Константин Асен: Разлика между версии

'''Константи&#768;н Тих - Асе&#768;н''' <ref>Голяма енциклопедия България, гл. редактор акад. Васил Гюзелев, том 6, Българска академия на науките, Научно информационен център "Българска енциклопедия", София, 2012, с. 2390 ISBN 978-954-8104-28-9 (т.6)</ref> <ref>Фол, Александър и др. Кратка история на България, под редакцията на проф. Илчо Димитров, Издателство Наука и изкуство, София, 1981 с.112</ref> управлява като [[цар]] на [[Второ българско царство|Второто българско царство]] от 1257 г. до 1277 г. Константин е син на скопски благородник и [[болярин]] с името Тих (съкратено от Тихомир или подобно), живял в началото на 13^-ти век. По майчина линия Константин Тих е родственик (внук от дъщерята) на ''[[велик жупан|великия жупан]] на [[Рашка (държава)|Рашка]]'' [[Стефан Неманя]] и съпругата му [[Ана Неманя]], които и двамата независимо един от друг са преки потомци на [[Комитопули]]те. След влизането му в Търново, Константин Тих сключва брак с Ирина, дъщеря на никейския император и внучка на Иван Асен ІІ. С това Константин придобива правото на родовотофамилното име Асен и установява задължителната за времето си династична връзка и с династията [[Асеневци]]. <ref name= "Pantev">Андреев, Йордан, Андрей Пантев. Исторически справочник Българските ханове и царе от хан Кубрат до цар Борис ІІІ, Издателство "Абагар", Велико Търново, 2004, с. 212 ISBN 954-427-216-Х</ref>

През 1257 г. Константин е издигнат от Великия [[болярин|болярския съвет]] в [[Търново]] да замести на престола неуспешния [[Мицо Асен]]. Българското болярство, недоволно от последните Асеневци, решило да се противопостави на последния от тях Мицо Асен. В страната избухнала гражданска война. Константин получил значителнасериозна поддръжка и успял да спечели двубоя. Това станало през 1257 г. Наистина Мицо не бил съкрушен окончателно и се оттеглил във владенията си в Месемврия, но към 1260-1261 г. той се споразумял с император [[Михаил VIII Палеолог]], разменил владенията си срещу земи в областта на р. Скамандър (Мала Азия) и забегналемигрирал във Византия.

Константин Тих останал без противник вътре в страната. За да утвърди положениетопозицията си на законен владетел, Константин приема името Асен, женейки се за внучката на [[Иван Асен II]] - [[Ирина Ласкарина Асенина]], дъщеря на император [[Теодор II Ласкарис|Теодор II Дука Ласкарис]] от брака му с българската княгиняпринцеса. По този начин Константин Тих се свързва с [[Асеневци|Асеневата династия]]. Царят е впримчен и във война с унгарския [[крал]] [[Бела IV]]. Въпреки че в резултат на междуособици в [[Унгария]] Константин Тих успява да възвърне [[Северински Банат]] и част от [[Банат|Банатската област]] под българския скиптър, през 1261 г. новият [[маджари|маджарски]] крал [[Стефан V (крал)|Стефан V]] отново откъсва областта от България, като превзема и [[Видин]] и [[Лом]]. Константин Тих получава помощ от [[Яков Светослав]], който помага за отвоюването на земите от унгарците, в замяна на което бива упълномощен като независим (автономен) управник на областта, поддържайки отношения с Унгария и България.

Отстраняването от престолатрона и ослепяването на малолетния никейски император [[Йоан IV Дука Ласкарис]] от Михаил VIII Палеолог през 1261 г. противопоставя Константин Тих, бидейки сроден с Ирина Ласкарина, срещу Михаил VIII. През 1264 г. Константин участва в поход срещу [[Византия|византийците]] заедно с 40-хилядна наемническа войскаармия от [[Златната орда]], но сравнително успешнияуспешната походкампания не подобрява българските позиции в териториалнатериториален и политическаполитически посокааспект.

След смъртта на съпругата му Ирина през 1268 г., Константин се опитва да възстанови отношенията си с Михаил VIII Палеолог, като приема предложението му за брак с племенницата на [[василевс]]а - [[Мария Палеологина Кантакузина]]. Обещаната зестра за сключения през 1269 г. брачен съюз са временно изгубените от България [[Несебър]] (Месемврия) и [[Ахтопол]] (Анхиало), но нарушеното обещание от страна на василевса влошава отношенията между двамата. [[България]] влиза в съюз с краля на [[Сицилия]] [[Карл I Анжуйски|Карл (Шарл) I Анжуйски]], който подготвя поход срещу Михаил VIII с цел възстановяване на [[Латинска империя|Латинската империя]]. Михаил отвръща на удара, омъжвайки незаконната си дъщеря [[Ефросина Палеологина|Ефросина]] за [[хан]] [[Ногай]] от Златна орда, който през 1274 г. изпълнява поръчението на Михаил VIII и нахлува в България като византийски съюзник. Опитът на Михаил VIII да встъпи в [[уния]] с [[Рим]] на [[Втори Лионски събор]] допълнително изостря отношенията между България и Византия, тъй като българската царица и майка и&#768; са част от византийската знат (аристокрация), противопоставяща се на уния с [[Римокатолическа църква|Римокатолическата църква]].

Поради проточилите се скъпи и неуспешни войни, постоянните монголо-татарски набези на Златната орда и стопанскитеикономическа сътресениянестабилност, през 1277 г. в царството назрява гражданска война. [[Ивайло]] става предводител на недоволните и окаяни (предимно малки боляри и селяни) средимаси, упражнявайки власттаконтрол над значителни области от страната. Константин Тих Асен се изправя с войска срещу метежника Ивайло, но претърпява поражение и бива посечен в собствената си колесница.

Царят сключва общо три брака. Първата съпруга на Константин Асен е неизвестна по име, българка. Впоследствие сключва брак с [[Ирина Ласкарина Асенина]]. След нейната смърт (1268 г.) се жени за племенницата на [[Михаил VIII Палеолог]] - [[Мария Палеологина Кантакузина]]. От брака с Мария Палеологина той има син: