Софроний Търновски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 36:
1 юли 1935 година той повторно е викарий на Софийския митрополит Стефан.
 
22 септеври 1935 година е избран, а на 6 октомври канонически утвърден за Търновски митрополит.
През 1935 година е избран за търновски митрополит. След установяването на комунистическия режим той, продължава неустрашимо да проповядва и по различни поводи попада в изострени отношения с властите.
 
Като епархийски архиерей той е инициатор за организирането и създаването на множество старопиталища, сиропиталища и безплатни кухни за нуждаещите се в своята епархия.
 
След разгрома на Югославия от Германия през пролетта на 1941 година, Българската екзархия възстановява своя диоцез в анексираните от България части от Вардарска и Егейска Македония и в Западна Тракия. Временното управление на Скопско-Велешката епархия е връчено на митрополит Софроний Търновски с помощник епископ [[Максим Браницки]].<ref>{{cite book |title=Възстановяване на екзархийското наследство в Македония |last=Елдъров |first=Светлозар |authorlink= Светлозар Елдъров|coauthors= |year= 2012|publisher= в: Националното обединение на България 1940 - 1944 г., Македонски научен институт |location= София|isbn=978-954-8187-86-2 |pages=131 |url= |accessdate=}}</ref>
 
През 1935 година е избран за търновски митрополит. След установяването на комунистическия режим той, продължава неустрашимо да проповядва и по различни поводи попада в изострени отношения с властите.
 
Умира на 1 май 1961 година в Търново.