Древногръцка митология: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
С тролове не обсъждаме...
Премахната редакция 6800001 на 212.5.158.183 (б.)
Ред 2:
[[Image:Dionysos satyrs Cdm Paris 575.jpg|мини|Дионис и сатирите, Лувъра]]
 
'''Древногръцката митология''' е най-добре засвидетелстваната и известнапопулярна [[митология|митологическа]] система в [[Европа]]. Тя съдържаСъдържа множество от разкази за живота и подвизите на много юнацигерои и [[бог]]ове. По-голямата част от тях са заимстани от вярванията и преданията на други, обикновено - съседни народи, като [[траките|тракийските племена]]. Старо-гръцката (елинската)Гръцката [[религия]] няма [[свещени книги]] и ене възприелавъзприема чужди [[божества]] в старо-гръцкия [[пантеон]]. Старо-гръцкатаГръцката митология е съставена от части на голям брой разкази, които обясняват произхода на света и детайли от живота и приключенията на голямо разнообразие от богове, богини, герои и героини. Тези разкази първоначално били строениформирани и разпространени под устен,устна поетиченпоетична изказформа. Оцелелите до наши дни извори от т.н. "гръцка"гръцката митология са книжовнилитературни преработки на тази устна форма. Старо-гръцкатаГръцката митология е отразена и в множество находкиартефакти, някои от които са произведения на изкуството, особено в творбите на вазописците. Самите елинигърци се обръщали към митовете и свързвали с тях произведенията на изкуството, за да хвърлят светлина върху култови практики и ритуални традиции, които били древни и лошо разтълкувани.
 
== Източници ==
{{Митология}}
„[[Митологическа библиотека]]“, книгата, чийто предполагаем автор е атинският преподавателграматик [[Аполодор]], който е живял през 2 в. пр.н.е., е единственото запазено съчинение, което излага в най-пълен вид вярванията,митовете разпространени вна [[Древна Гърция]], макар че Троянският цикъл на Аполодор е изгубен след 9 в. Много древни книжовнилитературни произведения също тематизират старо-гръцката митология, например „[[Илиада]]“ и „[[Одисея]]“, поемите на [[Овидий]] и „Диалогите на боговете“ на [[Лукиан]]. Систематизацията на старо-гръцките митове води началото си от 6 в. пр.н.е., от т. нар. логографи — автори на исторически съчинения, най-известни от които са [[Ферекид]], [[Акусилай]] и [[Тукидид]] (5 в. до н.е.). Техните следи се откриват в трагедиите на [[Софокъл]] и [[Еврипид]], както и в комедиите на [[Аристофан]]. СКритично и с недовериеневерие към митологията се отнасят най-напред софистите и [[Ксенофан]] по времето на Пелопонеската война (431-404 г.пр.н.е.).
 
Една от основните особеностихарактеристики на древногръцката митология е нейното [[множобожие]]нейният [[политеизъм]] — наличието на много [[бог]]ове. Друга характерна особеност за нея е, че тя е [[антропоморфия|антропоморфна]] — древните елинигърци си представят, подобно на [[траки]]те [[бог]]овете в човешки вид, с човешки черти, начин на поведение и пр.
 
Древногръцките божества са почитани наравно в цяла [[ЕладаГърция]], но обреднитекултовите свещенодействияпрактики са били различни за различните места. По този начин [[мит]]овете, които се разказват за тях са различни и имат много различни образиверсии.
 
== Етапи на развитие на митологията в Древна Гърция ==
Ред 16:
* Ранна класика — Този период е свързан с прехода към [[патриархат]]а. В митовете се появяват герои, които се справят с всякакви чудовища и страшилища. [[Аполон]] убива питийския дракон, [[Персей (митология)|Персей]] убива [[Медуза (митология)|Медуза]], [[Белерофонт]]-[[Химера]], [[Мелеагър]]-[[Калидонски глиган|Калидонския глиган]], [[Херкулес]] извършва своите 12 подвига.
 
На мястото на многото малки демони и богове се появява върховният бог Зевс, на когото всички се подчиняват. Самият Зевс (Живец) също се бори с титани, гиганти, циклопи и ги заточва в [[Тартар]] ([[Скития]]). Женските божества, чиито особеностифункции произтичат от древния образ на Богинятабогинята майка също придобиват нови задачифункции. Хера става покровителка на семейството и брака, Атина -на честната и открита война, Деметра- на земеделието, Хестия-богиня на домашното огнище.
* Късни героични митове
 
----
'''Разказ за старогръцкитегръцките богове'''
 
В голямото разнообразие от митове и легенди, които съставят древногръцката митология, божествата, които били местни за гръцкия народ, са описани като хора, но със съвършени тела. Въпреки, че физическият външен вид на всеки бог бил различен, те били способни да приемат каквато и да е форма. Няколкото комбинирани или фантазни образи, които се срещат, като сфинкса, били заимствани от анатолската култура или били внесени от Близкия изток в гръцката култура.