Кръстьо Българията: Разлика между версии

По заръка на [[Михаил Герджиков]] през ноември 1902 година Кръстьо войвода е прехвърлен като войвода на чета в [[Чокенски революционен район|Чокенския революционен район]] в [[Одрински революционен окръг|Одринския революционен окръг]], където е и първият подофицер.<ref>[http://bgarmy.eamci.bg/Scripts/isapiVWB.dll/theme?THEMEID=24010 Вестник "Българска Армия", бр.15642]</ref>. От началото на 1903 година е назначен за войвода в [[Малкотърновски революционен район|Малкотърновския революционен район]], където значително допринася за разгръщане на революционната мрежа и организирането на българското население. През февруари е в четата на Михаил Герджиков и участва в оргинизирането на атентата на железопътната линия при село [[Синекли]], [[Чаталджа]]нско.

[[Файл:Petar Angelov Krastyo Bulgariata Nikola Zhekov.JPG|ляво|мини|200п|[[Петър Ангелов (ВМОРО)|Петър Ангелов]], Кръстьо Българията и [[Никола Жеков (революционер)|Никола Жеков]].]]

 

Кръстьо Българията е делегат като околийски войвода на Малкотърновския революционен район на [[Конгрес на Петрова нива|конгреса на Петрова нива]].<ref name=[http://www.promacedonia.org/hk/hk_11.htm Родопа през Илинденско-Преображенското въстание, Христо Караманджуков]>Родопа през Илинденско-Преображенското въстание, Христо Караманджуков</ref> По време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] е войвода в Чокенския район с подвойвода [[Петър Чолаков]]. През нощта на [[9 август]] четата му от 40 души напада турското село [[Хаджиталашман]], което е само на 20 километра от [[Одрин]], в което има 150 кавалеристи. Четниците нападат селото от три страни и атакуват с бомби пощата и казармата. В паниката голяма част от населението, стражарите и кавалерийският гарнизон бягат в Одрин. Акцията е отразена в европейския печат.<ref>[http://www.meridian27.com/trakia/tr2.htm Тракийско дружество „Антим I“, Бургас]</ref>