Българи (област Бургас): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 29:
Българи под името Булери е отбелязано в една анонимна карта, отпечатана в Лондон от [[Джеймс Уайд]] през 1829 г. и на картата на генерал [[Александър Хатов]], издадена в 1854 г. във връзка с [[Кримска война|Кримската война]]. След 1878 година има ново преселване, защото Българи остава в границите на Османската империя. Половината от жителите се преселват в Кюприя (днес [[Приморско]]).
 
През пролетта на 1903 година войводата [[Пеню Шиваров]] образува революционен комитет в селото с ръководител Петко Тодоров и касиер Петко Гащев. Смъртната дружина е образувана в местността Лясков дол до Рупите между ВургариУргари и Мързево. В нея влизат Митрю Митрев - войвода, Дико Дамов - подвойвода, Илия Кирязов, Атанас Петров, Фалон Лефтеров, Иван Петров, Дико Митров, Дико Георгиев, Стамо Маграйотев, Георги Желязков, Иван Янакиев Плешев, Никола Иванов Лапчов, Петър Михалев, Киро Вълков и други.<ref>Енциклопедичен справочник Малко Търново - Странджа, Община Малко Търново, Главна дирекция „Архиви“, София, 2009, стр. 85.</ref>
 
При потушаването на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през 1903 година ''ВургариУргари'' силно пострадва. Всичките 120 къщи са ограбени, а половината от тях и изгорени<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 451.</ref>.
 
Селото влиза в границите на България след Балканската война в 1913 година. Българи е център на община, към която са се отнасяли Лисово ([[Изгрев (Област Бургас)|Изгрев]]), Мързево (Кондолово), изчезналото село Припор и чифлиците Грънчар баир, Ениято, Кобурич и други. През двадесетте гдини жителите му образуват горско-производителната кооперация „Дъб”. В 1926 г. то има 126 къщи и 501 жители, в 1937 г. - 602 жители, а в 1955 г. селото брои 150 къщи. Сега има 182 жители.
Ред 55:
== Личности ==
;Родени в Българи
* {{BGR-флаг}} Митрю Митрев (1866 - ?), български революционер, определен за войвода на смъртната дружина във ВургариУргари, по време на Илинденско-Преображенското въстание е в отряда на [[Михаил Герджиков]] и участва в нападението на Василико.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 106.</ref>
 
== Бележки ==