Велико Търново: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 35:
Хълмовете, върху които е разположен град Велико Търново, имат варовиков състав с прослойка от пясък, глина и сив мергел, натрупани като утайка от [[креда|кредното]] море, което преди милиони години е заливало нашите земи.
Климатът е умереноконтинентален – с горещо лято (средна юлска температура 21,8
Поради географското положение на Велико Търново преобладават западните, северозападните и североизточните ветрове, ориентирани главно по речните долини. Средната скорост на вятъра е около 1,3 m/s.
Ред 65:
*'''Столица на България'''
[[Картинка:Medieval Tarnovo map BG.svg|upright|мини|вляво|Средновековният Търновград]]
През 1185 г. братята [[Иван Асен I|Асен]] и [[Теодор-Петър|Петър]] обявяват в [[Свети Димитър Солунски (Велико Търново)|църквата „Св. Димитър“]] края на [[Византийско владичество над българските земи|византийското господство]], което продължило 167 години и провъзгласили Търново за столица на [[Втора българска държава|новото българско царство]]. Средновековният град се разраства бързо и се развива като най-непревземаемата българска крепост през 12-14 век. Превръща се в най-значимия политически, икономически, културен и религиозен център на България. Като столица по време на [[Второ българско царство|Второто българско царство]] (1187
В българската светска и църковна книжнина от XII-XIV в. се срещат различни хвалебствия и названия на града: Царевград Търнов, Великият град Търново, Големият град Търново, Богоспасителният град Търново.
Хълмът Царевец е заобиколен от три страни от река [[Янтра]]. По време на Втората българска държава е обитаван от царския двор, [[болярин|болярите]] и патриарха. Опасан е от крепостна стена, построена върху естествени отвесни скали. [[Крепост]]та имала три входа. Главният вход почвал с подвижен мост над пресечената скала и имал три последователни врати, вторият (Малката порта) свързвал [[Царевец]] с [[Квартал Асенов|Асенова махала]], а третият – с [[Френкхисар]]. В средата на [[Царевец]] се издигал [[дворец]]ът, който се състоял от тържествена зала, църквата ''„Св. Петка“'', жилищни и стопански сгради, водохранилища и помещения за стражата. Защитен бил с яки каменни стени и бойни кули.
На най-високата част на [[Царевец]] се намирала патриаршеската църква ''„Възнесение Христово“'' с четвъртита [[Камбанария|звънарна]] до нея и резиденция на [[патриарх]]а. Откриването на голям брой основи на жилищни и други сгради по целия терен на хълма както в двореца, така и покрай крепостните стени, дава основание да се направи изводът, че [[Царевец]] не е бил тясно затворена крепост, а истински средновековен град, гъсто застроен с жилищни и други сгради.
Ред 81:
==== Под османска власт и през Възраждането ====
През 1598 г. избухва голямото [[Първо
==== След Освобождението ====
Ред 87:
След Освобождението и подписания [[Берлински договор]] тук се свиква [[Учредително събрание]] на 10 февруари 1879 г. от руския комисар в България княз [[Александър Дондуков-Корсаков]] <ref> Guide de l'ancienne capitale de la Bulgaria, с.50, ''„Въ Търново на 10 февруарий 1879 г. е било открито Учрѣдително народно събрание отъ Императорския руски комисарь князъ Дондуковъ Корсаковъ“''</ref>, на което се приема действалата до 1947 г. [[Търновска конституция]], първото [[Велико народно събрание]], което избира за княз [[Александър Батенберг]], както и редица обикновени народни събрания. При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 г. 28 души от Търново са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912–1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.834.</ref>
До освобождението на България от османско владичество градът се е простирал в областите между хълмовете Царевец, Трапезица, Момина крепост и Света гора. След като населението става около 5000 души, постепенно се образуват нови жилищни зони и вилни зони. Това са жилищният квартал от южната страна на хълма Орловец (на запад от града) и вилните зони, образувани около града. След освобождението множество постройки от владетелите са били разрушени. Поради историческата си важност и стратегическото си положение в града е имало силно османско присъствие. На хълма Царевец са разрушени около 30 османски къщи. Започва
==== Велико Търново по време на социализма ====
Поради близостта на града до други по-малки градове, важното му транспортно значение и добрите традиции от занаятите, Велико Търново става областен център и развит индустриален град. След одържавяването на повечето предприятия в промишлената зона в старата част се изготвя план за разширение на града. През 60-те години градът изключително бързо се разраства поради урбанизацията. Жилищният проблем става сериозен. Започва застрояването на квартал Широк център с монолитни постройки. Много от търновските семейства прибират при себе си наематели от други по-малки населени места
==== Велико Търново след 1989 г. ====
Политическите промени в страната оказват влияние и във Велико Търново. Десните политически сили са в основата на общинската власт през
== Население ==
Ред 115:
|-
!style="text-align:center"|население
|style="background:#FADA5E"|
|style="background:#FADA5E"|11 314 {{повишение}}
|style="background:#FADA5E"|12 000 {{повишение}}
Ред 133:
== Квартали в града ==
Имената на кварталите съответстват
* [[Бузлуджа
*
* „Широк център“ – 10 000 жители
* „Център“ – 10 000 жители
* „Зона Б“ – 8000 жители
* „Картала“ – 4800 жители
* „Акация“ – 3200 жители
* „Чолаковци“ – 4200 жители
* „Света гора“ – 3140 жители
* „[[Варуша (квартал)]]“
* „Варуша Юг“
* [[Квартал Асенов]]“
* „Зона А“ – 200 жители (вилна зона)
* „Слънчев дом“ – 120 жители
* „Велико Търново Хилс“ – (в строеж)
* вилна зона
Велико Търново е един от четирите града в България с положителен [[естествен прираст]]. Населението на града се е увеличило с 2,8% между 2001 и 2011 г. В града към 1 февруари 2011 г. живеят 68 783 души.<ref name="nsi.bg">[http://www.nsi.bg/bg/content/3078/%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BF%D0%BE-%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8-%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%BC%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D1%80%D0%B0%D1%81%D1%82-%D0%BA%D1%8A%D0%BC-01022011-%D0%B3 Население по области, общини, населени места и възраст към 01.02.2011 г.]</ref>
Ред 164:
=== Общински съвет ===
Понастоящем общинският съвет е с представители от 9 ПП и КП:
=== Побратимени градове ===
Ред 186:
*[[Картинка:Flag of Romania.svg|20п|Румънското знаме]] [[Яш]], от 2006 г.
*[[Картинка:Flag of Malta.svg|20п|Малтийско знаме]] [[Таршин]], от 2007 г.
*[[Картинка:Flag of Montenegro.svg|20п|Знаме на Черна
*[[Картинка:Flag of Croatia.svg|20п|Знаме на Хърватска]] [[Задар]], от 2008 г.
*[[Картинка:Flag of Jordan.svg|20п|Знаме на Йордания]] Община [[Карак (община)|Карак]], от 2008 г.
Ред 192:
== Транспорт и инфраструктура ==
Градът е свързан в
ЖП гарата се намира на линията [[Русе]] – [[Стара Загора]]. Има редовни влакове за [[София]], [[Пловдив]], [[Варна]], [[Бургас]], [[Горна Оряховица]], [[Русе]], [[Стара Загора]], [[Плевен]] и [[Свищов]].
Ред 198:
Схемата на градския транспорт е добре развита, обслужва се от 12 градски и 17 полуградски линии.
До кв. „Бузлуджа“ пътуват автобуси с номера 13, 20 и 30. До кв. „Чолаковци“ – 1, 2, 9, 70 и 110.
До кв. „Кольо Фичето“ – 2, 5 и 110. До кв. „Картала“ – 4, 9 и 40.
До кв. „Акация“ – 4,9 (минаващи и в двете посоки по ул. „П. К. Яворов“) и 40 (в посока кв. „Картала“ минава по ул. „П. К. Яворов“, а в посока пл. „Иван Асен I“ – по ул. „Освобождение“).
До кв. „Света гора“ – 4, 5, 13, 30 и 70.
До кв. „Асенов 1“ – 5, а до кв. „Асенов 2“ – 50 и 110. До кв. „Зона А“ и кв. „Зона Б“ пътуват автобуси с номера 30 и 50.
До автогара Запад стигат/преминават 1, 2, 3, 6, 8, 10, 12, 14, 33, 66, 70 и 110, а покрай автогара Юг преминават автобуси с номера 4, 5, 13, 30 и 70.
До старата част на Велико Търново пътуват автобуси 5, 10, 20, 40, 50 и 110.
До Западна промишлена зона пътува 6, а до Южна промишлена зона – 1, 2 и 9.
До жп гара Велико Търново се стига с 4, 5, 30, 70 и 110, до жп гара Трапезица – с 50 и 110, а до товарна гара Велико Търново – с 1 и 2.
До 2009 г. в града има и тролейбусен транспорт, който е спрян поради строежа на пътен възел Качица. Поради финансовата криза и бюджетен дефицит правителството на [[Сергей Станишев]] намалява бюджета на проекта и пари за нова контактна мрежа няма. Очаква се финансиране през 2014 г. чрез ОП „Регионално развитие“.
Line 206 ⟶ 214:
== Здравеопазване ==
Първото болнично-лечебно заведение в Търново е създадено през [[1854]] г.
=== МОБАЛ
'''МОБАЛ
*
=== Други здравни заведения ===
* Специализирана болница за пневмо-фтизиатрични заболявания
* Комплексен онкологичен център
* Център за психично здраве
* Център за кожно-венерически заболявания
* Медицински център за рехабилитация и спортна медицина
== Образование и наука ==
{{основна|Наука и образование във Велико Търново}}
Във Велико Търново има два университета – [[Национален военен университет]] и [[Великотърновски университет]], Американски колеж, функционира и Професионален сержантски колеж, пряко подчинен на началника на НВУ, както и Център за дистанционно обучение към Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите. Гимназиите във Велико Търново са следните: [[Старопрестолна гимназия по икономика]], [[Хуманитарна гимназия
На разположение на гражданите са
Във Велико Търново е разположена Териториална дирекция „Държавен архив“ – една от регионалните дирекции на [[Държавна
== Култура и забавления ==
Line 236 ⟶ 245:
* къща-музей [[Емилиян Станев]]
* Археологически музей
* [[Учредително събрание|
*
*
*
*
=== Театър, опера и други културни домове ===
Line 264 ⟶ 273:
==== Звездни гласове над Царевец ====
„Звездни гласове над Царевец“ е международен фолклорен и етно, поп и джаз конкурс, организиран от областната управа, община Велико Търново,
=== Спорт и спортни съоръжения ===
{{Основна|Спорт във Велико Търново}}
[[Футбол]]ът е най-популярният спорт в града, като местният [[ПФК Етър 1924 (Велико Търново)|ПФК „Етър“]], с прозвището
Спортът е представен и от отбори по волейбол – Царевец 19, стрелба с лък, компаунд и арбалет – клуб „Етър-78“, катерене, планинарство и екстремни спортове – „Царевец“, хандбал – „Етър-64“, баскетбол – „Етър-49“, хокей на лед – „Етро-92“ и шахмат – „Царевец“.
Line 277 ⟶ 286:
Част от [[Стоте национални туристически обекта]] са Регионалният исторически музей и [[Царевец|Архитектурно-музейният резерват „Царевец“]].
Други по-известни забележителности са улицата на занаятите „Самоводска чаршия“, улица „Гурко“, Стамболовият хан и [[Хан на хаджи Николи|ханът на Хаджи Николи]], както и [[Никополис ад Иструм|археологическият резерват
=== Църкви и манастири ===
{{Основна|Църкви и манастири във Велико Търново}}
[[Файл:Veliko-tarnovo-cathedral-imagesfrombulgaria.JPG|right|thumb|Катедралата
[[Файл:SS. Forty Martyrs Church.jpg|right|thumb|„Св. Четиридесет мъченици“]]
Официално действащите църкви и параклиси на територията на града са 10, а манастирът е само един. Исторически (недействащи, които са паметници на културата) са църквите [[Свети Четиридесет мъченици (Велико Търново)|„Свети четиридесет мъченици“]], <ref>Построена, украсена и стенописана по заповед на цар [[Иван Асен II]] и посветена на голямата му победа при [[Клокотница]] на 9 март 1230 г. над епирския деспот кир [[Теодор Комнин]]. През XIII–XIV век е една от най-хубавите и най-богати църкви на манастира, наричан „Велика лавра“. В нея неведнъж е служил и [[Евтимий (български патриарх)|патриарх Евтимий]].</ref> [[Свети Димитър Солунски (Велико Търново)|„Свети Димитър Солунски“]], <ref>Намира се под североизточния склон на хълма [[Трапезица]] на десния бряг на река [[Янтра]]. Тя е най-старата и точно датирана средновековна търновска църква. Свързана е с обявяването на въстанието през 1185 г. под ръководството на болярите Петър и Асен за отхвърляне на византийското владичество. В нея са
Светите мощи на [[Свети Иван Рилски]] са донесени в Търново през [[Второто българско царство]] при царуването на [[Асеневци|Асен и Петър]] през 1195 г. Остават в града до 1469 г. През 1206 г. българския цар [[Калоян]] тържествено пренесъл светите мощи на свети [[Михаил воин Български]] в своята столица Търново и ги положил в патриаршеската катедрала [[
На Трапезица са се пазили мощите на св. [[Гаврил Лесновски]], най-знаменития последовател на св. [[Иван Рилски]]. Мощите на [[Сава Сръбски|св. Сава]] са били в [[Свети Четиридесет мъченици (Велико Търново)|църквата „Св. 40 мъченици”]] и това продължава да привлича сръбски туристи и днес. Мощите на [[Варвара (светица)|св. Варвара]], на [[Свети Димитър]] и на св. [[Иларион Мъгленски]] са били в църквата [[Свети Четиридесет мъченици (Велико Търново)|„Св. 40 мъченици”]]. Мощите на свети [[Йоан Поливодски]] са били в [[Свети Петър и Павел (Велико Търново)|храм „Св. св. Петър и Павел”]]. Мощи на св. [[Филотея Темнишка]] е имало и в [[Успение Богородично (Велико Търново)|църквата „Успение Богородично”]] в [[Квартал Асенов|Асенова махала]]. В Търново е имало неръкотворна икона на св. [[Димитър Солунски]], донесена от царете Асен и Петър. За около един век в Търново се намирало и парче от светия кръст, пренесено от Йерусалим, от равноапостолните императори св. св. [[Константин I Велики|Константин]] и [[Флавия Юлия Елена|Елена]]. Той се пазел в България до [[1280]] г.
В наши дни във Велико Търново и околността се съхраняват мощите на редица светци – на [[свети Мина]] (в частен параклис срещу РДВР), на [[Иван Рилски]] в [[
=== Паметници ===
Line 315 ⟶ 324:
Стамболовият мост над река Янтра във Велико Търново е построен в края на XIX век. Бидейки част от много модерно за времето мостово и железопътно съоръжение в Търново, състоящо се от два тунела, два железопътни и един пешеходен мост – Стамболовия, той е уникален в техническо отношение. Завършен е през [[1892]] г.
Участие в изграждането му взема виенската фирма за метални леярски изделия „Рудолф Филип Вагнер“ – същата построила [[Орлов мост|
За първи път този мост се споменава в издадения през 1893 г. пътеводител на града, подготвен специално по повод свикването на IV [[Велико
==== Владишкият мост ====
Line 326 ⟶ 335:
== Промишленост ==
=== Машинна ===
Велико Търново е производител на машинни и електротехнически изделия. През 1967 г. е създаден „ЕЛМОТ“ АД за производство на електродвигатели, въжени електротелфери, въжени ограничители, редуктори и мотор-редуктори, кранове, кранови компоненти. В града се намират и предприятията Военен завод Терем и Момина крепост АД.
=== Електронна и електротехническа ===
През [[1966]] г. в града е създадено едно от най-големите предприятия в страната за радиоапаратура. Освен радиоприемници и различни видове радиокомуникационна техника през следващото десетилетие започва производството на телевизионни приемници.
През 1969 г. във Велико Търново е създаден Завод за запаметяващи устройства, а през 1998 г. начело на приватизираното предприятие е фирма
=== Текстилна ===
Line 336 ⟶ 345:
=== Производство на пластмаси ===
Екстрапак и Мегапорт са основните производители в града на
=== Хранително-вкусова ===
Един от най-добре развитите отрасли е хранително-вкусовият. Хлебозаводът в града се намира в местността Дълга лъка. Едни от най-големите предприятия за захарни изделия се намират в града. Това са фирма „Престиж 96“
== Личности ==
Line 348 ⟶ 357:
Файл:Saint-Evtimiy-of-Tarnovo-statue.jpg| [[Патриарх Евтимий]]
File:Ivan Mrkvička – Petko Slaveykov.jpg|[[Петко Славейков]]
Файл:VNZlatarski.jpg| [[Васил Златарски|
File:Stefan Stambolov 1878.jpg|[[Стефан Стамболов]]
</gallery></center>
Line 354 ⟶ 363:
== Литература за Велико Търново ==
* Свети патриарх Евтимий, „Пространно житие на света Петка Търновска“
*
* [https://ia600401.us.archive.org/27/items/putevoditelnagr00unkngoog/putevoditelnagr00unkngoog.pdf Пътеводител на гр. В.
* Попова, Снежина, Панайотова, Кинка, „Янтра тече и разказва“
* Кираджиев, Светлин, „Велико Търново“
Line 388 ⟶ 397:
* Митова-Ганева, Катя, „Велико Търново – непознато, любопитно и обичано“, В. Търново, 2008
* Митова-Ганева, Катя, „Споменъ за Търново“, В. Търново, 2009
* Недева, Тодорка, „Търновските генерали 1878-1944“, В. Търново, 2008
* Недева, Тодорка, „Търновски делници 1878-1944“, В. Търново, 2009
* Недева, Тодорка, „Търновски празници 1878-1944“, В. Търново, 2009
* Тодоров, Иван, „Старо Търново – духът и ликът на времето“, С., 2009
== Бележки ==
<references/>
*[http://borbabg.com/?action=news&news=43057 Статия, свързана с
== Външни препратки ==
Line 404 ⟶ 413:
* [http://www.veliko-turnovo.bg/ Официален сайт на Община Велико Търново]
* [http://historicalcities.narod.ru/Galeri/V_Ternovo_geleri.htm Фотогалерии и информация за Велико Търново на сайта „Българската древност“]
* [http://panomagic.eu/3054/giga-tyrnovo/ Най-голямата снимка на Велико Търново
{{Квартали на Велико Търново}}
Line 410 ⟶ 419:
{{Градове в България}}
{{Столици на България}}
[[Категория:Селища пострадали от
[[Категория:Велико Търново| ]]
|