Маркизки острови: Разлика между версии

Американския навигатор Капитан [[Джоузеф Инграхам]] първо посещава северната част на Маркизките острови като командир на кораба "Надежда"„Надежда“ през [[1791]] г., като им дава името Вашингтонски острови.<ref name="WDL">{{cite web |url = http://www.wdl.org/en/item/436/ |title = Papers of Joseph Ingraham, 1790-1792: Journal of the Voyage of the Brigantine "Hope"„Hope“ from Boston to the North-West Coast of America |website = [[World Digital Library]] |date = 1790-1800 |accessdate = 2013-06-08 }}</ref> on behalf of a native chief (named Iotete ) who claimed to be king of the whole of the island of Tahuata, took possession of the whole group, establishing a settlement (abandoned in [[1859]] г.) on Nuku Hiva. През [[1813]] г., Командир Дейвид Портър предявява интерес към остров Nuku Hiva за Съединените щати, но в Американският конгрес никога не ратифицират това твърдение, а през [[1842]]г, Франция, след успешна военна операция за сметка на местния вожд (на име Iotete), който претендира да е цар на цялата територия на остров Tahuata, завладява цялата група, за установяване на колония (изоставена през [[1859]] г.) на Nuku Hiva. Контролът от страна на Франция над групата е преустановен през [[1870]] г., а по-късно включена в територията на Френска Полинезия.

Архипелагът се поделя на две групи: Северната група, състояща се от Eïao , Hatutu (Hatutaa), Motu One и островите центрирани около големия остров на Nuku Hiva: Motu Iti (Hatu Iti), UA Pu, Motu `Oa и UA Huka, и южната група на Fatu Uku, Tahuata, Moho Tani (Motane), Terihi, Fatu Hiva и Motu Nao, групирани около основния остров Hiva `Oa. Най-високата точка на архипелага се намирана остров Уа Пу и е с височина 1230 м. Маркизките острови са сред най-големата островна група във Френска Полинезия, а Nuku Hiva е вторият по големина остров в цялата територия, след Таити. С изключение на Motu One, всички острови на Маркизки острови са с вулканичен произход.

В контраст с общото възприемане за буйна тропическа растителност, която върви ръка за ръка с наименованието "Полинезия"„Полинезия“, Маркизките острови са изключително сухи острови. Количеството на валежите рязко се различава в зависимост от това накъде са обърнати склоновете: около 1000 мм на подветрените склонове до 2500 мм на наветрените. Поради това, островите са обект на чести засушавания, а само тези, които са най-високи (най-вече около 750 м / 2500 фута надморска височина) имат по-обилни валежи. Това довежда до историческа нестабилност на водата, която е изиграва решаваща роля за устойчивото развитие на човешките популации в някои части на различните острови целия архипелаг.

! width="50" | Площ км²

! width="50" | Население (2007 г.)

| [[Мохо Тани]] (Мотане, Молопи, Сан Педро) (Moho Tani, Molopi, Motane) || align="right" | || align="right" | необитаем || {{coord|9|59|S|138|50|W|}} || [[Алваро де Менданя де Нейра]] (края на юли 1595)

| [[Нуку Хива]] (Маршан, Адамс, Ил Бо, Сър Хенри Мартин, Федерал) (Nuku Hiva, Adams, Marchand, Sir Henry) || align="right" | 339,0 || align="right" | 2 789 || {{coord|8|52|S|140|08|W|}} || [[Джоузеф Инграхам]] (април 1791)

С изключение на Motu One, всички острови от Маркизки острови са високи острови. Motu One е нисък остров, състоящ се от две малки пясъчни банки заляти на коралови рифове. За разлика от по-голямата част от островите на Френска Полинезия, Маркизките острови не са оградени с предпазни рифове. Освен Motu One, и заливи и други защитени зони, единствения друг коралов риф на Маркизките острови се намира на доста странно място: на върха на остров Fatu Huku.