Уикипедия

Франсоа Трюфо: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Ognyan61 (беседа | приноси)
345 редакции
мРедакция без резюме
Ognyan61 (беседа | приноси)
345 редакции
Paragraph
Ред 26:
}}
 
'''Франсоа̀ Рола̀н Трюфо̀''' ({{lang-fr|Francois Roland Truffaut}}; 6 февруари 1932 - 21 октомври 1984) е [[Франция|френски]] [[режисьор]], сценарист, продуцент,актьор и филмов критик,един от създателите на френската [[Нова вълна]]. Работи в киното повече от четвърт век, през което време създава над 25 филма и се превръща в един най-представителните френски режисьори. Филмът му [[400-те удара|''400-те удара'']] става основополагащият филм на френската Нова вълна]]. Той е авторът и на такива класически филми като ''Не стреляйте по пианиста'' (1960), ''Нежна кожа'' (1964), ''Жул и Жим'' (1961), ''Дивачето'' (1970), ''Двете англичанки'' ''и континента'' (1971) и ''Съседката'' (1981).
 
== Биография ==
 
Трюфо имал самотно и трудно детство подобно на малкия герой от неговия първи художествен филм "[[400-те удара]]". Игнориран в семейството си и неразбран в училище той изкарал тежки години в изправителни заведения и работил във фабрика на 15 г. Мир и успокоение намирал в тъмните киносалони и още като младеж участвал активно в организирането на киноклубове. Неговият ентусиазъм привлякъл вниманието на критика [[Андре Базен]], който го извикал за сътрудник в "Cahiers du Cinema".
==== Ранни години ====
Трюфо е роден в Париж на 6 февруари 1932 г. Майка му, Жанин дьо Монферан, работела като секретарка. Бащата е неизвестен. На 9 ноември 1933 г. майката се омъжва за Ролан Трюфо, чертожник в архитектско-проектантско бюро. Той осиновява детето и му дава името си. Но малкият Франсоа отраства при баба си, Женевиев дьо Монферан, в 9-и район на Париж. Тя вдъхва в него любовта към книгите и музиката. Трюфо учи в началното училище на ул. Клозел, където е учила и майка му, близо до лицея Ролен (сега Жак-Декур) - място на действието в първия му игрален филм [[400-те удара|''400-те удара'']]. Женевиев умира, когато той е на 8 години. Едва тогава започва да живее при родителите си, в двустаен апартамент, където няма собствена стая и трябва да спи в коридора. Обикновено прекарва неделите сам, защото тогава Жанин и Ролан ходят на излет във Фонтенбло без него. Случайно попада на дневника на своя пастрок, откъдето научава истината за своето раждане.
 
Осемгодишен, той отива за първи път на кино и гледа Изгубеният рай (''Paradis Perdu'') на Абел Ганс. Заедно със съученика си Робер Лашне, той често бяга от училище, за да гледа филми, промъквайки се тайно в салона. Лашне, който остава негов най-добър приятел до края на живота му, е прототипът на Рене Биже в 400-те удара и участва в екипите на филми на Трюфо и [[Жак Ривет]]. След като бива изгонен последователно от няколко училища, на 14-годишна възраст решава, че ще се самообразова. Поставя си за цел да гледа по три филма дневно и да прочита по три книги седмично. Често посещава Френската филмотека, основана от Анри Ланглоа, където гледа безброй филми от всички краища на света. Там се запознава с американското кино, от което особено му въздействат филмите на [[Джон Форд]], [[Хауърд Хоукс]], [[Никълъс Рей]] и не на последно място - на [[Алфред Хичкок]].
 
След като създава свой киноклуб през 1948 г., Трюфо се запознава с Андре Базен, който ще изиграе важна роля в неговия личен и професионален живот. По това време Базен вече е критик и водач на друг киноклуб. Бързо се сприятеляват и Базен често му помага, избавяйки го от финансови затруднения и проблеми с полицията.
 
Кариерата на младия кинокритик била прекъсната от служба в армията, която завършила с дезертьорство, затвор и позорно уволнение.
Line 35 ⟶ 41:
Завърналият се в списанието Трюфо изразява себе си като най-унищожителния критик на съвременното френско кино, което той смята за банално, безинтересно и неоригинално, пледира за кино, което позволява на режисьора да пише сам диалога, да съчинява истории и, най-важното, да прави филма в изцяло свой артистичен стил. По този начин той повлиява на киното, преди фактически да направи филм.
 
Собственото му трудно детство вдъхновява идеята за "''[[400-те удара"]]'', полубиографично разглеждане на престъпността сред работническата класа. Той е първият от трилогията за Антоан ДуанелДоанел и проследява развитието на героя от измъчен антисоциален тип към щастлив и спокоен домашен живот. Когато печели награда за най-добра режисура на [[фестивал в Кан|фестивала в Кан]] през 1959 г., Трюфо е утвърден като лидер на Новата вълна във френското кино - период на едновременно представяне на първите игрални филми на много френски режисьори - тенденция, която дълбоко повлиява на изгряващото поколение от филмови творци по целия свят. НоваваНовата вълна реагира срещу комерсалната продукционна система; добре конструиран сюжет, доближаване до занаятчийството, френската традиция в качеството с нейните тежки литературни източници. Нейната естетична теория изисква всеки детайл във филма да отразява чувствителността на режисьора, така интимно, както стилът на романиста отразява дълбочината на съзнанието му. Ударението е върху визуалните нюанси, сценарият е по-скоро фон за драматичната структура. Филмират се импровизирани сцени, проявяващи визуалната гъвкавост на новото телевизионно оборудване и техники.
 
"400-те удара" е едно пресъздаване на юношеските стремежи за независимост от уравновесеният свят на възрастните, свят на подчинение и етикеция, към който Трюфо проявява изявена антипатия. Филмът се оказва един от най-популярните от Новата вълна, особено в [[Англия]] и [[Съединените щати]]. Последван е от две изпълнени с нежност песимистични разглеждания на сексуалната трагедия: "Стреляйте по пианиста", адаптация на трилъра "Там долу" от Дейвид Гудис, жанр, към който Трюфо проявява голям интерес, и "Жул и Жим".
 
След този изблик на творческа енергия, Трюфо изглежда изпада в период на нерешителност. Всичките му по-късни творби, обаче, са крайно интимни и проучват темата за нещастно детство - трилогията за ДунаелДоанел и "Дивото дете", хроника за лекар от XVII век, който опитва да опитоми нецивилизовано дете - и чувствителни мелодрами за катастрофалните сблъсъци между срамежливите герои и безсрамните и еманципирани, обичащи да се налагат жени. Първата тема показва влиянието на филмовия творец [[Жан Виго]], с неговото безкомпромисно отношение към властта във всяка нейна форма, както и на [[Жан Реноар]], с неговото чувство за място и атмосфера и смесване на носталгия с внезапно избликнал хумор. Втората тема е повлияна в голяма степен от американския "черен роман" - морално разпадищете се герои на [[Уилям Фокнър]], садистичните гангстери на Мики Спилейни, които са хипнотизирали френските романисти от [[Жан-Пол Сартър]] до днешни времена. Някакъв култ към героя се забелязва в дългите публични разговори на Трюфо с английско-американския филмов ветеран [[Алфред Хичкок]], на чиято работа той се възхищава. От игралните филми на Трюфо само "[[451 градуса по Фаренхайт (филм от 1966)|451 градуса по Фаренхайт]]" (1966), филмова версия на научно-фантастичния роман на [[Рей Бредбъри]], изпада от тези категории, макар че се отнася към американския стил и поетично-мелодраматичната форма.
 
Чрез своята продуцентска компания, "Les Films du Carrosse", Трюфо копродуцира, наред с други филми, първият игрален филм на [[Жан-Люк Годар]] и последния филм на [[Жан Кокто]]. Неговите собствени по-късни филми са "Домашно огнище", "Американска нощ" (1972/Оскар за чуждоезичен филм), "Последното метро" и "Веднъж да дойде неделя".
Line 53 ⟶ 59:
|1959 || ''[[400-те удара]]'' || ''Les Quatre Cents Coups'' ||
|-
|1960 || ''[[Стреляйте по пианиста|Не стреляйте по пианиста]]'' || ''Tirez sur le pianiste'' ||
|-
|1962 || ''[[Жул и Жим]]'' || ''Jules et Jim'' ||
|-
|1964 || ''[[Нежната кожа|Нежна кожа]]'' || ''La Peau douce'' ||
|-
|1966 || ''[[451 градуса по Фаренхайт (филм)|451 градуса по Фаренхайт]]'' || ''Fahrenheit 451'' ||
Line 67 ⟶ 73:
|1969 || ''[[Сирената от Мисисипи]]'' || ''La sirène du {{sic|hide=y|Mississipi}}'' ||
|-
|1970 || ''[[Дивото дете|Дивачето]]'' || ''L'Enfant sauvage'' ||
|-
|1970 || ''[[Съвместно съжителство (филм)|Съвместно съжителство]]'' || ''Domicile conjugal'' ||
Line 114 ⟶ 120:
*[[Tire-au-flanc (1962)]]
*[[Дивото дете/L’Enfant souvage (1969)]]
*[[Двете англичанки и континета/Les Deux anglaises et le continent (1971)(глас)|Двете англичанки и континента/Les Deux anglaises et le continent (1971)(глас)]]
*[[Американска нощ/La Nuit américaine (1973)]]
*[[Историята на Адел Ю./L’Histoire d’Adèle H (1975)]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Франсоа_Трюфо“.