Римски терми (Варна): Разлика между версии

2284 байта добавени ,  преди 7 години
м
I have added information about Roamn terms discovery and dating.
м (I have added information about Roamn terms discovery and dating.)
Уникална е отоплителната система на баните. Тя е свързана с двойния под и специалните кухини, отвеждащи топлия въздух до върха на зданието, постоено в близост до топли минерални извори, които се използват и до днес във Варна. Посетителите на баните са влизали в просторни зали, създаващи естествена бариера пред студения въздух, след това в огромна зала (балестра), която е била своеобразен център, в който мъжете на Одесос са се събирали, за да обсъждат важни обществени въпроси.
 
Руините са сравнително добре проучени, въпреки че между двете оградени територии има построени къщи и църкви, под които е сигурно, че се крият много антични сгради и артефакти. Термите са привличали интереса на историци и археолози доста преди да стартират археологическите разкопки. Още през 1906 г. австрийският учен Е. Калинка определя останките като антична постройка, но най-съществена заслуга за предизвикването на научния интерес към тази старина и за запазването ѝ имат братята [[братя Шкорпил|Шкорпил]].
 
Разкопките на Археологическия музей - Варна от 1959 до 1971 г. под ръководството на Милко Мирчев, откриват основната част на сградата. Под съществуващите днес околни улици остават част от помещенията, както и най-южната артерия от западната подземна галерия. Продължаващите и сега археологически проучвания изясняват предназначението на сградата и установяват епохата на нейното построяване. Разкритата сграда е част от терми е на римския град Одесос. Архитектурният стил подсказва, че те са построени към края на II - началото на III в. Намерените в канализацията монети, сечени по времето на император Септимий Север (193-211), потвърждават тази датировка. Най-късните намерени монети са от времето на император Тацит (275). Така е установено, че термите са функционирали до към края на III в. Грандиозността на строежа, безупречното изпълнение на блестящия архитектурен замисъл, богатството на украсата определят термите като забележителен паметник на античната архитектура в българските земи. Те свидетелствуват за разцвета на културата в града през ІІ-ІІІ в., за неговото богатство и благосъстояние. Одесоските терми са едни от най-големите в европейската част на Римската империя.
При разкопките е намерен постамент на статуята на [[Клавдий Аквила]], както и статуи на римските богове [[Херакъл]], [[Виктория]] и [[Меркурий (митология)|Меркурий]], които вероятно са украсявали залите и са им придавали тържествен вид. Както личи от намерените надписи, божествата покровители на здравето [[Асклепий]] и [[Хигия]] са имали светилище в северозападната част на термите. Археолозите са се натъкнали още на фрагменти от мраморни прозоречни рамки, оформени като кривака на Херакъл, който е бил почитан и като бог-покровител на изворите.
 
*[http://www.varna-bg.com/museums/rometermmus/mrterm.htm Римските терми (varna-bg.com)]
*[http://varna.info.bg/roman_thermae.htm Римските терми (varna.info.bg)]
*Римски терми ([http://varnaculture.bg/news_search_results_bg.php?page=news_show&newsID=22&nsID=8 http://varnaculture.bg/])
 
==Източници==
1

редакция