Разлика между версии на „Артюр Рембо“

91 байта изтрити ,  преди 4 години
м
редакция без резюме
м
 
== Биография ==
Роден е на 20 октомври 1854 в Шарльовил-Мезиер, Франция. Баща му, Фредерик Рембо, е морски капитан, а майка му Виали Кюиф е консервативна и деспотична - била принудена да отглежда четирите си деца след като съпруга ѝ ги напуска.
 
Артюр започва да се интересува от литература в юношеските си години, а първите си опити в областта на [[литература]]та прави на 15 годишна възраст. След неколкократно пребиваване в [[Париж]], той решава да се установи там за постоянно. Това става възможно след като изпраща едно от най-известните си стихотворения "Пияният„Пияният кораб"кораб“ на [[Пол Верлен]], който му помага да влезе в средите на парижката бохема.
Роден е на 20 октомври 1854 в Шарльовил-Мезиер, Франция. Баща му, Фредерик Рембо, е морски капитан, а майка му Виали Кюиф е консервативна и деспотична - била принудена да отглежда четирите си деца след като съпруга ѝ ги напуска.
 
Артюр започва да се интересува от литература в юношеските си години, а първите си опити в областта на [[литература]]та прави на 15 годишна възраст. След неколкократно пребиваване в [[Париж]], той решава да се установи там за постоянно. Това става възможно след като изпраща едно от най-известните си стихотворения "Пияният кораб" на [[Пол Верлен]], който му помага да влезе в средите на парижката бохема.
 
Верлен, който бил заинтригуван от Рембо, изпратил писмо, което гласяло: “Ела, скъпа велика душа. Ние те чакаме; желаем те”; този текст бил придружен от еднопосочен билет за Париж. Рембо пристигнал късния септември 1871 г. и живял за кратко в дома на Верлен. Верлен, който бил женен за 17-годишната, тежко бременна Матилда Мауте, скоро напуснал работа и започнал да пие.
 
Рембо и Верлен започнали краткотрайна и пламенна афера. Докато Верлен имал и предишни хомосексуални преживявания, не е известно дали това е първата такава за Рембо. Докато били заедно те водели див, безделнически живот, подправен с абсент и хашиш.
 
Следва почти едногодишен период на всекидневни запои. Приятелството с [[Пол Верлен|Верлен]] му позволява да води сравнително независим живот, въпреки че всички разходи се поемат от почти 10 години по-възрастният поет. [[1873]] г. се оказва съдбоносна за Рембо. След препирни с [[Пол Верлен|Верлен]] идва период на дълго странстване между [[Лондон]], [[Шарльовил-Мезиер]] и [[Брюксел]]. Именно в белгийския град след пореден опит за подобряване на взаимоотношенията си двамата поети до такава степен изпадат в афектно състояние, че [[Пол Верлен|Верлен]] стреля по Рембо и го ранява в ръката. [[Пол Верлен|Верлен]] е подведен по отговорност, а Рембо лекува леката си рана в болница.
 
През 1874 г. се сближава с Жерменом Нуво и няколко месеца живеят заедно в Англия. След тази случка започва вторият период от неговия живот - на безкрайни странствания в държави от три континента-посещава Дания и Швеция през 1877, а през 1878 работи в Кипър за една френска фирма. През 1879 г.се завръща в родния си град като помага на свои роднини като работи във фермата им. Занимава се с всичко друго, но не и с [[литература]]. През 1891 г. е намерен тумор в десния му крак и бива парализиран. В болницата в Марсилия кракът му е ампутиран. Налага се пак да го приемат по-късно в болницата, където на 10 ноември 1891 г. умира. Когато умира всички са го познавали като търговец, занимаващ се с полулегален бизнес с оръжие.
 
В [[литература]]та Рембо бива оценен едва десетилетия по-късно. Смята се, че е един от най-талантливите продължители на някои от поетическите принципи на [[Бодлер]]. Приживе не издава стихосбирка.
<!--
 
== Училищен живот ==
От страх, че децата ѝ прекарвали твърде много време под влиянието на бедните деца от квартала, Мме Рембо преместила семейството си в Корс де Орлеанс през 1862 г. Условията в този район били доста по – добри и макар, че момчетата били обучавани вкъщи от майка си, те били изпратени в Пансион Росатр. Но за петте години, прекарани в училището, тяхната страховита майка отново наложила волята си, подтиквайки ги към педантичен успех. Тя наказвала синовете си като ги карала да учат стотици стихове на латински език наизуст, и ако ги рецитирали погрешно ги лишавала от храна. Когато Артюр бил на 9, той написал есе, протестирайки срещу наложеният в училището латински език. Той не одобрявал работата в училище, а майка му продължила непрестанния си контрол; на децата не било разрешено да се отдалечават от майка си и докато не станали на 16 години тя продължавала да ги води и взема от училище.
 
Като момче Артюр бил дребничък с кестенява коса и тъмносини очи. Когато станал на 11 – той и неговият брат били изпратени да учат в колежа в Шервил. До тогава книгите, които четял се ограничавали само до Библията, но също обичал приказки и приключенски истории, като например романите на Джеймс Купър и Густав Еймърд. Той имал огромен успех в училище и бил най-добрият в класа си, освен по математика и науките. Много от неговите учители забелязали способността на младия ученик да попива голямо количество материал. През 1869 година той спечелил 8 първи награди в училище, включително награда за религиозно образование, а през 1870 година – 7 първи награди.
Когато станал трети курс, Мме Рембо, очакваща голям училищен успех на втория си син, наела домашен учител – отец Аристе Леритиер, за частни уроци. Леритиер впечатлил младия си ученик и успял да го накара да заобича Гръцкия и Латинския език както Френската класическа литература. Той също бил и първият човек, окуражаващ момчето да пише оригинални стихотворения както на френски, така и на латински. Първата печатна поема на Рембо била “Les Etrennes des orphelines” ( “Новогодишният подарък на сирачетата” ), която била публикувана в Revue pour tous's на 2 януари 1870 година. Две години след публикуването на поемата му, нов учител на име Джорджес Изамбард, пристигнал в колежа Шервил. Изамбард станал ментор по литература на Рембо, но скоро Рембо започнал да гледа на него като на по – голям брат. Когато станал на 15, Рембо демонстрирал творческа зрялост – първата поема, която той показал на Изамбард : "Ophélie", щяла по-късно да бъде включена в антологиите като една от най-добрите поеми на Рембо. Когато избухнала Френско – Пруската война, се наложило Изамбард да напусне Шервил и Рембо паднал духом. Той избягал в Париж без пари за билет и впоследствие бил арестуван за седмица. След като се завърнал вкъщи, той отново избягал, но този път, за да избегне гнева на майка си.
 
От късния октомври 1870 година, Рембо станал особено провокативна личност; започнал да пие, да говори грубо, да пише еротични (порнографски) поеми и да краде книги от кварталните магазини, а на мястото на предишния му спретнат и чист външен вид се появили размъкнати, мръсни дрехи и дълга коса. Носели се слухове, че е постъпил в Парижката комуна през 1871 г.
Когато станал трети курс, Мме Рембо, очакваща голям училищен успех на втория си син, наела домашен учител – отец Аристе Леритиер, за частни уроци. Леритиер впечатлил младия си ученик и успял да го накара да заобича Гръцкия и Латинския език както Френската класическа литература. Той също бил и първият човек, окуражаващ момчето да пише оригинални стихотворения както на френски, така и на латински. Първата печатна поема на Рембо била “Les Etrennes des orphelines” ( “Новогодишният подарък на сирачетата” ), която била публикувана в Revue pour tous's на 2 януари 1870 година. Две години след публикуването на поемата му, нов учител на име Джорджес Изамбард, пристигнал в колежа Шервил. Изамбард станал ментор по литература на Рембо, но скоро Рембо започнал да гледа на него като на по – голям брат. Когато станал на 15, Рембо демонстрирал творческа зрялост – първата поема, която той показал на Изамбард : "Ophélie"„Ophélie“, щяла по-късно да бъде включена в антологиите като една от най-добрите поеми на Рембо. Когато избухнала Френско – Пруската война, се наложило Изамбард да напусне Шервил и Рембо паднал духом. Той избягал в Париж без пари за билет и впоследствие бил арестуван за седмица. След като се завърнал вкъщи, той отново избягал, но този път, за да избегне гнева на майка си.
 
От късния октомври 1870 година, Рембо станал особено провокативна личност; започнал да пие, да говори грубо, да пише еротични (порнографски) поеми и да краде книги от кварталните магазини, а на мястото на предишния му спретнат и чист външен вид се появили размъкнати, мръсни дрехи и дълга коса. Носели се слухове, че е постъпил в Парижката комуна през 1871 г.
-->
 
== Произведения ==
* ''Poésies''
* ''Le bateau ivre'' (1871)
* ''Illuminations|Les illuminations'' (1872)
* ''Une Saison en Enfer'' (1873)
* ''Lettres''
 
== Външни препратки ==
 
{{commons|Category:Arthur Rimbaud}}
* {{fr икона}} {{en икона}} [http://www.mag4.net/Rimbaud/index.html Биография и творчество]