Клеман Маро: Разлика между версии

}}

 

 

 

Маро с леки стихове осмива редица пороци на католическото духовенство — интригантството, лицемерието, алчността, тайният им разврат. Такъв характер има епиграмата му „Брат Люб̀ен“. Богословите от [[Сорбона]]та не са прощават на поета, защото в неговите сатири и епиграми виждат своя лик. Започва се преследване, обвиняват го, че е ял месо в петък, че превежда псалмите но примера на [[Мартин Лутер]] и с това дава идеологично оръжие в ръцете на френските [[протестантство|протестанти]]. Поради това на няколко пъти Маро е лежал в затвора. Поезията му е пропита с жизнерадостен дух и галска насмешливост. Пример за това са стихотворенията му „За Ана, която хвърля в мене сняг“, „За лошия поет“, „Елегия“, „За самия себе си“ и други.

 

 

[[Категория: Френски поети|Маро, Клеман]]

[[Категория:Ренесансови писатели|Маро, Клеман]]