Древногръцка митология: Разлика между версии

'''Древногръцката митология''' е най-добре засвидетелстваната и популярнаизвестна [[митология|митологическа]] система в [[Европа]]. СъдържаТя съдържа множество от разкази за живота и подвизите на много героиюнаци и [[бог]]ове. ГръцкатаПо-голямата част от тях са заимстани от вярванията и преданията на други, обикновено - съседни народи, като [[траките|тракийските племена]]. Старо-гръцката (елинската) [[религия]] няма [[свещени книги]] и нее възприемавъзприела чужди [[божества]] в старо-гръцкия [[пантеон]]. ГръцкатаСтаро-гръцката митология е съставена от части на голям брой разкази, които обясняват произхода на света и детайли от живота и приключенията на голямо разнообразие от богове, богини, герои и героини. Тези разкази първоначално били формиранистроени и разпространени под устнаустен, поетичнапоетичен формаизказ. Оцелелите до наши дни извори от гръцкатат.н. "гръцка" митология са литературникнижовни преработки на тази устна форма. ГръцкатаСтаро-гръцката митология е отразена и в артефактимножество находки, някои от които са произведения на изкуството, особено в творбите на вазописците. Самите гърциелини се обръщали към митовете и свързвали с тях произведенията на изкуството, за да хвърлят светлина върху култови практики и ритуални традиции, които били древни и лошо разтълкувани.

„[[Митологическа библиотека]]“, книгата, чийто предполагаем автор е атинският граматикпреподавател [[Аполодор]], който е живял през 2 в. пр.н.е., е единственото запазено съчинение, което излага в най-пълен вид митоветевярванията, наразпространени в [[Древна Гърция]], макар че Троянският цикъл на Аполодор е изгубен след 9 в. Много древни литературникнижовни произведения също тематизират старо-гръцката митология, например „[[Илиада]]“ и „[[Одисея]]“, поемите на [[Овидий]] и „Диалогите на боговете“ на [[Лукиан]]. Систематизацията на старо-гръцките митове води началото си от 6 в. пр.н.е., от т. нар. логографи — автори на исторически съчинения, най-известни от които са [[Ферекид]], [[Акусилай]] и [[Тукидид]] (5 в. до н.е.). Техните следи се откриват в трагедиите на [[Софокъл]] и [[Еврипид]], както и в комедиите на [[Аристофан]]. Критично и сС невериенедоверие към митологията се отнасят най-напред софистите и [[Ксенофан]] по времето на Пелопонеската война (431-404 г.пр.н.е.).

Една от основните характеристикиособености на древногръцката митология е нейниятнейното [[множобожие]] [[политеизъм]] — наличието на много [[бог]]ове. Друга характерна особеност за нея е, че тя е [[антропоморфия|антропоморфна]] — древните гърциелини си представят, подобно на [[траки]]те [[бог]]овете в човешки вид, с човешки черти, начин на поведение и пр.

Древногръцките божества са почитани наравно в цяла [[ГърцияЕлада]], но култовитеобредните практикисвещенодействия са били различни за различните места. По този начин [[мит]]овете, които се разказват за тях са различни и имат много различни версииобрази.

На мястото на многото малки демони и богове се появява върховният бог Зевс, на когото всички се подчиняват. Самият Зевс (Живец) също се бори с титани, гиганти, циклопи и ги заточва в [[Тартар]] ([[Скития]]). Женските божества, чиито функцииособености произтичат от древния образ на богинятаБогинята майка също придобиват нови функциизадачи. Хера става покровителка на семейството и брака, Атина -на честната и открита война, Деметра- на земеделието, Хестия-богиня на домашното огнище.

'''Разказ за гръцкитестарогръцките богове'''