Сърна: Разлика между версии

Сърната е активна предимно по здрач. Когато местообитанията и са тихи, необезпокоявани от хора, се храни и през деня. Много бързо и грациозно животно. Живее по високи места или планини, но понякога се осмелява да навлезе в пасища и редки гори. В миналото бе най-разпространена в Лудогорието и обработваемите площи, засети с житни култури и люцерна, но бракониерството там силно ограничи запаса и. Поради това, че теглото на възрастните екземпляри и рогата са относително по-големи в полските райони е видно, че те са най-добрите и местообитания. Храни се предимно с трева, дребни плодчета, листа и филизи. В горските комплекси основна храна през зимата е буковият жълъд, коготокойто сърните изравят от опадалите листа и под снега, характерно ровейки с предните си крака. Тъй като ровенето е твърде шумно една от сърните винаги наблюдава наоколо за появата на хищници и хора. Когато няма жълъд, а това са повечето земи у нас, в храната и преобладава бръшляна и къпината, които имат вечнозелени листа. Обича предимно свежа трева, като избягва пасбищата, където домашните животни замърсяват тревата. Като цяло сърната е много придирчива към храненето си. Според някои изследователи (Нинов, Колев) сърната може да има много висок запас на единица площ, без да вреди на растителността - до 10-12 сърни на 1 кв. км. Затова запасът и у нас се приема за твърде нисък.