Мизия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Non illegitimati carborundum |
м Премахнати редакции на 212.5.158.145 (б.), към версия на Jingiby |
||
Ред 4:
|официално-име =
|кратко-име = Мизия
|статут = [[Сенатски провинции|Римска провинция]]
|знаме =
|знаме-alt =
Ред 69:
|епоха-вид = [[Античност]]
|събития = [[Дакийски войни]]
|събитие-дати = 89 – 105 сл.н.е.
|събития2 =
|събитие-дати2 =
Ред 118:
|flag_s8 =
|flag_s9 =
|днес_част = {{България}},{{Br}}{{Косово}},{{Br}}{{Румъния}},{{Br}}{{Сърбия}}{{Br}}{{Македония}}
|бележки =
}}
'''Мизия''' ({{lang-la|Moesia}}) е древна историческа област и провинция на [[Римска империя|Римската империя]]. Името на Мизия идва от названието на [[траки]]йското племе [[мизи]]. Областта граничи на юг с [[Стара планина|планинската верига Хемус]], на север с [[Дунав]] (Истър), на запад с реките [[Дрина]] и [[Сава]], на изток с Черно море ([[Евксински понт]]). Столица е [[Виминациум]], дн. [[Костолац|Костолац, Сърбия]]. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави [[Румъния]], [[България]], [[Сърбия]] и [[
Областта е покорена от [[римляни]]те през периода 15-29 г. пр.н.е., като до 44 г. сл.н.е. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с [[Македония (провинция)|Македония]] и [[Ахея (римска провинция)|Ахея]] се явяват гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император [[Нерон]] управителят на Мизия [[Тиберий Плавций Силван Елиан|Тиберий Елиан]] покорява земите до устието на река [[Днестър]]. След победата на римските легиони над [[даки]]те на [[Децебал]] през 85 г.сл.н.е. с цел подобрно управление император [[Домициан]] разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река [[Цибрица]] — ''[[Горна Мизия|Moesia superior]]'' със столица Виминациум и ''[[Долна Мизия|Moesia inferior]]'' със столица [[Нове]]<ref>[http://www.antikefan.de/kulturen/rom/provinzen.html {{de икона}} Карта на римските провинции]</ref>, всяка с по два римски легиона. ▼
▲Областта е покорена от [[римляни]]те през периода 15-29 г. пр.н.е., като до 44 г. сл.н.е. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с [[Македония (провинция)|Македония]] и [[Ахея (римска провинция)|Ахея]] се явяват гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император [[Нерон]] управителят на Мизия [[Тиберий Плавций Силван Елиан|Тиберий Елиан]] покорява земите до устието на река [[Днестър]]. След победата на римските легиони над [[даки]]те на [[Децебал]] през 85 г.сл.н.е. с цел подобрно управление император [[Домициан]] разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река [[Цибрица]] — ''[[Горна Мизия
Римляните строят пътища, най важен от които е [[Виа Траяна]], който води от южния град [[Одрин|Адрианопол]] през [[Пловдив|Филипопол]] за [[Сердика]] и [[Сирмиум]]. При управлението на император [[Траян]] тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а [[Дунав]] става корабоплавателна река. Траян покорява съседна [[Дакия]] през 106-107 г. ▼
▲Римляните строят пътища, най важен от които е [[Виа Траяна]], който води от южния град [[Одрин|Адрианопол]] през [[Пловдив|Филипопол]] за [[Сердика]] и [[Сирмиум]]. При управлението на император [[Траян]] тракийското селище Сердика става
През [[271]]-[[272]] г. император [[Аврелиан]] се оттегля от провинцията [[Дакия]] и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата ''[[Дунавски Лимес]],'' основан от [[Домициан]] и [[Траян]], е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващите сродни племена и народи: [[даки]], [[язиги]], [[алани]], [[готи]] и [[сармати]]. ▼
▲През [[271]]-[[272]] г. император [[Аврелиан]] се оттегля от провинцията [[Дакия]] и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата ''[[Дунавски Лимес]],'' основан от [[Домициан]] и [[Траян]], е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с
Император [[Диоклециан]] разделя провинциите на ''Мизия I'' (със столица Виминациум), ''Дардания'' (столица [[Ниш|Наисус]]), ''Мизия II'' (Нове) и [[Скития]] ([[Силистра|Дуросторум]]).▼
▲Император [[Диоклециан]] разделя провинциите на ''Мизия I'' (със столица [[Виминациум]]), ''Дардания'' (столица [[
Мизия, Тракия и Македония през [[395]] година стават части на [[Източна Римска империя|Източната Римска империя]]. След [[VI век]] в тези земи се населяват [[Славяно-българи|славянски племена]], а през [[679]]-[[681]] г. [[българи]]те на [[Аспарух]] и [[Кубер]].▼
Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река [[Дунав]], [[Стара планина]] и [[Черно море]]. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на [[Република България]], а Средна и Северна [[Добруджа]] — в пределите на [[Румъния]]. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл.▼
[[Картинка:REmpire-Moesia.png|200px|thumb|Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.]]▼
▲Мизия, Тракия и Македония през [[395]] година стават части на [[Източна Римска империя|Източната Римска империя]]. След [[
▲Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река [[Дунав]], [[Стара планина]] и [[Черно море]]. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на [[Република България]], а Средна и Северна [[Добруджа]] — в пределите на [[Румъния]]. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл.
▲[[Картинка:REmpire-Moesia.png|200px|thumb|Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.]]
== Източници ==
<references />
Line 175 ⟶ 157:
[[Категория:Провинции на Римската империя]]
[[Категория:България| ]]
[[Категория:Траки| ]]
[[Категория:Рим|Римска империя]]
|