Битка при завоя на Самара: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ilikeliljon (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Инфокутия военен конфликт
| име = Битка при завоя на Самара
| конфликт = [[Монголско нашествие във Волжка България]]
| картинка =
| описание =
| период = [[1223]]
| място = Кернек, [[Волжка България]]
Line 22 ⟶ 21:
}}
'''Битката при завоя на Самара''',
Сражението е през есента на 1223 година, на южната граница на Волжка България. Български сили обграждат и разгромяват монголците. Според местни устни традиции, след като последните са обградени, българите започват да ги избиват и само 4000 души успяват да избягат, а останалите са пленени.
Години по-късно монголците под ръководството на [[Бату]] хан се [[Монголско нашествие във Волжка България|завръщат за да унищожават държавата]] и след дълга и кървава борба я присъединяват към [[Монголска империя|Монголската империя]]. ▼
▲Години по-късно монголците
[[Файл:Овнешката битка.jpg|мини|ляво|В разгара на битката]]
== Приготовление за битката ==
На 23 май 1223 година близо до град Калка се срещат Обединените войски на Руските княжества и техните съюзници куманите срещу настъпващата татаро-монголска армия водена от [[Субетей]]. Това сражение завършва с пълно поражение на Руските княжества и техните съюзници, но и татаро-монголска армия е изтощена затова Субетей решават да се оттеглят временно. Връщайки се те преминават през Поволжието и територията на Волжка България. След битката при река Калка и поражението на съюзниците разбирайки за опасността, волжко българският Кан [[Габдула Челбир]] започва приготовление за война давайки си сметка, че армията на Чингис хан водена от Субетей е непобедена до тогава. Габдула Челбир заповядва да се съберат хора за армията му и да се започне подготовка за война. Към войската му се присъединяват и няколко кумански отряда.
== Развитие на битката ==
По стара българска стратегия Габдула Челбир използва хитрина да вкара противника в капан избира именно района около Жигулевските възвишения и поставя капан на врага. Идвайки войските на Субетей се натъкват на малобройна българска войска която след краткотрайна схватка лесно обръщат в бягство, татаро-монголските войски подгонват бягащите българи и влизат в капана подготвен от Габдула Челбир. Мястото е прецизно избрано от една страна е река Волга а от другата страна Жигулевските възвишения при опит да избягат татаро-монголите ще се удавят или ще попаднат на многото други капани устроени от българите. Когато основните войски на татаро-монголите влизат в капана и българите ги обграждат като в "чувал" нанасяйки им поражение.
== Резултат от битката ==
В резултат на битката се пленени 4000 войници (според китайски източници всички татаро-монголи са избити но историята казва друго), които Кан Габдула Челбир заменя за 4000 овена от тук идва и името на битката "Овчата битка". Временно Европа е спасена давайки време на европейците и Руските княжества да се приготвят за по нататъшните военни конфликти с татаро-монголи. В историята това остава като единствената загубена битка на Чингис хан докато той е жив.
==
<references />
* {{ru икона}} История Татарстана, Казань, "ТаРИХ", 2001.
* {{ru икона}} История Татарской АССР, Казань, Татарское книжное издательство, 1980
Line 54 ⟶ 50:
[[Категория:Волжка България]]
[[Категория:Монголска империя]]
[[Категория:Самара]]▼
[[Категория:История на Самарска област]]
▲[[Категория:Самара]]
| |||