновска конституция]], първото [[Велико народно събрание]], което избира за княз [[Александър Батенберг]], както и редица обикновени народни събрания. При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 г. 28 души от Търново са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912–1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.834.</ref>
 
До освобождението на България от османско владичество градът се е простирал в областите между хълмовете Царевец, Трапезица, Момина крепост и Света гора. След като населението става около 5000 души, постепенно се образуват нови жилищни зони и вилни зони. Това са жилищният квартал от южната страна на хълма Орловец (на запад от града) и вилните зони, образувани около града. След освобождението множество постройки от владетелите са били разрушени. Поради историческата си важност и стратегическото си положение в града е имало силно османско присъствие. На хълма Царевец са разрушени около 30 османски къщи. Започва значителназначително преустройкапреустройство на града. [[1901]] е важна година в историята на старата столица, поради построяването на първата железопътна линия през града. През [[1904]] известненг. известен американски пътешественик от американското списание"National georgaphic"„National georgaphic“ посещава живописния град и публикува пътепис за граданего. Две години по-късно търновец закупува първиятпървия автомобил с марка"Форд" „Форд“. През 20-те години започва електрифицирането на Търново. В града съществуват няколко градсиградски пазара. Оформят се кварталите Варуша-север и Варуша-юг. Построени са няколко микроелектроцентрали за производство на електроенергия. Край Търново са съществували три градски порти,който които са били главните входове към старата столица.. Възраждането на българския дух и новото лице на града са основните приоритети на хората след освобождението. Възстановяват се редица общински сгради и православни храмове. В квартал Света„Света горагора“ се е намирала една от първите болници в града. До началото на новия век тя се е помещавала в няколко ярко боядисани бели къщи, в центъра на квартала. В подножието на река [[Янтра]] през лятото е имало плажна алея, а през зимата, когато реката напълно е замръзналазамръзвала, са се провеждали зимни забавления. През [[1939]] година в Търново е създадена първата градска автобусна линия. Обслужвана е от 16-местната кола"Ханза Лойд"„Ханза Лойд“, като началната спирка е гара Трапезица, минава през кварталите Асенов и Варуша, новоизграждащата се част на града,Марино Марно поле и крайната спирка е в месносттаместността Качица.
 
==== Велико Търново по време на социализма ====
Поради близостта на града до други по-малки градове, важното му транспортно значение и добрите традиции от занаятите, Велико Търново става областен център и развит индустриален град. След одържавяването на повечето предприятия в промишлената зона в старата част се изготвя план за разширение на града. През 60-те години градът изключително бързо се разраства поради урбанизацията. Жилищният проблем става сериозен. Започва застрояването на квартал Широк център с монолитни постройки. Много от търновските семейства прибират при себе си наематели от други по-малки населени места поради строежат на жилищата. В края на 60-те години и началото на 70-те години са завършени жилищни кооперации в кварталите „Акация“ и „Картала“. В средата на 70-те се прави проект и се построяват жилищните квартали „Бузлуджа“ и „Зона Б“ от панелни блокове. Официално през 1974 г. започва строежът на квартала. КварталътКвартал „Кольо Фичето“ (наричан още „Триъгълника“) е проектиран също в края на 70-те години, след рязкото покачване на населението на града. Застрояването започва през 1972 г., като жилищният комплекс включва монолитни блокове, дворец на клутуратакултурата и спорта, училище, парк и няколко детски градини. Близкото село „Чолаковци“ става квартал на града и през 70-те също се изграждат панелни блокове. В местността Дълга лъка през 1960 г. започват да се изграждат предприятия за храни и напитки, радио- и телевизионни приемници, хлебозавод, тролейбусно депо (80-те), Винпром, предприятие за ламиниран паркет и други. Така се задоволяват нуждите на гражданите и работни места за младите хора. Повишаването на населението води до много добро развитие на региона. Освен южната промишлена зона (местността Дълга лъка) на запад от града се създават редица предприятия за електротелфери, запаметяващи устройства, печатница, предприятие за електротехнически материали, дърводелски цехови и други (Западна Промишленапромишлена зона). Между новосъздадените квартали в града се построява и нова инфраструктура. За по-добра градска мобилност се създават нови маршрути на градския транспорт, свързващи новите квартали в града. Освен нови жилищни квартали са изградени и нови средни училища и професионални гимназии за квалифицирана ръботна ръка. Създадени са училищата: СОУ „Вела Благоева“, ОУ „Бачо Киро“, СОУ „Георги Сава Ръковски“, Техникуми по електроника. Освен Централния пазар в града през 80-те се изграждат и кооперативни пазари в кварталите „Бузлуджа“, „Колю Фичето“, „Чолаковци“ и „Картала“. През 60-те години градските линии са обслужвани от автобуси „Шкода 706 РТО“. През края на 70-те се появяват около 25 броя единични и съчленени автобуси „Икарус 180“ и „Икарус 280“ за обслужване на новите жилищни квартали и индустриални зони. Често срещани (около 20 броя) са единични и съчленени градски автобуси „Чавдар“. През времето на социализма се взима решение за построяване на тролейбусни линии и да бъдат закупени съветски автомобили „Зиу-9“. Местата за почивка също са били приоритет през това време. Изграждат се вилни зони и паркове в новите квартали. Допълнително се облагородяват паркове като „Дружба“ и „Марно поле“. Също така се подобряват и местата за отдих на хълма „Света гора“. В парка „Света гора“ през [[1982]] г. започва строеж на увеселителен комплекс с „виенско“виенско колело. През [[1985]] г. тържествено е открит аудиовизуалният спектакъл „Звук и светлина“.
 
==== Велико Търново след 1989 г. ====
Политическите промени в страната оказват влияние и във Велико Търново. Десните политически сили са в основата на общинската власт през 90те90-те години. В градътграда отново се чувстват ценностите на християнското семейство и българската култура и дух. През 1991 г. в транспортната система е включен и нов вид транспорт - тролейбусният. Една от най-мрачните страници в историята на града е събарянето на сградасградата на училище"Петър Дабков"„Петър Дабков“ (в центъра на града), за да бъде построена банка. През следващите години се открватоткриват няколко нови предприятия в областта на хранителното производствоВпроизводство. В края на деведесеттедеветдесетте и началото на XIX век е завършен - Южниятюжният пътен възел, който е един от най-големите в страната. В града се построяват нови хотелски комплекси и търговски обекти. В града е открит филиал на Висше училище по агробизнес и развитие на регионите. Градът става домакин на фестивали, свързани с българската народна музика. След [[2000]] година започва реставрацията на църквата"Св „Св. Четиридесет мъченици"мъченици“. След [[2007]] г. започва реставрацията на редица исторически обекти в старата част на града и историческия хълм [[Трапезица]]. Към новите жилищни комплекси могат да се причислят: „Слънчен„Слънчев дом“, „Освобождение“, „Боляри“, „Скален венец“, „Велико Търново Хилс“.
 
== Население ==
|-
!style="text-align:center"|население
|style="background:#FADA5E"|5&nbsp;7005700 {{повишение}}
|style="background:#FADA5E"|11&nbsp;314 {{повишение}}
|style="background:#FADA5E"|12&nbsp;000 {{повишение}}
 
== Квартали в града ==
Имената на кварталите съответстват съсна сегашните имена:
* [[Бузлуджа|Бузлуджа (квартал)|„Бузлуджа“]] – 19 500 жители
*“Кольо Фичето"„Кольо Фичето“ („Триъгълника“) – 17 000 жители
* „Широк център“ – 10 000 жители
* „Център“ – 10 000 жители
* „Зона Б“ – 8000 жители
* „Картала“ – 4800 жители
* „Акация“ – 3200 жители
* „Чолаковци“ – 4200 жители
* „Света гора“ – 3140 жители
* „[[Варуша (квартал)]]“ –
* „Варуша Юг“ -
* [[Квартал Асенов]]“ –
* „Зона А“ – 200 жители (вилна зона)
* „Слънчев дом“ – 120 жители
* „Велико Търново Хилс“ – (в строеж)
* вилна зона"Дервен" „Дервен“ – 80 жители
 
Велико Търново е един от четирите града в България с положителен [[естествен прираст]]. Населението на града се е увеличило с 2,8% между 2001 и 2011 г. В града към 1 февруари 2011 г. живеят 68&nbsp;783 души.<ref name="nsi.bg">[http://www.nsi.bg/bg/content/3078/%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BF%D0%BE-%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8-%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%BC%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D1%80%D0%B0%D1%81%D1%82-%D0%BA%D1%8A%D0%BC-01022011-%D0%B3 Население по области, общини, населени места и възраст към 01.02.2011 г.]</ref>
 
=== Общински съвет ===
Понастоящем общинският съвет е с представители от 9 ПП и КП: „ГЕРБ“ГЕРБ, „ДПС“ДПС, „БСП“БСП, „ВМРОВМРО – Българско национално движение", „НовотоНовото време”време, „ОДСОДС – Общност на демократичните сили", „ДвижениеДвижение Царевград за Велико Търново", „НашиятНашият град“град и „СинятаСинята коалиция (СДС, ДСБ, БДФ)". Председател на общинския съвет е Николай Илиев Ашиков.
 
=== Побратимени градове ===
*[[Картинка:Flag of Romania.svg|20п|Румънското знаме]] [[Яш]], от 2006 г.
*[[Картинка:Flag of Malta.svg|20п|Малтийско знаме]] [[Таршин]], от 2007 г.
*[[Картинка:Flag of Montenegro.svg|20п|Знаме на Черна Горагора]] [[Цетине]], от 2007 г.
*[[Картинка:Flag of Croatia.svg|20п|Знаме на Хърватска]] [[Задар]], от 2008 г.
*[[Картинка:Flag of Jordan.svg|20п|Знаме на Йордания]] Община [[Карак (община)|Карак]], от 2008 г.
 
== Транспорт и инфраструктура ==
Градът е свързан в Европейскитеевропейските пътища Е772 и Е85. Строителството на останалите отсечки на [[Хемус (магистрала)|автомагистрала „Хемус“]] София – Велико Търново – Варна се очаква да започне най-късно през 2014 г. В града има 2 автогари – автогара Юг, намираща се на бул. „Христо Ботев“, и автогара Запад на бул. „Никола Габровски“.
 
ЖП гарата се намира на линията [[Русе]] – [[Стара Загора]]. Има редовни влакове за [[София]], [[Пловдив]], [[Варна]], [[Бургас]], [[Горна Оряховица]], [[Русе]], [[Стара Загора]], [[Плевен]] и [[Свищов]].
Схемата на градския транспорт е добре развита, обслужва се от 12 градски и 17 полуградски линии.
 
До кв. „Бузлуджа“ пътуват автобуси с номера 13, 20 и 30. До кв. „Чолаковци“ – 1, 2, 9, 70 и 110.
До кв. „Бузлуджа“ пътуват автобуси с номера 13, 20 и 30. До кв."Чолаковци" – 1, 2, 9, 70 и 110. До кв."Кольо Фичето" – 2, 5 и 110. До кв."Картала" – 4, 9 и 40. До кв."Акация" – 4,9 (минаващи и в двете посоки по ул. „П.К.Яворов“) и 40 (в посока кв. „Картала“ минава по ул. „П.К.Яворов“, а в посока пл. „Иван Асен I“ – по ул."Освобождение"). До кв. „Света гора“ – 4, 5, 13, 30 и 70. До кв. „Асенов 1“ – 5, а до кв. „Асенов 2“ – 50 и 110. До кв. „Зона А“ и кв. „Зона Б“ пътуват автобуси с номера 30 и 50. До автогара Запад стигат/преминават 1, 2, 3, 6, 8, 10, 12, 14, 33, 66, 70 и 110, а покрай автогара Юг преминават автобуси с номера 4, 5, 13, 30 и 70. До старата част на Велико Търново пътуват автобуси 5, 10, 20, 40, 50 и 110. До Западна промишлена зона пътува 6, а до Южна промишлена зона – 1, 2 и 9. До жп гара Велико Търново се стига с 4, 5, 30, 70 и 110, до жп гара Трапезица – с 50 и 110, а до товарна гара Велико Търново – с 1 и 2.
До кв. „Кольо Фичето“ – 2, 5 и 110. До кв. „Картала“ – 4, 9 и 40.
До кв. „Акация“ – 4,9 (минаващи и в двете посоки по ул. „П. К. Яворов“) и 40 (в посока кв. „Картала“ минава по ул. „П. К. Яворов“, а в посока пл. „Иван Асен I“ – по ул. „Освобождение“).
До кв. „Света гора“ – 4, 5, 13, 30 и 70.
До кв. „Асенов 1“ – 5, а до кв. „Асенов 2“ – 50 и 110. До кв. „Зона А“ и кв. „Зона Б“ пътуват автобуси с номера 30 и 50.
До автогара Запад стигат/преминават 1, 2, 3, 6, 8, 10, 12, 14, 33, 66, 70 и 110, а покрай автогара Юг преминават автобуси с номера 4, 5, 13, 30 и 70.
До старата част на Велико Търново пътуват автобуси 5, 10, 20, 40, 50 и 110.
До Западна промишлена зона пътува 6, а до Южна промишлена зона – 1, 2 и 9.
До жп гара Велико Търново се стига с 4, 5, 30, 70 и 110, до жп гара Трапезица – с 50 и 110, а до товарна гара Велико Търново – с 1 и 2.
 
До 2009 г. в града има и тролейбусен транспорт, който е спрян поради строежа на пътен възел Качица. Поради финансовата криза и бюджетен дефицит правителството на [[Сергей Станишев]] намалява бюджета на проекта и пари за нова контактна мрежа няма. Очаква се финансиране през 2014 г. чрез ОП „Регионално развитие“.
 
== Здравеопазване ==
Първото болнично-лечебно заведение в Търново е създадено през [[1854]] г.
 
=== МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов"Черкезов“ ===
'''МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов"Черкезов“''' (Многопрофилна областна болница за активно лечение „Д-р Стефан Черкезов"Черкезов“) е най-голямото лечебно заведение във Велико Търново. През [[1973]] сег. построявае построен комплексът-база едно на болницата, известен още като"нова болница"„нова болница“.
*Диагностично Диагностично-консултативен център Велико Търново „Д-р Стефан Черкезов"Черкезов“
 
=== Други здравни заведения ===
* Специализирана болница за пневмо-фтизиатрични заболявания “Д„Д-Рр Трейман“
* Комплексен онкологичен център
* Център за психично здраве
* Център за кожно-венерически заболявания
* Медицински център за рехабилитация и спортна медицина
 
== Образование и наука ==
{{основна|Наука и образование във Велико Търново}}
 
Във Велико Търново има два университета – [[Национален военен университет]] и [[Великотърновски университет]], Американски колеж, функционира и Професионален сержантски колеж, пряко подчинен на началника на НВУ, както и Център за дистанционно обучение към Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите. Гимназиите във Велико Търново са следните: [[Старопрестолна гимназия по икономика]], [[Хуманитарна гимназия "Св„Св. св. Кирил и Методий"Методий“ гр. Велико Търново|Хуманитарна гимназия "Св„Св. св. Кирил и Методий"Методий“]], [[Езикова гимназия „Професор доктор Асен Златаров“]], [[Природо-математическа гимназия „Васил Друмев“]], [[Професионална гимназия по туризъм “Д„Д-р Васил Берон”Берон“]], [[Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Ангел Попов”Попов“]], [[Професионална гимназия по електроника "Алесандър„Алесандър Степанович Попов"Попов“]], [[Професионална гимназия по моден дизайн]], [[Професионална гимназия по сградостроителство "Кольо„Кольо Фичето"Фичето“]], Частна профилирана гимназия Американски колеж „Аркус“, Професионален колеж по икономика и счетоводство. В града има четири средносредни общо образувателниобщообразователни училища: [[СОУ „Емилиян Станев“, Велико Търново|СОУ „Емилиян Станев“]], СОУ"Вела Благоева"„Вела Благоева“, СОУ "Вл„Вл. Комаров"Комаров“ и СОУ „Г. С. Раковски"Раковски“. Във Велико Търново се намира и Помощно Училищепомощно училище „Св. Теодосий Търновски”. Основните училища в града са пет: ОУ „Димитър Димитър Благоев”Благоев“, ОУ „Петко Р. Славейков”Славейков“, ОУ „Св. Патриарх Евтимий”Евтимий“,ОУ ОУ Бачо„Бачо Киро”Киро“ и ОУ „Христо Ботев”Ботев“.
 
На разположение на гражданите са Регионалнатарегионалната библиотека „[[Петко Славейков|П. Р. Славейков]]“ и народните читалища „Надежда“, „[[Петко Славейков|П. Р. Славейков]]“,"Никола „Никола Михайловски -1921" 1921“, „Искра 1896“, „Съзнание – 1936“, „Седми юли 2008“.
 
Във Велико Търново е разположена Териториална дирекция „Държавен архив“ – една от регионалните дирекции на [[Държавна агенция „Архиви“|Държавната агенция „Архиви“]]. Тя е създадена през 1952 г. и днес разполага с читалня, библиотека, фотолаборатория, лаборатория за микрофилмиране, консервация и реставрация на документи. Фондовата наличност на архива разполага с 2576 учрежденски фондове с 168 859 архивни единици; с 136 лични фондове с 12 874 архивни единици; с 559 спомени и 265 частични архиви.<ref>[http://www.archives.government.bg/tda/index.php?cat=92 Териториалната Дирекция „Държавен архив“ - Велико Търново], държавната агенция „Архиви“, видяно на 17 февруари 2012</ref>
 
== Култура и забавления ==
* къща-музей [[Емилиян Станев]]
* Археологически музей
* [[Учредително събрание|Музеймузей „Възраждане и Учредително събрание“]]
* Музеймузей „Нова и най-нова история“
* Музеймузей „Затвор“
* Музеймузей „Сарафкина къща“
* Музеймузей „Восъчни фигури“
 
=== Театър, опера и други културни домове ===
 
==== Звездни гласове над Царевец ====
„Звездни гласове над Царевец“ е международен фолклорен и етно, поп и джаз конкурс, организиран от областната управа, община Велико Търново, Народнонародно читалище „Седми юли“ и фондация „Короната на Търновград“. Идеята на фестивала е да популяризира фолклора и да покаже как той е свързан със съвременната етно попетнопоп и етно джазетноджаз музикална култура. Провежда се в средата на месец септември.<ref>Darik News, [http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=587518 Милчо Левиев и Вики Алмазиду идват за „Звездни гласове над Царевец“] (посетен на 19.02.2012 г.)</ref>
 
=== Спорт и спортни съоръжения ===
{{Основна|Спорт във Велико Търново}}
[[Футбол]]ът е най-популярният спорт в града, като местният [[ПФК Етър 1924 (Велико Търново)|ПФК „Етър“]], с прозвището ''болярите''„болярите“, е шампион и носител на купата на България за сезонасезон 1990/1991.
 
Спортът е представен и от отбори по волейбол – Царевец 19, стрелба с лък, компаунд и арбалет – клуб „Етър-78“, катерене, планинарство и екстремни спортове – „Царевец“, хандбал – „Етър-64“, баскетбол – „Етър-49“, хокей на лед – „Етро-92“ и шахмат – „Царевец“.
Част от [[Стоте национални туристически обекта]] са Регионалният исторически музей и [[Царевец|Архитектурно-музейният резерват „Царевец“]].
 
Други по-известни забележителности са улицата на занаятите „Самоводска чаршия“, улица „Гурко“, Стамболовият хан и [[Хан на хаджи Николи|ханът на Хаджи Николи]], както и [[Никополис ад Иструм|археологическият резерват „НикополисНикополис ад Иструм“Иструм]], хълмът „Трапезица“[[Трапезица (Търново)|Трапезица]] и останките от тракийско селище.
 
=== Църкви и манастири ===
{{Основна|Църкви и манастири във Велико Търново}}
[[Файл:Veliko-tarnovo-cathedral-imagesfrombulgaria.JPG|right|thumb|Катедралата „Рождество„[[Рождество ПресветаяБогородично (Велико Търново)|Рождество на Пресвета Богородица“]]
[[Файл:SS. Forty Martyrs Church.jpg|right|thumb|„Св. Четиридесет мъченици“]]
Официално действащите църкви и параклиси на територията на града са 10, а манастирът е само един. Исторически (недействащи, които са паметници на културата) са църквите [[Свети Четиридесет мъченици (Велико Търново)|„Свети четиридесет мъченици“]], <ref>Построена, украсена и стенописана по заповед на цар [[Иван Асен II]] и посветена на голямата му победа при [[Клокотница]] на 9 март 1230 г. над епирския деспот кир [[Теодор Комнин]]. През XIII–XIV век е една от най-хубавите и най-богати църкви на манастира, наричан „Велика лавра“. В нея неведнъж е служил и [[Евтимий (български патриарх)|патриарх Евтимий]].</ref> [[Свети Димитър Солунски (Велико Търново)|„Свети Димитър Солунски“]], <ref>Намира се под североизточния склон на хълма [[Трапезица]] на десния бряг на река [[Янтра]]. Тя е най-старата и точно датирана средновековна търновска църква. Свързана е с обявяването на въстанието през 1185 г. под ръководството на болярите Петър и Асен за отхвърляне на византийското владичество. В нея са коронясаликоронясани първите владетели от Асеновата династия – Петър, Асен и Калоян.</ref> [[Свети Петър и Павел (Велико Търново)|„Свети Петър и Павел“]] <ref>Намира се в подножието на северния склон на хълма [[Царевец]]. Предполага се, че църквата е построена в началото на [[13 век]] по инициатива на царица [[Анна-Мария Унгарска]], за да бъдат поставени там мощите на [[Йоан Поливотски]]. В нея [[Калоян]] е бил провъзгласен за крал, а българският църковен глава – за примас.</ref> и [[Свети Георги (Велико Търново)|„Свети Георги“]].<ref>Намира се под южния склон на [[Трапезица]] на десния бряг на река [[Янтра]], в кв. „Асенова махала“. Представлява масивно изградена каменна постройка с размери 10,40 х 5,12 m. Построена е през 1612 г. върху основите на средновековна църква, която най-вероятно е функционира през столичния период на Търновград.</ref>
 
Светите мощи на [[Свети Иван Рилски]] са донесени в Търново през [[Второто българско царство]] при царуването на [[Асеневци|Асен и Петър]] през 1195 г. Остават в града до 1469 г. През 1206 г. българския цар [[Калоян]] тържествено пренесъл светите мощи на свети [[Михаил воин Български]] в своята столица Търново и ги положил в патриаршеската катедрала [["СвСвети Спас (Велико Търново)|„Св. Възнесение"Възнесение“]]. След падането на Търново под османска власт (1393 г.) следите на тези мощи се губят. Великият търновски патриарх св. [[Евтимий]] му съставил житие, което е запазено до наши дни. През 1238 г. цар Иван Асен II донася светите мощи на [[СветаПетка Търновска|света Петка]] Епиватска]] в Търново. Те са поставени в специално построената църква на хълма [[Царевец]]. Остават в града до падането му под турско владичество през [[1393]] г. Мощите на [[СветаНеделя (светица)|света Неделя]] били пренесени в столицата Търново през Второто българско царство от Асеневци през XII – XIII век.
 
На Трапезица са се пазили мощите на св. [[Гаврил Лесновски]], най-знаменития последовател на св. [[Иван Рилски]]. Мощите на [[Сава Сръбски|св. Сава]] са били в [[Свети Четиридесет мъченици (Велико Търново)|църквата „Св. 40 мъченици”]] и това продължава да привлича сръбски туристи и днес. Мощите на [[Варвара (светица)|св. Варвара]], на [[Свети Димитър]] и на св. [[Иларион Мъгленски]] са били в църквата [[Свети Четиридесет мъченици (Велико Търново)|„Св. 40 мъченици”]]. Мощите на свети [[Йоан Поливодски]] са били в [[Свети Петър и Павел (Велико Търново)|храм „Св. св. Петър и Павел”]]. Мощи на св. [[Филотея Темнишка]] е имало и в [[Успение Богородично (Велико Търново)|църквата „Успение Богородично”]] в [[Квартал Асенов|Асенова махала]]. В Търново е имало неръкотворна икона на св. [[Димитър Солунски]], донесена от царете Асен и Петър. За около един век в Търново се намирало и парче от светия кръст, пренесено от Йерусалим, от равноапостолните императори св. св. [[Константин I Велики|Константин]] и [[Флавия Юлия Елена|Елена]]. Той се пазел в България до [[1280]] г.
 
В наши дни във Велико Търново и околността се съхраняват мощите на редица светци – на [[свети Мина]] (в частен параклис срещу РДВР), на [[Иван Рилски]] в [[ПатриаршескаРождество Богородично (Велико Търново)|патриаршеска катедрала "Рождество„Рождество Пресветая Богородица"Богородица“]] и на свети апостол [[Андрей Първозвани]], както и някои чудотворни икони – на Пресвета Богородица Троеручица в [[Девически манастир "Успение„Успение Богородично"Богородично“]], [[Чудотворна икона на Света Богородица|Чудотворната икона на Света Богородица]] и [[Чудотворна икона на свети Николай Чудотворец|Чудотворната икона на свети Николай Чудотворец]] в [[Арбанашки манастир "Свети„Свети Никола"Никола“|манастир „Свети Никола“]] – и трите в село [[Арбанаси]].
 
=== Паметници ===
Стамболовият мост над река Янтра във Велико Търново е построен в края на XIX век. Бидейки част от много модерно за времето мостово и железопътно съоръжение в Търново, състоящо се от два тунела, два железопътни и един пешеходен мост – Стамболовия, той е уникален в техническо отношение. Завършен е през [[1892]] г.
 
Участие в изграждането му взема виенската фирма за метални леярски изделия „Рудолф Филип Вагнер“ – същата построила [[Орлов мост|ОрловияОрлов]] и [[Лъвов мост|Лъвовия]] мостове в [[София]] и [[Желязната църква]] в [[Цариград]]. За строежа му е била използвана изцяло изградена дървена конструкция – скеле, изработено от търновския майстор-строител [[Стоян Герганов]] (1865-1906). Звената са подавани поотделно. На специални огнища, поставени на дървената конструкция, нитовете са загрявани на място, а звената – занитвани. В строежа са участвали белгийски, италиански, български специалисти и български работници. Първоначалното архитектурно оформление в горната част на строежа с парапета е извършено от работещия във Велико Търново в края на ХIХ век италиански архитект [[Джовани Мосути]]. Мостът е първата крупна проява на модерното европейско мостостроене у нас, а като свободна висяща безподпорна конструкция – едно от важните постижения на Балканите.
 
За първи път този мост се споменава в издадения през 1893 г. пътеводител на града, подготвен специално по повод свикването на IV [[Велико Народнонародно събрание]], заседавало в града от 3 до 17 май 1893 г.<ref>[http://www.dnesbg.com/obshtestvo/lavov-i-orlov-most-v-sof.html Лъвов и Орлов мост в София са връстници на Стамболовия в Търново, в-к „Янтра ДНЕС“, 2009, В. Търново]</ref>
 
==== Владишкият мост ====
== Промишленост ==
=== Машинна ===
Велико Търново е производител на машинни и електротехнически изделия. През 1967 г. е създаден „ЕЛМОТ“ АД за производство на електродвигатели, въжени електротелфери, въжени ограничители, редуктори и мотор-редуктори, кранове, кранови компоненти. В града се намират и предприятията Военен завод Терем и Момина крепост АД.
 
=== Електронна и електротехническа ===
През [[1966]] г. в града е създадено едно от най-големите предприятия в страната за радиоапаратура. Освен радиоприемници и различни видове радиокомуникационна техника през следващото десетилетие започва производството на телевизионни приемници.
През 1969 г. във Велико Търново е създаден Завод за запаметяващи устройства, а през 1998 г. начело на приватизираното предприятие е фирма “Карат„Карат Електроникс”Електроникс“ АД. През 2014 г. предприятието е придобито от шведски концернтконцерн и наименуваниетоимето му се променя на “АК„АК Пластроник”Пластроник“ АД. Тремол ООД е производител съсредоточен в областта на електрониката. Произвеждат се различни видове фиксалнифискални принтери и касови апарати.
 
=== Текстилна ===
 
=== Производство на пластмаси ===
Екстрапак и Мегапорт са основните производители в града на наелоновинайлонови изделия.
 
=== Хранително-вкусова ===
Един от най-добре развитите отрасли е хранително-вкусовият. Хлебозаводът в града се намира в местността Дълга лъка. Едни от най-големите предприятия за захарни изделия се намират в града. Това са фирма „Престиж 96“ ,"Кармела 2000"„Кармела 2000“ и „Захарни изделия“. В населеното място има и изграден месокомбинат и предприятие в областта на млекопреработването. Винпром Велико Търново е специализиран в производството на виновина и други видове алкохол. В града се намират и две пивоварни "Болярка„Болярка ВТ"ВТ“ и "Бритос"„Бритос“.
 
== Личности ==
Файл:Saint-Evtimiy-of-Tarnovo-statue.jpg| [[Патриарх Евтимий]]
File:Ivan Mrkvička – Petko Slaveykov.jpg|[[Петко Славейков]]
Файл:VNZlatarski.jpg| [[Васил Златарски|Профпроф. Васил Златарски]]
File:Stefan Stambolov 1878.jpg|[[Стефан Стамболов]]
</gallery></center>
== Литература за Велико Търново ==
* Свети патриарх Евтимий, „Пространно житие на света Петка Търновска“
* Дд-р Берон, Васил, „Археологически и исторически изследвания“, 1887 г.
* [https://ia600401.us.archive.org/27/items/putevoditelnagr00unkngoog/putevoditelnagr00unkngoog.pdf Пътеводител на гр. В.- Търново и околността му. Велико Търново, 1907]
* Попова, Снежина, Панайотова, Кинка, „Янтра тече и разказва“
* Кираджиев, Светлин, „Велико Търново“
* Митова-Ганева, Катя, „Велико Търново – непознато, любопитно и обичано“, В. Търново, 2008
* Митова-Ганева, Катя, „Споменъ за Търново“, В. Търново, 2009
* Недева, Тодорка, „Търновските генерали 1878-1944“, В. Търново, 2008
* Недева, Тодорка, „Търновски делници 1878-1944“, В. Търново, 2009
* Недева, Тодорка, „Търновски празници 1878-1944“, В. Търново, 2009
* Тодоров, Иван, „Старо Търново – духът и ликът на времето“, С., 2009
 
== Бележки ==
<references/>
*[http://borbabg.com/?action=news&news=43057 Статия, свързана с Училище"Петъручилище Дабков"„Петър Дабков“]
 
== Външни препратки ==
* [http://www.veliko-turnovo.bg/ Официален сайт на Община Велико Търново]
* [http://historicalcities.narod.ru/Galeri/V_Ternovo_geleri.htm Фотогалерии и информация за Велико Търново на сайта „Българската древност“]
* [http://panomagic.eu/3054/giga-tyrnovo/ Най-голямата снимка на Велико Търново- гигапикселова панорама]
 
{{Квартали на Велико Търново}}
{{Градове в България}}
{{Столици на България}}
[[Категория:Селища пострадали от Бомбардировкитебомбардировките на България]]
[[Категория:Велико Търново| ]]
409

редакции